Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 1993 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, подадена чрез пълномощника юрк. К. Н., срещу Решение № 474/17.12.2021 г., постановено по адм. дело № 725/2020 г. по описа на Административен съд – С. З. с което по жалба на М. Г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/08585/301/04/01 с изх. № 01-260-6500/525#4 от 12.11.2020 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който процесният АУПДВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, съответно отрича да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на свидетелски показания и на заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, като счита, че констатациите на административния орган не са опровергани. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството и актът да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – М. Г., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Т., оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – С. З. е бил АУПДВ № 24/112/08585/301/04/01 с изх. № 01-260-6500/525#4 от 12.11.2020 г., издаден от Директора на Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, с който на основание чл. 4.33 във вр. с 4.7 от Договор № 24/112/08585 от 14.05.2014 г. във вр. с чл. 30, т. 4 във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и чл. 20а, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП е прекратен сключеният договор с М. Г. и е определена сума за възстановяване в размер на 48 892 лв., представляваща 100% от изплатената субсидия по сключения договор. Установено е, че между М. Г. и Държавен фонд „Земеделие“ има сключен Договор № 24/112/08585 на 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013 г. Предмет на инвестицията е отглеждане на калифорнийски червеи и произвеждане на био тор, както и закупуване на кон и транспортно средство. В чл. 4.33 от Договора е посочено, че ползвателят на помощта се задължава да не преустановява земеделска дейност поради различни от сезонните условия причини за срок от 3 години от заявката за второ плащане. Същата е подадена на 23.05.2017 година. От административната преписка е видно, че на лицето са били извършени две проверки чрез посещение на място – през м. септември 2017 г. и през м. януари 2018 г., представляващи проверки след извършено окончателно плащане. И при двете е установено, че е налично и е в експлоатация закупеното транспортно средство; налице е съответствие в броя закупени животни – кон и калифорнийски червеи. Във връзка с постъпил сигнал от 14.04.2020 г. е разпоредено извършване на проверка на място в периода 30.04.2020 г. – 15.05.2020 година. При провеждането ѝ на 05.05.2020 г. е установено, че не е спазено изискването лицето да не преустановява дейност поради други причини освен сезонните условия. В контролен лист е отразено, че лехите не са поддържани и в тях не се отглеждат калифорнийски червеи. В графа „Забележки“ М. Г. е посочил „Нямам забележки към проверката. Към днешна дата 12.05.2020 г. стопанството е възстановено, моля да се вземе под внимание“. Към контролният лист от проверката е приложена обяснителна записка от лицето, изготвена на 08.05.2020 г., в което бенефициентът заявява, че към датата на проверката - 05.05.2020 г. фермата му не е била в добър стопански вид, но зимният период е бил неблагоприятен за обработка на стопанството, а въведените мерки и обстоятелства заради COVID-19 не са позволили навременно поддържане н обекта. Посочено е също, че към 08.05.2020 г. стопанството е възстановено. С уведомително писмо от 13.05.2020 г. лицето е уведомено за констатираните несъответствия и му е предоставена възможност да представи обяснения. В отговор е посочено, че стопанството не е преустановявало дейност, като са приложени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., ОПР и Баланс за 2019 г., Оборотна ведомост на сметка „Приходи от продажба на продукция 2019“ и ПКО от 2019 година. Въпреки това обаче, с докладна записка на Директора на Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково лицето е уведомено, че ще започне производство за издаване на АУПДВ поради констатираните при проверката на 05.05.2020 г. нередности и на основание чл. 4.33 от Договора и чл. 30, т. 4 от Наредба № 9/2008 г. На 26.06.2020 г. на лицето е връчено и писмо от 22.06.2020 г., с което е уведомен на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от АПК, че е открито производство по издаване на акта. Постъпило е възражение, с което М. Г. сочи, че стопанската дейност не е преустановявана, а само временно, с оглед въведените ограничителни мерки, не е разполагал с възможност да обработва лехите с пълен интензитет. Въведени са и оплаквания относно начина на извършване на проверката, а именно, че не са били взети проби от почвата с цел установяване на червеи.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Вещото лице подробно описва спецификата на жизнения цикъл и отглеждането на калифорнийските червеи, като посочва, че по начина, по който е извършена проверката на място, трудно може да се определи дали дейността е преустановена. В заключение е отправена препоръка към Държавен фонд „Земеделие“ при осъществяване на подобни проверки да се извършват почвени разкопки. Посочено е още, че за конкретното стопанство с размер 700 кв. м. е следвало да се извършат най-малко 7 почвени разкопки, всяка от които с размери 50 см. дължина, 50 см. ширина и 35 см. дълбочина. Изслушани са и свидетелски показания на едно от лицата, извършило проверката на място, което заявява, че е имало следи от отглеждане на червеи, но е било затревено и в не особено добро агротехническо състояние. Признава, че не е извършвано разкопаване, тъй като било невъзможно под тревата да има червеи, а и лицето само е признало, че към момента на проверката е било преустановило дейност. От обясненията на втория свидетел, който заявява, че е помагал на М. Г., става ясно, че още на следващия ден след проверката лехите са изчистени и червеите са били налични в почвата.

При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорвания АУПДВ поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, съгласно които от контролния лист не може да бъде изведен категоричен извод за преустановяване на дейността, следователно за наличие на основанието по чл. 4.33 от Договора, респективно чл. 30, т. 4 от Наредба № 9/2008 година. Прието е, че в действителност с Решение № 13.03.2020 на НС е въведено извънредно положение, чието действие е удължено до 13.05.2020 г., което несъмнено е създало трудности на лицето. Според съда нарушение се явява и констатацията, че едва с АУПДВ се сочи липсата на представени документи за закупени червеи, при положение че няма данни в хода на производството такива да са изисквани и проверката е приключила със заключение за документална изрядност. В заключение, относно допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е прието, че процесният АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са събрани доказателства за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства. Освен това, според съда разпореденото прекратяване на договора се явява лишено от предмет, тъй като към датата на издаване на АУПДВ – 12.11.2020 г., действието на договора е било прекратено поради изтичане на неговия срок на 23.05.2020 г. на основание чл. 6.1, б. „а“ във вр. с чл. 4.33 от Договора, защото са изтекли три години от подаване на заявка за второ плащане на 23.05.2017 година. Прието е, че издаденият акт противоречи и на преследваната от закона цел, тъй като при осъществен бизнес план и извършване на инвестицията в срок, следва да се стимулират младите земеделски стопани, а не да бъдат санкционирани посредством възстановяване на отпуснатата помощ, като в случая е нарушен и чл. 6, ал. 2 от АПК.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора основания. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. По касационните оплаквания:

На първо място, следва да се посочи, че в касационната жалба не се съдържат конкретно формулирани доводи в какво се изразява неправилността на първоинстанционното решение, а просто е възпроизведена фактическата обстановка и решението на първоинстанционния съд, като бланкетно се изразява несъгласие с крайните изводи. Въпреки това обаче, по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция е задължена да извърши служебно преценка за съответствието на съдебния акт с относимите материални разпоредби.

Неоснователно се явява въведеното с касационната жалба оплакване, че процесният АУПДВ е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на постановеното от съда. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от АПК предвижда, че доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. В конкретния случай, с оглед материалите по делото, следва да бъдат споделени изводите на съда, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, задължението за което тежи на административния орган с оглед принципа за служебното начало. Видно от акта (л. 28), както и от уведомителното писмо за откриване на производството (л. 35), фактическото основание за издаването му са резултатите от проведената проверка от служители на Държавен фонд „Земеделие“ в периода 05.05.2020 г. – 12.05.2020 година. Начинът, по който проверката е проведена – единствено визуален оглед на лехите, не може да се възприеме като установяване на правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, който да обоснове от фактическа страна издаване на процесния акт. Така например в АУПДВ (л. 29, т. 2) е посочено, че органът не приема твърдението, че още в периода на проверката дейността на стопанството е възстановена, тъй като проверяващите експерти са констатирали само окосени лехи, без да са заредени с калифорнийски червеи. Далеч от житейската логика и спецификата на случая е да се констатира наличието или липсата на червеи само с оглед.

В този смисъл правилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което трудно би могла да бъде извършена преценка за наличие на калифорнийски червеи без разравяне на почвата, каквото в случая не е правено. Механизмът на проверката се потвърждава и от свидетелските показани на едно лицата – служител на Държавен фонд „Земеделие“, участвал в огледа на място. Според вещото лице при площ на лехите като процесната – в размер на 700 кв. м., са били необходими поне 7 почвени разкопки, всяка от които с размери 50 см. дължина, 50 см. ширина и 35 см. дълбочина, а в случая не е извършена нито една, като дори експертът отправя препоръка към органа как следва да процедира при следващи проверки относно проекти, свързани с отглеждане на калифорнийски червеи. Все в този смисъл, а именно неспазване на чл. 35 и чл. 36 от АПК, в т. 3 на акта се сочи, че липсата на червеи се потвърждава от липса на представени документи за тяхното закупуване, каквито не са изисквани нито в хода на настоящата административна проверка, нито по време на предходните, датиращи от м. септември 2017 г. и през м. януари 2018 г. Напротив – констатирано е пълно съответствие и изрядност на стопанството, включително наличие на червеи (л. 149 и л. 155).

Неизясняването на факта дали бенефициентът продължава дейността е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Правно основание за издаване на акта е чл. 4.33 от Договора (л. 53), съгласно който ползвателят е длъжен да не преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство за срок от 3 години от датата на подаване на заявката за второ плащане. Аналогично задължение за бенефициента е разписано и в чл. 30, т. 4 от Наредба № 9/03.04.2008 година. Следователно при липса на безспорно установено нарушение, актът се явява издаден в нарушение на приложимите материални разпоредби. Следва да бъдат споделени и изводите на съда относно допуснато нарушение на целта на закона, която е стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им. Видно от доказателствата по делото М. Г. е осъществил своя бизнес план, извършил е заявените инвестиции за закупуване на необходимата техника и инвентар за поддържане на стопанството. По делото е установено, че земеделският стопанин е увеличил икономическия размер на своето стопанство съгласно сключения договор с 12,54 икономически единици, което е с 63% повече от заложеното с бизнес плана достигане на 7,89, поради което не може да се приеме, че възстановяване на помощта при твърдяно, но недоказано нарушение, съответства на целта, преследвана от закона.

С оглед изложеното до момента, решението на административния съд се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този резултат по спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 4 980 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Въведеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като при материален интерес по спора в размер на 48 892 лв., минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 4 561,36 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава съществено минималния установен размер, поради което възражението не следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 474/17.12.2021 г., постановено по адм. дело № 725/2020 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково да заплати на М. Г., с [ЕГН], с адрес [населено място], община Казанлък, област С. З. [улица], сума в размер на 4 980 лв. (четири хиляди деветстотин и осемдесет), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ