Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Рила-Самоков 2004“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът Е. В. оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, с които са уважени предявените искове по чл. 286 ЗЗД вр. чл. 221, т. 5 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неплатено възнаграждение на ищеца като член на Съвета на директорите на ответното дружество.

За да намери исковете за основателни, въззивният съд е приел, че правоотношението между член на СД и дружеството е с квалификацията на поръчка, възниквайки от решението на ОС за назначаването му. Приел е по-нататък, че при липсата на размер на възнаграждението, определен с решението на ОС за назначаването на ищеца от 04.12.2015 г., се дължи възнаграждение в размера, установен с предходно решение на ОС от 2007 г., доколкото последното не е било отменено изрично или мълчаливо с ново решение на ОС. Възраженията на ответника в тази насока е намерил за неоснователни, приемайки, че определеното с това решение възнаграждение не е персонифицирано и поради това няма действие само по отношение на назначените с него директори.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че решението от 2007 г. има действие и в отношенията между ищеца и дружеството, доколкото отразената в това решение воля е за определяне на възнаграждението само на конкретно посочените в него директори, назначени през 2007 г., квалифицирано последователно като нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се също и довод за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в съобразяване на несъществуващи по делото доказателства, необсъждане на всички доводи и възражения на ответника, без да е конкретизирано точно кои точно доводи и възражения въззивният съд не е обсъдил, и обсъждане на незаявено възражение, че сключването на договор за управление е условие за дължимост на възнаграждението.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Всички изложени от жалбоподателя оплаквания в действителност се отнасят до неправилност на въззивното решение, без да е обоснована очевидност на поддържаната неправилност като квалифициращ признак на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Така оплакванията относно извода, че решението от 2007 г. има действие и спрямо ищеца, като обосновани с тезата за изразена в решението воля, различна от възприетата от съда, се отнасят до тълкуването на решението, съответно проверката на правилността на даденото от съда тълкуване предполага проверка на съдържанието на това решение при приложение на критериите по чл. 20 ЗЗД, без да е изводима от самите мотиви на въззивното решение. Същите съображения се отнасят и до оплакванията за основаване на решението върху неприети доказателства и за обсъждане на незаявени възражения, доколкото преценката за основателност на тези оплаквания предполага проверка на предмета на делото и събрания доказателствен материал, също без да е възможно тази преценка да бъде основана единствено на мотивите на решението. Още по-малко може да обоснове очевидна неправилност неконкретизираното оплакване за необсъдени от въззивния съд възражения.

По изложените съображения не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което и при липсата на формулирани от жалбоподателя правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят дължи на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 1800 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 80/18.02.2021 г. по т. д. № 2437/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда „Рила-Самоков 2004“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Е. И. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за касационното производство в размер на 1800 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: