Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 1983 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Д. К., срещу решение № 2196 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело № 360/2021 г. от Административен съд Благоевград. С него по жалба на Т. В. ЕООД, гр. Благоевград, е отменено уведомително писмо с изх. № 01-2600/1914 от 24.03.2021 г. за одобрение на заявка за плащане № 02/270720/36628/01 от 10.12. 2020 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ и преписката е върната на органа за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се развиват доводи за частична недопустимост на решението, поради отпаднал правен интерес за дружеството от оспорване на уведомителното писмо в частта, за която е извършено плащане на част от наложените с него редукции. Изложени са и съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

О. Т. В. ЕООД, в писмен отговор подаден чрез юрисконсулт М. Р., излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановеното решение. В открито съдебно заседание прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно прилагането на член 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС касационният жалбоподател не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване. Счита, че решението като правилно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Благоевград е било образувано по жалба на Т. В. ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/1914 от 24.03.2021 г. за одобрение на заявка за плащане № 02/270720/36628/01 от 10.12.2020 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения пред него административен акт. За да постанови този резултат, е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, но при допуснати нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.

По делото е установено, че Т. В. ЕООД е одобрено за изпълнител с Акт за одобрение изх. № 01-2600/4095/31.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за срок от една учебна година - 2020/2021 г. по схема Училищен плод и Училищно мляко по смисъла на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения С. У. плод и С. У. мляко (Наредбата).

На 10.12.2020 г. дружеството е подало заявка за плащане с УИН № 01/270720/36628 по двете схеми за отчетен период 01.11.2020 г.- 30.11.2020 г., към която са били приложени информация за учебните заведения, в които са извършвани одобрените доставки, фактури, графици за доставки, приемо-предавателни протоколи за доставени количества продукти, стокови разписки, договор за доставка на плодове и зеленчуци и сертификати за контрол на съответствието. На 02.02.2021 г., с писмо изх. № 01-2600/681 Т. В. ЕООД е уведомено от ДФЗ, че са констатирани непълноти на предоставените документи по схема Училищен плод и по схема Училищно мляко, поради което се налага отстраняване на констатираните несъответствия. На дружеството е бил предоставен 10-дневен срок за обяснения по констатациите, както и за отстраняване на нередовности на представените със заявката документи, съответно за окомплектоване и предоставяне на липсващите документи, вкл. за представяне на допълнителни доказателства. В предоставения за целта срок оспорващото дружество е изпратило Уведомление с вх. № 01-011-2600/75 от 17.02.2021 г., съдържащо информация по всяко от твърдените несъответствия, изброени в отделни точки, към което били приложени и съответните документи.

С оспореното уведомително писмо с изх. № 01-2600/1914 от 24.03.2021 г. на дружеството е съобщено, че стойността на финансовата помощ по схема Училищен плод за отчетен период 01.11.2020 - 30.11.2020 г., която е изплатена, съгласно представени документи в заявка за плащане № 02/270720/36628/01 от 10.12.2020 г. е в размер на 4 475,42 лв. без ДДС /изплатена на 02.03.2021 г./ и ДДС в размер на 895,08 лева. При разглеждане на заявката за плащане административният орган е извършил редуциране /отказал е плащането/ на финансовата помощ както следва: за доставените количества мед в размер на 550.42 лв. без ДДС за неизпълнение на условието на чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 от Наредбата; за доставените количества банани в размер на 1 231,22 лв. без ДДС за неизпълнение на условието на чл. 9, ал. 10 от Наредбата; за доставените количества круши в размер на 1 355,38 лв. без ДДС за неизпълнение на условието на чл. 9, ал. 10 от Наредбата.

С уведомителното писмо с изх. № 01-2600/1914 от 24.03.2021 г. на дружеството е съобщено и че стойността на финансовата помощ по схема Училищно мляко за отчетен период 01.11.2020 г. - 30.11.2020 г., която е изплатена, съгласно представени документи в заявка за плащане № 02/270720/36628/01 от 10.12.2020 г. е в размер на 4 475,42 лв. без ДДС /изплатена на 02.03.2021 г./ и ДДС в размер на 895,08 лева. При разглеждане на заявката за плащане административният орган е извършил редуциране /отказал е плащането/ на финансовата помощ за посочената схема както следва: за закупен биологично произведен мед финансовата помощ е редуцирана на основание чл. 19, ал, 3, т. 1 от Наредбата и е в размер на 71,63 лв. без ДДС, за неизпълнение на условието на чл.14, ал. 7, т. 1 и т. 2 от Наредбата; за извършените доставки на продукт кашкавал, продукт кисело мляко и продукт прясно мляко финансовата помощ е редуцирана на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от наредбата и е в размер на 3 498,76 лв. без ДДС, за неизпълнение на условието на чл. 11, ал. 1 от Наредбата; за закупено биологично произведеното кисело мляко финансовата помощ е редуцирана на основание чл.19, ал. 3, т.1 от Наредбата и е в размер на 7 281,35 лв. без ДДС, за неизпълнение на условието на чл. 14, ал. 7, т. 1 и т. 2 на Наредбата. Установено било, че раздадените в учебните заведения количества конвенционално произведено прясно мляко и конвенционално произведен кашкавал са повече от закупените за отчетния период. Според административния орган извършените доставки на конвенционално произведено прясно мляко и конвенционално произведен кашкавал не съответстват на посочените тегла за индивидуалната порция за съответния продукт, посочени в Приложение № 4 от наредбата и определения размер на порция (единична ставка) от стандартните таблици за единични разходи, определени по методика, изработена от междуведомствена работна група, определена със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, съгласно чл.17, ал.2 от наредбата, за учебната година 2020/2021. При това финансовата помощ, която е редуцирана на основание чл.19, ал. 3, т.1 от Наредбата е в размер на 550,65 лв. без ДДС, за неизпълнение на условието на чл.17, ал. 2 от Наредбата.

Съобразявайки тези данни и представените в хода на съдебното производство доказателства за това, че след издаването на обжалвания акт по сметка на дружеството жалбоподател са постъпили допълнителни суми от ДФЗ, административният съд е назначил основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Въз основа на представените с административната преписка документи и заключението на вещото лице, съдът е приел на първо място, че представените от ДФЗ платежни документи не обуславят извод за наличие на предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. По отношение финансовата помощ, редуцирана на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата, съдът е счел, че дадената от органа правна квалификация не кореспондира с установената в хода на административната проверка фактическа обстановка, предвид факта, че заявителят е представил исканите обяснения и документи по реда и в срока по чл. 18, ал. 6 от Наредбата. Констатациите на органа сочели на хипотезата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, които обаче били неправилни и необосновани като опровергани от заключението на основната и допълнителна експертиза. Неправилно било и установеното неизпълнение на условието по чл. 9, ал. 10 от Наредбата във връзка с предоставените сертификати за процесните количества банани и конвенционално произведени круши, тъй като според съдебно-икономическата експертиза закупените плодове и зеленчуци предмет на оспорения акт са придружени с необходимите сертификати за съответствие на качеството, съгласно Наредба №16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издаден на името на земеделския стопанин -производител на плодове и зеленчуци, които са на името на доставчиците на Т. В. ЕООД. Обосновал е спазване на изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата със законодателното изискване за качество на съответните хранителни продукти.

Съдът е изложил подробни мотиви по отношение на констатациите на административния орган за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 от Наредбата и чл. 17, ал. 2 от нея за на доставените продукти по схема Училищно мляко. На първо място бил посочен отчетен период-октомври 2020 г., който е различен от периода на подадената заявка за плащане, като липсвали и мотиви за приетото превишение на доставените количества. На следващо място дадената от административен орган правна квалификация по чл. 11, ал. 1 от Наредбата не кореспондирала с установената в хода на административната проверка фактическа обстановка. На последно място, неоснователно според съда ДФЗ е приел неизпълнение на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, доколкото според заключението на експертизата няма разлика във вида на млякото и млечните продукти, опаковката, грамажа за една порция и цената между одобрените с Приложение №2 към Акта за одобрение и тези доставени на учениците по училища и детски градини, като не е налице превишение. В заключение административният съд е посочил, че не се установят претенции на ползвателите по схемата (учебните заведения) да са предявени претенции за неизпълнение в срок или относно качеството или количеството на плодовете/зеленчуците и млечните продукти, доставени от Т. В. ЕООД.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора за отпаднал правен интерес в хода на производството пред първата инстанция. Макар процесуалният му представител да поддържа, че постъпилите плащания са по Заявка за плащане № 02/270720/36628/01 от 10.12.2020 г., същото не се установява по категоричен начин от данните по делото. Този извод остава неопроверган и от заключението на допълнителна съдебно-икономическа експертиза, според което по сметка на ответното дружество е постъпила сума в размер на 9 484,08 лв. по схема Училищно мляко за 7 281,35лв. за доставено на учебните заведения мляко и ДДС в размер на 1 456,27 лв. и по схема Училищно мляко и Училищен плод за доставения биологично произведен пчелен мед за 550,42 лв. и ДДС -110,08 лв. и 71,63 лв. и ДДС 14,33лв. Независимо от извършените впоследствие плащания не е налице надлежно оттегляне на оспорения административен акт в съответната му част, което да е процесуална пречка за произнасяне на първостепенния съд по оспорването. По делото не е представен нито отделен административен акт за оттегляне на процесното уведомително писмо, нито в хода на съдебното производство е обективирана воля за оттеглянето му - нарочна молба, писмено изявление или устно заявяване от административния орган в съдебното заседание.

Не се споделят и оплакванията на касатора за допуснати отстраними съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил подробни мотиви за това защо кредитира заключението на основаната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като е основал извода си за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо на всички представени по делото писмени доказателства, които са подробно обсъдени. За съда не съществува нормативно задължение да даде отговор на всички възражения на страната по приемане на заключението, особено когато тези възражения са бланкетни или не намират опора в доказателствения материал.

Административният съд е постановил решението си в съответствие в приложимия материален закон. Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения С. У. плод и С. У. мляко Държавен фонд Земеделие отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено, че не са спазени изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а. При това правилно съдът е преценил, че редуцирането на част от заявената сума на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от Наредбата не може да бъде законосъобразно, при положение че по делото е установено наличието на Уведомление с вх. № 01-011-2600/ 75 от 17.02.2021 г. от ответното дружество, в което е предоставило исканата от ДФЗ информация по всяка от констатираните нередовности на заявката за плащане. Въпреки че ответникът изразява несъгласие с тълкуването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, то настоящият съдебен състав споделя изводите на съда, че следва да бъде приоритизирано законодателното изискване за качество на съответните хранителни продукти, доказано по надлежния ред. По делото е установено, че Т. В. ЕООД е закупил банани от партидата на доставчика Фрутария ООД, за която е издаден представеният сертификат за съответствие № 577/ПВ-19/20.10.2020 г., валиден 30 дни от датата на издаването, както и че е закупил круши от партидата на С.Експортинг ЕООД за която е издаден представеният сертификат за съответствие № BL 039-163 от 05.11.2020, валиден до 12.11.2020 г. При това следва за се приеме, че е налице документална обоснованост на съответните доставки съгласно изискването на чл. 9, ал. 10 от Наредбата.

Правилно съдът е установил, че при доставката на мляко и млечни продукти на децата и учениците в учебните заведения за отчетния период 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. дружеството е изпълнило всички изисквания, посочени в Приложение № 2 на Акт за одобрение изх. № 01-2600/4095/ 31.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ по схеми Училищен плод и Училищно мляко. Тези изводи изцяло кореспондират на представените с административната преписка документи и заключението на вещото лице по основната и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като възраженията на касатора в обратната насока не могат да бъдат споделени.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване относно прилагането на член 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения.

Разпоредбата на чл. 628 от ГПК поставя като условие за отправяне на запитване (по преценка на съда), разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган, да е от значение за правилното решаване на делото - т. е. следва да е налице преюдициалност, каквато в случая не е налице. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, като преценката за това принадлежи на съда. С оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. Второ, в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 от ДФЕС, Съдът има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, някои от въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т. е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган което, освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища.

Следва да бъде посочено и че Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - С. У. плод и С. У. мляко е приета на основание чл. 47а, ал. 4 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) предвиждащ, че условията и редът за прилагане на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа се определят с наредба на Министерския съвет. Според чл. 47а, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа могат да участват в схема за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (OB, L 5/11 от 10 януари 2017 г.), наричан по-нататък Делегиран регламент (ЕС) 2017/40, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения (OB, L 5/1 от 10 януари 2017 г.). По схемата се прилагат и съпътстващи образователни мерки. Съгласно чл. 23, 11, изр. първо от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. държавите членки избират продуктите, които да бъдат предлагани или да бъдат включени в съпътстващите образователни мерки, въз основа на обективни критерии, които включват едно или повече от следното: съображения за опазване на здравето и околната среда, сезонност, разнообразие и наличие на местна или регионална продукция, като се дава приоритет на продуктите с произход от Съюза, доколкото това е практически осъществимо. На държавите-членки е предоставена възможност да избират продуктите по посочените критерии и поради това да определят изискванията, на които следва да отговарят разпределяните по училищните схеми продукти, за да бъдат счетени за допустими за подпомагане. Поради това настоящата касационна инстанция счита, че правомощието на ДФЗ по чл. 19, ал. 2 от Наредбата да отхвърли изцяло или частично заявка за плащане не противоречи на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г., който акт е регламент по изпълнение и предвиденото в него се отнася до плащането на одобрена заявка за плащане. Затова и преюдициалното тълкуване не е необходимо.

По изложените съображения решението на административен съд Благоевград като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което се определя на 200 лв. и което касаторът следва да му заплати.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно прилагането на член 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2196 от 15.12.2021 г., постановено по адм. дело № 360/2021 г. от Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Т. В. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. И. Г. № 12, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ