Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. С. ЕАД със седалище в [населено място] - чрез адв. Д. Д. от САК, срещу решение № 548 от 23.08.2021 г., постановено по в. т. д. № 287/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260000 от 04.01.2021 г. по т. д. № 3475/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която са отхвърлени предявените от „Т. С. ЕАД срещу „Р. И“ АД и „Силови машини - ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“ искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на „Т. С. ЕАД обезщетение за неизпълнение на договор за инженеринг № У-446/09.12.2011 г. за м. март 2015 г. в размер на 1 960 560 лв., за м. април 2015 г. в размер на 1 881 600 лв., за м. май 2015 г. в размер на 1 716 960 лв. и за м. юни 2015 г. /до 10.06.2015 г./ в размер на 310 800 лв., ведно с разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдено „Т. С. ЕАД да заплати на ответниците разноски за въззивното производство.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и за уважаване на предявените осъдителни искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал грешка при тълкуването на сключения между страните договор и тълкувал превратно волята на страните относно значението на гаранционните изпитания като част от предаването на трудовия резултат. Навежда оплакване, че в резултат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 154 ГПК и нарушения при прилагане на разпоредбите на Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи съдът е достигнал до очевидно неправилни изводи, че не е налице виновна забава на ответниците - изпълнители, съставляваща основание за ангажиране на договорната им отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД. Като необосновани и незаконосъобразни касаторът определя и изводите на въззивния съд, че в хода на делото не е установено проявлението в правната сфера на възложителя на имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, намиращи се в причинна връзка с поведението на ответниците, и не е доказан конкретен размер на вредите като предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение по чл. 82 ЗЗД.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по отношение на следните посочени като значими за изхода на делото въпроси: „1. До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните; Съдът следва ли да тълкува всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 от ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки; 2. Когато е установено, че изпълнението е осъществено след срока за изпълнение, кой следва да твърди и докаже, че закъснението е резултат от непреодолима сила или забава на кредитора; Длъжникът ли следва да релевира и установи непреодолимата сила или забавата на кредитора или кредиторът следва да идентифицира конкретните обстоятелства, довели до закъснението, за да демонстрира, че те не са нито непреодолима сила, нито негова забава като кредитор; 3. Може ли да се претендират пропуснати ползи при продажба на продукти, например електрическа и топлинна енергия, вода и подобни, като се изхожда от обичайните пазарни условия, ако количеството, което ще се реализира, не може да бъде точно определено“. За въпросите по т. 1 и т. 2 касаторът твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о., решение № 167/26.01.2012 г. по т. д. № 666/2010 г. на І т. о., решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ІV г. о., решение № 16/09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на І г. о., решение № 95/21.07.2016 г. по т. д. № 1280/2015 г. на І т. о., и решение № 164/03.02.2016 г. по т. д. № 1890/2014 г. на І т. о., а за третия въпрос - че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Р. И“ АД със седалище в [населено място], представлявано по пълномощие от адв. М. Ч. от АК Бургас, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор и от ответника „Силови машини - ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“, обозначено за целите на делото като „С. М“ АД - търговско дружество, учредено съгласно законодателството на Руската федерация със седалище в [населено място], Руска федерация - чрез адв. И. Д. и адв. В. Б. от САК. В отговора е изразено аргументирано становище за отсъствие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба и е направено искане за присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната с въззивната жалба на „Т. С. ЕАД част, Апелативен съд - София е приел, че не са налице предпоставките на чл. 82 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на ответниците „Р. И“ АД и „С. М“ АД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размера, претендиран с предявените по делото осъдителни искове.

Въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че между „Т. С. ЕАД като възложител и образуваното с договор от 17.09.2010 г. по чл. 357- чл. 364 ЗЗД Обединение „Р. И и С. М“ като изпълнител е сключен договор № У- №446/09.12.2011г. с предмет „Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 MW и спомагателно оборудване за ТЕЦ „София“. В чл. 3.1 на договора е уговорен срок за изпълнение на поръчката 700 дни, считано от подписване на договора, който е продължен със споразумение между страните на 750 календарни дни поради възлагане на допълнителни дейности, съгласно приложение № 1 - количествена сметка. На 06.11.2013 г. е съставен констативен протокол, с който комисия, включваща представители на страните, на строителния надзор и на проектантите, е установила, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и е взела решение, съгласно т. 15.2 от договора, да се извършат единични изпитания на оборудването и функционални проби на отделните системи, пробен пуск на основното и спомагателно оборудване, комплексни изпитания и 72-часови проби. Изготвен е линеен график за изпълнение на дейностите, в който последната предвидена дейност са пусковите изпитания и 72 - часовите проби. С протокол за проведени 72 - часови пробни изпитания на турбогенератор ТГ-9 и спомагателните съоръжения към него, подписан без забележки от представителите на страните и от лицето, упражняващо независим строителен надзор, е установено, че изпитанията са проведени в съответствие с утвърдения пусков график в периода 08.04.2014 г. - 11.04.2014 г. и съобразно представената от изпълнителя и утвърдена от възложителя програма, като по време на пробите не е имало престой. В резултат на извършените проби в т. 3 на протокола е отразено, че при експлоатационни условия, при номинални товари и режими, съгласно одобрената програма, ТГ-9 работи без показани отклонения от технологичните параметри и проектната мощност, а в т. 4 - че през целия период на изпитанията не са констатирани технологични недостатъци на съоръжението. В заключение е констатирано, че пробите са успешни и че ТГ-9 не показва отклонения, недопустими по отношение на хигиенните изисквания, изискванията за безопасност на труда, опазването на околната среда и т. н., а също и че са постигнати техническите параметри и качество. В протокол за проведени в периода 17.07.2014 г. - 13.11.2014 г. изпитания за функционални гаранции е отразено, че същите са изпълнени в планирания обем, в пълно съответствие с подготвените и утвърдени програми и с действащите нормативни изисквания. Предвид констатираните резултати, членовете на комисията, съставила протокола, са предложили да бъдат приети за успешни проведените изпитания за функционални гаранции като част от гаранционните изпитания на ТГ-9 и да се отчете изпълнението на функционалните гаранции на инсталацията, съгласно приложение № 7 към договора от 09.12.2011 г. На 12.06.2014 г. е съставен акт обр. 15, с който представители на страните и на консултанта са приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, при спазване изискванията на ЗУТ и условията на договора. С протокол от 26.05.2015 г. Държавната приемателна комисия e приела строежа, представляващ „Турбогенератор с мощност 35MW и спомагателно оборудване на площадката на ТЕЦ „София“ в [населено място] - Индустриална зона“ и е предложила да се издаде разрешение за неговото ползване. На 10.06.2015 г. е издадено разрешение № СТ-05-826 на ДНСК, съгласно което строежът е приет и може да бъде ползван по предназначение.

От представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че с решение № С-1/06.01.2016 г. на КЕВР по заявление на „Т. С. ЕАД е издаден сертификат за произход на високоефективна комбинирана ел. енергия. Дружеството - ищец е произвеждало ел. енергия по комбиниран начин чрез въведения в експлоатация ТГ-9, по повод на което е възникнал спор с „НЕК“ ЕАД и с влязло в сила на 27.02.2020 г. решение по т. д. № 3100/2018 г. на Апелативен съд - София е потвърдено решение по т. д. № 5152/2016 г. на Софийски градски съд, с което ищецът е осъден да заплати на „НЕК“ ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 13 081 408.25 лв., представляваща стойност по преференциални цени на произведената от ТГ-9 и спомагателното оборудване на ТЕЦ „София“ - Индустриална зона, електрическа енергия за периода м. февруари - м. ноември 2014 г. Решенията са постановени при участие на „Р. И“ АД като трето лице - помагач на страната на „Т. С. ЕАД.

При така установените факти въззивният съд се е произнесъл, че за да бъде присъдено претендираното с иска обезщетение за пропуснати ползи, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на предпоставките от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД и конкретно - твърдяното виновно неизпълнение на договора от страна на ответниците, проявлението на пропуснатите ползи и пряката причинно следствена връзка между договорното неизпълнение и пропуснатите ползи, а в тежест на ответниците е да опровергаят наличието на тези предпоставки. Относно искането на ищеца за солидарно осъждане на ответниците съдът е изразил виждане, че правната уредба на гражданското дружество, чрез което ответниците са участвали в договорното правоотношение, и в частност правилото на чл. 361, ал. 1 ЗЗД за разпределение на печалбите и загубите съобразно дела на всеки от съдружниците, изключват възможността ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят търсеното обезщетение.

Въз основа на първоначалната и на допълнителната искова молба въззивният съд е установил, че ищецът е обосновал първата предпоставка от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД с твърдения, че ответниците са забавили виновно изпълнението на задължението за предаване на изработеното като не са провели своевременно предвидените в договора гаранционни изпитания на ТГ-9 и съоръженията към него, които не са завършени до датата на подаване на исковата молба. За да се произнесе налице ли е твърдяната забава, въззивният съд е извършил тълкуване на следните договорни клаузи, относими към поетото от изпълнителите задължение за предаване на изработения резултат: Клаузата на т. 3.1, предвиждаща срок за изпълнение 700 дни, считано от подписване на договора, който срок е променен с допълнително споразумение на 750 дни; клаузата на т. 3.2, в която крайните срокове и времетраенето на всяка от дейностите по договора са определени в одобрен от възложителя график, ревизиран след допълнителното споразумение и предвиждащ приключване на дейностите на 26.12.2013 г. с проведени до тази дата 72 - часови проби; клаузата на т. 17.1, в която е уговорено след успешно провеждане на 72 - часовите проби страните по договора да съставят констативен акт обр. 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с който да удостоверят, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти, нормативните изисквания и условията на договора, като с този акт се осъществява предаването на обекта от изпълнителя на възложителя; клаузите на т. 15.2 и т. 15.6, в първата от които са посочени техническите изпитания, които следва да бъдат проведени след приключване на строително - монтажните работи, а във втората - действията, които следва да бъдат предприети от страните в случай, че изпълнителите не успеят да докажат гаранционните показатели на инсталацията с проведените гаранционни изпитания; клаузата на т. 17.4, съдържаща уговорка след успешни гаранционни изпитания, доказващи гаранционните показатели на инсталацията по приложение № 7 към договора, и получаване на разрешение за ползване, страните да подпишат протокол за окончателно приемане на инсталацията; клаузата на т. 4.5.4, с която окончателното плащане по договора е обвързано с изготвянето на протокола за окончателно приемане; клаузите на т. 6 от Раздел „Гаранционен срок, гаранции и рекламации“, съдържащи уговорки гаранционните срокове да започнат да текат от датата на подписване на протокола за окончателно приемане. Тълкувайки изброените клаузи поотделно и във връзка една с друга, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът е достигнал до изводи, че при сключване на договора страните са постигнали съгласие гаранционните изпитания, доказващи гаранционните показатели на инсталацията съгласно приложение № 7 към договора, да служат като предпоставка за издаване на протокола за окончателно приемане на резултата от изпълнението и да поставят началото на гаранционните срокове за отговорност на изпълнителя; че представеният по делото протокол от 26.05.2015 г. на Държавната приемателна комисия, съставен въз основа на окончателен доклад от 15.07.2014 г. на лицето, упражняващо строителния надзор, както и протоколите за проведени преди 11.04.2014 г. 72 - часови проби, доказват успешното провеждане и завършване на гаранционните изпитания към датата на подаване на заявлението на възложителя за издаване на разрешение за ползване на строежа - 26.03.2015 г.; че протоколът от 72 - часовите проби, подписан без забележки от представителя на възложителя, установява факта, че дейностите по договора са извършени в съответствие с уговорения от страните линеен график и при спазване на всички нормативни изисквания, както и че са постигнати необходимите технически параметри и качество на изработения продукт. След като е преценил, че провеждането на пробите е било невъзможно без съдействие на възложителя, съдът е приел, че доколкото заповедта на ищеца за определяне на комисия за провеждане на пробните изпитания е издадена на 03.04.2014 г., преди посочената дата ответниците не са били в забава по отношение на задължението за предаване на резултата от изпълнението. Същевременно, с оглед необходимостта от провеждане на гаранционни изпитания като условие за съставяне на протокола за окончателно приемане и одобрения график за провеждане на изпитанията, съдът е приел, че издаването на разрешение за ползване на датата 10.06.2015 г. не се дължи на забава, обусловена от виновно поведение на ответниците, и не е резултат от неизпълнение на техни договорни задължения.

В условията на евентуалност съдът е формирал извод, че дори ответниците да са забавили предаването на готовия резултат и това да е довело до забава в издаването на разрешението за ползване, липсва причинна връзка между тяхното поведение и твърдените от ищеца пропуснати ползи. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на протокола за проведени изпитания за функционални гаранции като част от гаранционните изпитания по договора, доказващ експлоатационната надеждност на оборудването съобразно предвиденото в договора предназначние - производство на топлинна и електрическа енергия с непрекъснат режим на работа. Аргумент за липса на причинна връзка е изведен и от влязлото в сила решение по спора между „НЕК“ АД и „Т. С. ЕАД, постановено при участие на ответника „Р. И“ АД като подпомагаща страна, с което е уважен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Т. С. ЕАД като резултат от направен от съда извод, че през периода м. ноември 2014 г. - м. февруари 2015 г. дружеството - ответник е произвеждало електрическа енергия по комбиниран начин чрез експлоатация на изработения в изпълнение на договор № У-446/09.12.2011 г. ТГ-9 и спомагателните съоръжения към него. Изводът в решението е мотивирал съда да приеме за установено по несъмнен начин, че изработеният от ответниците ТГ-9 е функционирал преди съставянето на акт обр. 16 от 26.05.2015 г. и че още преди окончателното му въвеждане в експлоатация е използван по предназначение в дейността на „Т. С. ЕАД. Според съда, функционирането на ТГ-9 през периода, предхождащ формалното му въвеждане в експлоатация, означава, че изработеният от ответниците продукт е покривал условията за надеждност, поради което отказът на ищеца - възложител да подпише протокол за окончателно приемане на работата не може да обоснове извод за забава в поведението на ответниците - изпълнители, а съответно и за наличие на причинна връзка с твърдените от ищеца пропуснати ползи.

Въззивният съд е приел за недоказано и проявлението на пропуснатите ползи, които ищецът е съизмерил с приходите от продажба на електрическа енергия, произведена от ТГ-9 и съоръженията към него през исковия период, които не е могъл да получи вследствие забавата на ответниците за надлежно предаване на дължимия по договора резултат. За да достигне до извод за недоказаност на пропуснатите ползи, съдът е съобразил приложимите към спора разпоредби на Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, обн. ДВ бр. 72/2004 г., като е акцентирал върху предвидената възможност да се използват в пробен режим и за определен срок съоръжения за производство на електрическа енергия по комбиниран способ преди въвеждането им в експлоатация с акт обр. 16 и произведената чрез тях енергия да се изкупува по преференциални цени след надлежно сертифициране, предхождано от издадено от надзорните органи разрешение за експлоатация. От приетото като доказателство по делото решение № С-3/15.06.2015 г. на КЕВР съдът е установил, че със заявление от 29.01.2014 г. „Т. С. ЕАД е поискало издаване на сертификат за произход на електрическа енергия с високоефективни показатели, произведена от централата за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия „ТЕЦ София“, за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 365 818.701 MWh, включваща и количеството енергия, произведена от ТГ-9 по време на пробни и функционални изпитания на съоръжението в продължение на 2 163 часа през 2014 г.; Издаването на сертификат е отказано с мотив, че със заявлението не са представени доказателства за разрешаване експлоатацията на ТГ-9 в пробен режим, съгласно изискванията на цитираната наредба от 2004 г. Въззивният съд е изразил виждане, че отказът да се издаде сертификат е резултат от бездействието на самия ищец, който не е извършил необходимите действия за снабдяване с разрешение за ползване на ТГ-9 в пробен режим, поради което ответниците не дължат обезщетение за вредите, които той е могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин - чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователността на иска по чл. 82 ЗЗД е мотивирана от въззивния съд и със съображения за отсъствие на сигурност и предвидимост на ползите, които ищецът е твърдял, че би могъл да реализира в случай на своевременно предаване на ТГ-9 след провеждане на всички задължителни изпитвания. Въззивният съд е съобразил разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/2012 от 12.12.2012 г. по тълк д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не се предполага, а следва да бъде доказана от ищеца. След подробно обсъждане на заключенията на изготвената по делото комбинирана съдебнотехническа и икономическа експертиза и след анализ на приложимата към спора законова и подзаконова нормативна уредба съдът е достигнал до извод, че с оглед спецификите на комбинираното производство на електрическа енергия и съществуващото задължение /чл. 162 ЗЕ/ за сертифициране на произведеното количество енергия не може да се приеме безусловно, че в рамките на исковия период ищецът е пропуснал да реализира приходи от продажбата на произведена от ТГ-9 електроенергия, които със сигурност би получил в случай на своевременно изпълнение на задълженията на ответниците за надлежно предаване на производственото съоръжение. Съдът е посочил, че количествата енергия, с които ищецът съизмерява пропусната полза, предполагат работа на ТГ-9, която е теоретично възможна, но без да се държи сметка, че за производството е необходимо съоръжението да работи на пълна мощност в продължение на 24 часа без прекъсване, а това на практика не може да се случи по причина, че ТГ-9 е включен в общ колектор и не може да работи на базова мощност. Освен изложеното, след препращане към констатациите в експертното заключение, че по силата на регулаторното законодателство спрямо „Т. С. ЕАД се прилага метод на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“, съдът е преценил, че изчислението на количеството произведена енергия при номинален режим на работа на ТГ-9, на базата на което е формиран евентуалният приход от продажба на енергия, е само теоретично и не е резултат от доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на дружеството; че изчислението почива на теоретично допускане на закономерна възможност за настъпване на увеличението, което според цитираното тълкувателно решение изключва възможността за уважаване на исковата претенция. Като аргумент за липса на сигурност по отношение на твърдяната пропусната полза съдът е изтъкнал и обстоятелството, че реализирането на ползата е обвързано с изискване за сертифициране на производството на електроенергия от страна на регулаторния орган /ДКЕВР/, което е обусловено от предприемане на действия от производителя на енергия с цел издаване на сертификат, и предвид установеното по делото поведение на ищеца по повод сертифицирането на произведената по комбиниран начин електроенергия през исковия период не може да се направи извод, че получаването на приходи от продажбата на електрическа енергия, произведена от ТГ-9 през исковия период, е осуетено в резултат на забава на ответниците.

В съответствие с изводите за отсъствие на предпоставките от фактическия състав на чл. 82 ЗЗД Апелативен съд - София е приел, че ответниците не дължат претендираното от ищеца обезщетение за вреди във формата на пропуснати ползи и е потвърдил първоинстационното решение за отхвърляне на иска /исковете/.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил две групи въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в посочени от него решения по чл. 290 ГПК, съответно със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Първата група въпроси, формулирани в раздел І на изложението, са относими към решаващия извод на въззивния съд, че не е налице виновна забава при изпълнение на задължението на ответниците за предаване на изработеното по сключения между страните договор /ТГ-9 със съоръженията към него/. Преценени от гледна точка на указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.0.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тези въпроси не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради следното:

Въпросът „До къде се разпростира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се подменя действителната воля на страните“ съдържа довод за допуснато от въззивния съд нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, което е достатъчно да се отрече характеристиката му на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен в т. 1 от посоченото тълкувателно решение. Вторият въпрос - дали съдът следва да тълкува всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 от ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки, е хипотетичен и не съответства на мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е тълкувал конкретно изброени договорни клаузи, за които е преценил, че имат значение за изясняване на общата воля на страните относно начина и сроковете за предаване на трудовия резултат. В мотивите съдът е посочил изрично, че тълкува клаузите поотделно и във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - така, както изисква чл. 20 ЗЗД. Вследствие на тълкуването съдът е достигнал до извод, че действителната воля на страните, обективирана в договора, е предаването на изработеното да се осъществи след приключване на гаранционните изпитвания, доказващи гаранционните показатели на инсталацията по приложение № 7 към договора, което съставлява предпоставка за издаване на протокол за окончателно приемане на работата от възложителя и поставя началото на гаранционните срокове, а издаването на разрешение за ползване да стане след успешното провеждане на 72 - часови проби, последвани от съставяне на констативен акт обр. 15. Правилността на този извод не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК и доводът на касатора, че той не отразява обективно действителната воля на договарящите страни, няма значение за произнасянето по предпоставките за допускане на касационно обжалване. Използваният от въззивния съд подход за тълкуване е съобразен с критериите за прилагане на чл. 20 ЗЗД, изведени в практиката на ВКС /част от която е обективираната в посочените от касатора решения по чл. 290 ГПК/, според която при неяснота, съмнение или спор между страните относно съдържанието на договорна клауза съдът следва да установи нейното действително съдържание посредством тълкуването й по начина, указан в чл. 20 ЗЗД; В резултат на тълкуването съдът следва да разкрие, вложената в съдържанието на клаузата действителна обща воля на страните, без да я подменя, като за целта може да изследва и поведението на страните преди и след сключване на договора, както и обичайната практика в отношенията помежду им. Поради изложеното съставът на ВКС намира, че обсъжданите въпроси не покриват селективните критерии - общ и специфичен, които формират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационно обжалване на въззивното решение по посочените два въпроса не може да се допусне и поради обстоятелството, че изводите на въззивния съд за предаване на извършената работа в съответствие с уговореното в договора и за липса на забава в поведението на ответниците са мотивирани от въззивния съд не само с клаузите на договора, но и с приетото за установено от фактическа страна, че след приключване на гаранционните изпитания и на 72-часовите проби е съставен акт обр. 15, съдържащ констатации на страните и на представителя на независимия строителен надзор за изпълнение на строежа съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията на ЗУТ и условията на договора, а също и че след приключване на изпитанията съобразно изготвения график възложителят „Т. С. ЕАД е започнал да използва по предназначение изработеното в изпълнение на договора съоръжение и да произвежда електрическа енергия. Следва да се има предвид и условния извод на съда, че дори ответниците да са забавили предаването на изработеното, вредите, за които ищецът претендира обезщетение по чл. 82 ЗЗД, не се намират в причинна връзка с допуснатата забава, тъй като експлоатационната надеждност на ТГ-9 с прилежащите му съоръжения за използване по предвиденото в договора предназначение /производство на топлинна и електрическа енергия/ е констатирана от страните по договора с протокол за проведени изпитания за функционални гаранции още преди датата на разрешението за ползване, след което възложителят е започнал да използва ТГ-9 със съоръженията към него за производство на електрическа енергия по комбиниран начин в пробен режим, но не е реализирал приходи от продажбата на произведената енергия по причина на собственото си бездействие, изразяващо се в непредставяне на доказателства за разрешаване експлоатацията на съоръжението в пробен режим, съгл. Наредба № 9/09.06.2004 г. на МЕЕР като необходимо условие за издаване на сертификат за произход на електрическата енергия.

Третият въпрос от раздел І на изложението, свързан с разпределението на доказателствената тежест, също не може да предпостави допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че „изпълнението е осъществено след срока за изпълнение“, а въз основа на доказателствата е счел за установено, че ответниците са изпълнили поетите задължения съобразно уговореното в договора и че са спазили срока за предаване на изработеното, респ. че забавата при издаване на разрешение за ползване не е релевантна за ангажиране на договорната им отговорност по чл. 82 ЗЗД. При постановяване на решението съдът не е обсъждал наличието на непреодолима сила като препятствие за предаване на изработеното по договора в уговорения срок, а изводът за забава на кредитора под формата на неоказано съдействие за своевременно провеждане на 72-часовите пробни изпитания на ТГ-9 и съоръженията към него, няма самостоятелно обуславящо значение за отхвърлянето на иска по чл. 82 ЗЗД.

В раздел ІІ на изложението касаторът е поставил въпроса може ли да се претендират пропуснати ползи при продажба на продукти, в т. ч. електрическа енергия, като се изхожда от обичайните пазарни условия, ако количеството, което ще се реализира, не може да бъде точно определено. Така формулираният въпрос е определен като значим за формирането на самостоятелния решаващ извод на въззивния съд, че липсва пропусната полза, която да подлежи на обезщетяване на основание чл. 82 ЗЗД. Касационно обжалване по посочения въпрос не може да се допусне, тъй като той не кореспондира със съображенията, изложени от въззивния съд в подкрепа на извода за отсъствие на твърдените в исковата молба пропуснати полза, а и произнасянето на съда по претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи не противоречи на постановките в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За да отрече проявлението на пропуснатите ползи, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на фактите и доказателствата по делото и е приел, че ищецът не е доказал сигурната възможност да реализира твърдяната полза, конкретно - обективната възможност чрез експлоатация на изработеното от ответниците съоръжение в рамките на исковия период да произведе съответното количество електрическа енергия и да получи от продажбата й приходите, с които съизмерява стойността на пропусната полза. При формиране на извода, че ищецът не е доказал сигурната реализация на ползата, съдът е изходил и от специфичната правна уредба в областта на производството и продажбата на електрическа енергия, съдържаща особени правила за определяне на количествата и цените на подлежащата на изкупуване енергия от вида на произведената с помощта на изработения от ответниците ТГ-9. Според разрешението, дадено от ОСГТК на ВКС с цитираното тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2012 г., за да бъде присъдено обезщетение по чл. 82 ЗЗД за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК кредиторът, който претендира обезщетение с иск по чл. 82 ЗЗД, следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта в уговорения срок със сигурност би получил увеличение на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения по повод ползването или разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника, или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност да реализира доходи от отдаването на обекта под наем, от използването му за осъществяване на търговска дейност или от продажбата му. Въззивното решение не противоречи на разрешението, възприето от ОСГТК на ВКС, тъй като отхвърлянето на иска по чл. 82 ЗЗД е обусловено от извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал сигурната възможност да увеличи имуществото си като реализира на пазара количеството енергия, чиято стойност съответства на размера на предявения осъдителен иск. С оглед мотивите към обжалваното решение не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, зададен в раздел ІІ от изложението.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В конкретния случай доводите, с които касаторът е обосновал очевидната неправилност, са идентични с поддържаните в касационната жалба оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Произнасянето по основателността на тези доводи е възможно само след извършване на касационна проверка по реда на чл. 290 ГПК за наличие на релевираните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи според касатора до очевидна неправилност на решението. Въз основа на мотивите към решението съставът на ВКС не констатира нито явна необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд, обусловили отхвърлянето на иска /исковете/ по чл. 82 ЗЗД, нито тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, което може да бъде подведено под основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Субективната преценка на касатора, че въззивният съд е направил очевидно неправилни изводи по съществото на спора, не обвързва касационната инстанция със задължение за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като очевидно неправилно.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 287/2021 г. на Апелативен съд - София.

Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „С. М“ АД разноски в размер на сумата 22 628.95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, платено по банков път с преводни нареждания от 28.01.2022 г. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация „Р. И“ АД, тъй като не са представени доказателства за заплащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, уговорено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 22.11.2021 г. /вкл. за превеждане на възнаграждението по клиентската сметка на процесуалния представител - адвокат, както е предвидено в договора/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 548 от 23.08.2021 г., постановено по в. т. д. № 287/2021 г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „Т. С. ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Силови машини - ЗТЛ (Завод за турбинни лопатки), ЛМЗ (Ленинградски завод за метални изделия), Електросила, Енергомашекспорт“ - дружество, регистрирано съгласно законодателството на Руската федерация, ИНН [ЕГН], основен държавен регистрационен № 102770000412, със седалище и адрес на управление в Руската федерация, [населено място], 195009, [улица], дом 3, литера А, и съдебен адрес в Р. Б. [ място], [улица], ет. 7 - адв. И. Д. и адв. В. Б., сумата 22 628.95 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин двадесет и осем лв. и деветдесет и пет ст.) - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: