Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Електроразпределение Юг” ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрк. И. К., против въззивно решение № 783 от 29 декември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1772/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 261899 от 30 декември 2020 г., постановено по гр. д. № 19206/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, поправено с решение № 261512 от 19 май 2021 г. по същото дело, в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено между „Електроразпределение Юг” ЕАД и Е. А. Т., че последната не дължи на дружеството сумата от 5596, 92 лева – цена за електрическа енергия за периода 08.02.2019 г.-06.05.2019 г. поради липса на основание за начисляването на тази сума, и се отменя същото първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. Т. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в частта за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. не дължи на „Електроразпределение Юг” ЕАД сумата в размер от 1155, 14 лева – цена за електрическа енергия за периода 07.05.2019 г.-07.08.2019 г. поради липса на основание за начисляването на тази сума, и вместо това предявеният иск е уважен и в тази част, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Посочено е, че основният мотив на въззивния съд за уважаване на иска е, че между чл. 98, ал. 2, буква „а“ ЗЕ и чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ е налице противоречие, т. е. съдът е приел, че има противоречие между закон и подзаконов нормативен акт относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция на сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. По този начин съдът е осъществил косвен съдебен контрол за законосъобразност на подзаконов нормативен акт, какъвто по своята същност са ПИКЕЕ, които вече са били предмет на пряк съдебен контрол пред Върховния административен съд с образуваното адм. д. № 7772/2019 г. на ВАС. След извършения от ВАС контрол е отменена единствено разпоредбата на чл. 42, ал. 5 и ал. 6 и чл. 50, ал. 3 досежно израза „по чл. 42, ал. 5“ от ПИКЕЕ. С постановеното решение по адм. д. № 7772/2019 г. ВАС е извършил пряк контрол за законосъобразност и валидност на ПИКЕЕ, а съгласно трайната съдебна практика косвен съдебен контрол е изключен, когато вече е проведен пряк съдебен контрол, предвиден в новата правна уредба по АПК, както е в случая. Касаторът твърди още, че в обжалваното решение погрешно е прието, че има противоречие между чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и б. „б“ и чл. 140а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Обстоятелството, че в тези разпоредби е посочено, че се извършват корекции в полза на крайния снабдител, не води до извод, че само той е легитимиран да получава суми при извършени корекции на сметки. Процедурата за това е уредена в приети ПИКЕЕ, към които Законът за енергетиката препраща. При регламентацията в ПИКЕЕ на едностранната корекция на сметки се създава фикция за потребление, която има за цел да компенсира технически разходи и загуби на електроразпределителното дружество, което личи и от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Според касатора в този смисъл е и най-новата практика на ВКС, с която съдът е приел по идентични искове, че материалноправно легитимиран да отговаря е именно електроразпределителното дружество. В касационната жалба се посочва още, че въззивният съд, без да се мотивира, е възприел тезата, че следва да се приложи чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, приложим за хипотези, при които е променена схемата на свързване на един електромер, а не тази по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, която третира случаи на неправомерно присъединяване на потребител към електроразпределителната мрежа. Според касатора, от доказателствата по делото всъщност се установявало, че имотът на Т. е директно присъединен към електрическата мрежа с меден кабел със сечение 2х6 кв. мм, премахнат от служителите на „Електроразпределение Юг” ЕАД. Не ставало ясно защо съдът не възприема категоричното и непротиворечиво заключение на вещото лице, че става дума за такова директно присъединяване – хипотеза на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, и че от техническа страна в случая не е извършена промяна в схемата на свързване на електромера, а има поставен кабел – директно присъединен към електроразпределителната мрежа. От събраните по делото гласни доказателства не се установявало да има намеса в свързването на електромера към разпределителната мрежа, като електромерът отчита точно. Установявало се обаче, че част от обекта на клиента е присъединен директно с проводник, поставен нерегламентирано под земя, който влиза в къщата на клиента под стрехата на гараж на Т. и по този кабел е протичал ток, който изобщо не се е измервал от процесния електромер. Следователно обектът, в това число и обекти – магазини, които били налични в имота и се захранвали от нерегламентирания кабел, са били неправомерно присъединени към електроразпределителната мрежа без проведена процедура за присъединяване. Неправилни били съжденията на съда, че методиката за преизчисляване на количествата електрическа енергия по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за неправомерно присъединяване е приложима само в случаите, в които няма частично отчитане на електроенергия. Това изискване в ПИКЕЕ нямало, а всеки правомерно присъединен обект можел да попадне в хипотезата на неправомерно присъединяване, като се изгради алтернативно захранване с изцяло нови проводници, което няма нищо общо със законното такова. Съдът недопустимо извеждал собствени критерии какво представлява неправомерно присъединяване, без да се съобрази с дадената в §1, т. 13 ДР ПИКЕЕ легална дефиниция, според която това е присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ПИКЕЕ. В случая се установявал допълнителен кабел, за който не била проведена процедура по присъединяване и преминаващата електрическа енергия през него не се отчитала от средство за търговско измерване. Не били представени доказателства от Т., че е подадено писмено искане за увеличаване на предоставената мощност, за сключен договор с „Електроразпределение Юг” ЕАД или някой от праводателите му за присъединяване, както и доказателства за заплатена цена за присъединяване на нерегламентирания кабел, поради което безспорно се установявало, че части от обекта на Т. са неправомерно присъединени към разпределителната мрежа на дружеството чрез кабел 2х6 кв. мм, присъединен към захранващия кабел в табло, по смисъла на §1, т. 13 ДР ПИКЕЕ, и не е проведена процедура по присъединяване по законовия ред, като консумираната електрическа енергия по този кабел не се отчита от средство за търговско измерване. Установявало се още, че е спазена методиката, съдържаща се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като е начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 34776 kWh. Дължимата сума вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране, била 6752, 06 лева с ДДС и била правилно остойностена. Касаторът счита, че с оглед всичко изложено дружеството е материалноправно легитимирано да извършва корекция по сметки на потребителите на електрическа енергия при неизмерено или неточно измерено количество електрическа енергия съобразно предвиденото в ПИКЕЕ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответницата Е. А. Т., с адрес в [населено място], чрез адв. И. П., в отговор на касационната жалба възразява срещу допускането на касационно обжалване.

Предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се поддържа с твърденията, че ищцата е клиент на ответното дружество, което е издало корекционна фактура за периода 08.02.2019 г.-07.08.2019 г., с която от нея се претендира сумата от 6752, 06 лева с ДДС, представляваща цена на доставена, според дружеството, електрическа енергия в обекта, Ответникът, от своя страна, поддържа, че корекцията е извършена на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като допълнително начисленото количество електрическа енергия в случая е в размер от 34776 kWh, а стойността му, изчислена по определената от КЕВР методика за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за период от 180 дни, съгл. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, е в размер на 6752, 06 лв. (с ДДС). Дружеството сочи, че към момента както преизчислението на количествата електрическа енергия, така и фактурирането им се извършват от оператора на съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретният обект на клиент (§ 1, т. 346, б. „а“ ДР ЗЕ) — в случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД. От фактическа страна е установено, че към захранващия кабел на табло 92-1 е присъединен кабел 2х6 кв. мм мед, който захранва част от къщата на клиента, като консумираната електрическа енергия не се отчита от електромера. От правна страна се спори дали ответното дружество има право едностранно да коригира сметките на ползвателите на мрежата (в случая на ищцата) и в зависимост от разрешаването му е и крайният изход на делото между страните.

Въззивният съд сочи, че съгласно чл. 14, ал. 2 ПТЕЕ договорът по чл. 11, т. 3 ПТЕЕ (за предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“) се сключва между оператора на електроразпределителната мрежа – в случая дружеството, и крайни клиенти, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа при общи условия. Според чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ (2019 г.), операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“. Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от същия този оператор. Същевременно, според чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ общите условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Въззивният съд приема, че е налице противоречие между чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ (2019 г.) и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ (2019 г.) сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента за нея. Съдът се позовава на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно които сумите се дължат на крайния доставчик или крайния снабдител. Стига се до извода, че поради липсата на материалноправна легитимация на ответника да издава фактура, предявеният иск следва да се уважи изцяло. В съответствие с този извод се потвърждава първоинстанционното решение в частта му за признаване недължимостта на сумата 5596, 92 лева – цена за електрическа енергия за периода 08.02.2019 г.-06.05.2019 г., и се отменя в отхвърлителната чу част, като се прима, че не се дължи и сумата 1155, 14 лева – цена за електрическа енергия за периода 07.05.2019 г.-07.08.2019 г.

Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос материално легитимирани ли са операторите на електроразпределителните мрежи да претендират от клиентите си суми, начислени вследствие на преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия по смисъла на чл. 56, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска с оглед проверка на твърдението за противоречие с практиката на ВКС.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 135, 04 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 783 от 29 декември 2021 г., постановено по в. гр. д. № 1772/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

УКАЗВА на „Електроразпределение Юг” ЕАД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 135, 04 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: