5№ 4377

гр.София, 03.10.2024 г

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1001 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1344/23.11.2023 г. по гр. д. № 2111/2023 г. в частта, с която Софийският апелативен съд е отхвърлил исковете на А. К. М. срещу Прокуратурата на Република България с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поради незаконно обвинение в престъпления по чл. 158а, ал. 1, вр. чл. 26 НК, както следва:

· над сумата 3 000 лв. до сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди;

· над сумата 2 700 лв. до сумата 4 560 лв. – обезщетение за имуществените, изразени в уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения по приключилото наказателно дело;

· за сумата 43 500 лв. – обезщетение за имуществени, изразени в задължения за връщане на два банкови кредита и

· за сумата 59 004 лв. – обезщетение за имуществени, изразени в пропуснатия доход от трудово възнаграждение в 3-годишен период с начало 09.11.2021 г.

Решението се обжалва от А. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси – първият процесуалноправен, а другите - материалноправни: 1. Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и съдът извършва ли преценка на всички конкретно проявени обстоятелства? 2. Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? и 3. Може ли държавата чрез своя процесуален субституент – Прокуратурата на Република България, да намали отговорността...