Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 1811 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. ЕООД , със седалище и адрес на управление в гр. София чрез адв. П., против Решение № 6802 от 19.11.2021 г. по адм. д. № 5819/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалба срещу Решение № 1040-21-504/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ-София град. С последното е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания с №ЗД-1-21-00891181/10.03.2021 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София град.

Изложени са доводи за неправилно и необосновано решение, доколкото същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е потвърдил изводите в оспорения административен акт, че Г. М., назначена на длъжност [длъжност] в дружеството, не е упражнявала трудова дейност, поради което не са възникнали осигурителни права по чл. 10, ал. 1 от КСО. Административният орган неправилно се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение на лицето. Касаторът моли да се отмени решението на съда, както и незаконосъобразния административния акт.

Ответникът директорът на ТП на НОИ-София град не представя писмен отговор по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със задължителните предписания, на Д. К. ЕООД в качеството му на осигурител, е наредено да се заличат данните, подадени на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1 Данни за осигуреното лице за лицето А. М. за периода м.03.2020г. до м.08.2020 г. подадени с код за вид осигуряване 01. Мотивите на акта са свързани с констатациите от извършената проверка, приключила с Констативен протокол № КП-5-21-00891163/10.03.2021 г., издаден от старши инспектор по осигуряването.

Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това осъществявало ли е лицето А. М. трудова дейност или не е, за което на осигурителя[Фирма 3] са издадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация образец № 1. От данните по делото се установява, че лицето е било назначено с трудов договор на длъжност [длъжност] в дружеството касатор. Съгласно 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.

Цитираните правни норми правилно са тълкувани и приложени от административния орган и първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав, споделя извода, че въпреки сключения трудов договор, не се установява извършването на действия от Милчев по изпълнението му. Поради това, не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. В случая, не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма достатъчно категорични данни. Действително част от доказателствата сочат на извършвана частична дейност по подаване на ГФО от това лице, но в указания срок за представяне на допълнителни доказателства за упражняваната от лицето дейност, не е представена трудова характеристика, не са представени допълнителни счетоводни документи издаване от това лице във връзка с изпълняваната трудова дейност. Всички тези данни поставят под съмнение обстоятелството такава дейност да е била извършвана. В потвърждение на гореизложеното е представения към жалбата ГФО за 2019 г., в който към дата на подаването му на 27.06.2020 г. в 9. Данни за съставителя на ГФО А. М. се е подписал като съставител и вписал в т.9.1.3. вид на правоотношението със съставителя - облигационно, а не трудово. Твърденията в касационната жалба за допусната грешка при вписването на данните, не се подкрепя от доказателства събрани в тази посока. Дори се опровергават с предходни данни подадени от дружеството осигурител в Регистър на осигурените лица за лицето А. М. за предходен период за м.03.2017г., м.03.2018г., м.03.2019г. с код за вид осигурен 14/лице полагащо труд без трудово правоотношение/ .

Предвид изложеното правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за упражняване на трудова дейност на лицето, въпреки сключения от него трудов договор, не е изпълнявало трудови функции и няма качеството на осигурено лице по 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

При проведения съдебен контрол за законосъобразност на оспореното предписание обосновано е прието от съда, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. В предписанието е посочено фактическото и правно основание за издаването, като мотиви се съдържат и в протокола за извършената проверка.

Първоинстационният съд, като е приел, че обжалваните Задължителни предписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ София град са законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу решението, което същите са потвърдени е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Събраните по делото доказателства не налагат изводи различни от изложените от първоинстанционния съд, поради което не се налага отмяна на обжалваното съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6802 от 19.11.2021 г. по адм. д. № 5819/2021 г. по описа на Административен съд София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН