Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], за спиране на изпълнението на въззивно решение № 6985 от 16.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 5455/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 07.01.2014 г. по гр. д. № 54788/2012 г. на Софийски районен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 12 413.18 лв. - обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница 20 989.97 лв. за периода 27.11.2007 г. - 19.11.2012 г. С молбата е представено преводно нареждане от 29.01.2016 г., удостоверяващо внасянето на сумата 12 413.18 лв. по сметката на ВКС за обезпечения с предназначението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на искането в молбата и на данните по делото, намира следното:

Молителят [фирма] е поискал да се спре изпълнението на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за осъждането му да заплати на „Р. и-е” Е. обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 12 413.18 лв. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявен за 12 421.50 лв., която сума формира цената на акцесорната искова претенция - чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. В обективно съединяване с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу молителя е бил предявен и осъдителен иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 20 989.97 лв., който е отхвърлен изцяло от първата инстанция и нейното решение в тази част е потвърдено с въззивното решение. В срока по чл. 283 ГПК молителят е подал касационна жалба само срещу частта от въззивното решение, с която е уважен акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, без да обжалва решението в частта по главния иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има самостоятелен характер и тъй като цената му е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК /приложим в редакцията, обн. в ДВ бр. 50/03.07.2015 г./ минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., по преценка на настоящия съдебен състав въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта по този иск. Независимо от подадената касационна жалба, като неподлежащо на касационно обжалване въззивното решение за уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ГПК е влязло в сила при условието на чл. 296, т. 1 ГПК и изпълнението не може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. По изложените съображения молбата за спиране е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради неоснователността на молбата на молителя следва да бъде върната внесената като обезпечение по чл. 282, т. 2 ГПК сума. За целта молителят следва да посочи банкова сметка, по която да се преведе подлежащата на връщане сума.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], за спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на въззивно решение № 6985 от 16.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 5455/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 07.01.2014 г. по гр. д. № 54788/2012 г. на Софийски районен съд в частта за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 12 413.18 лв. - обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница 20 989.97 лв. за периода 27.11.2007 г. - 19.11.2012 г.

Да се върне на [фирма] сумата 12 413.18 лв., внесена с преводно нареждане от 29.01.2016 г. по сметката на Върховен касационен съд за обезпечения, след посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена сумата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: