О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 105

гр.София, 24.01.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр. дело № 3/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Л., Г. Г. Л. и Л. Г. Л., тримата действащи чрез адв. Д. М. от АК – Перник, срещу разпореждане № 999/14.11.2022 г. по гр. д. № 437/2022 г. на Пернишкия окръжен съд.

С него касационната жалба на страните срещу въззивно решение № 293/05.10.202 г., постановено по гр. д. № 437/2022 г. на Пернишкия окръжен съд, е върната, като подадена против въззивен съдебен акт, който е влязъл в сила.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Смятат, че въззивното решение не е окончателно и, поради това, не е влязло в сила. Предмет на същото е отрицателен установителен иск за сумата от 5111, 43 лв., за която се твърди, че ищците, като наследници на Г. Л. Г., не дължат на „Топлофикация – Перник“ АД, както и лихви за забава и разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение. Смятат, че горната сума е именно цената на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, която разпоредба е приложима и към отрицателните установителни искове, както е разяснено в ТР 2/2004 на ОСГТК на ВКС.

Насрещната страна не изразява становище.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове, като всеки...