Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Х. ЧЛЕНОВЕ: Д. Г. В. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 1986 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39, ал. 5 и чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ; загл. изм., ДВ., бр. 51 от 2022 г./.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез упълномощен представител главен юрисконсулт М. Д., срещу решение № 7776/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2302/2020 г. от Административен съд-София град /АССГ/, трето отделение, 60 състав, с което по жалба на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС , [ЕИК], е отменено решение № 02/04/1/0801146 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за прекратяване на договор № 02/04/1/0/01146 от 18.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони, и ДФЗ е осъден да заплати разноски. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Алтернативно е направено искане след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, и при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище за поддържане на касационната жалба и по същество на спора.

Ответната страна ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС , [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Д. Е., в писмен отговор, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. При подробно изложени съображения прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание иска отхвърляне на касационната жалба, представя писмена защита и списък с разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради неправилно приложение на материалното право. При подробно изложени съображения, счита че съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 02/04/1/0801146 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за прекратяване на договор № 02/04/1/0/01146 от 18.04.2018 г.

Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение на Административен съд - София-град по жалба на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС е отменено решение № 02/04/1/0/01146 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за прекратяване на договор № 02/04/1/0801146 от 18.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ за предоставяне на финансова помощ и за прекратяване на договора. Според първоинстанционния съд от представените по делото доказателства не можело да се направи изводи, че са налице изкуствено създадени условия и предпоставките за тежки последици за обществения интерес. Неправилна била преценката на административния орган, че е осъществен фактическия състав на чл. 11, ал. 1 от Наредбата № 9 на министъра на земеделието и храните от 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредбата/, тъй като липсвали правен анализа на изложените в административния акт фактически констатации, изследване на обективни и субективни критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на улика за координация на действията на бенефициентите за получаването на безвъзмездната финансова помощ. Според административния съд, макар да нямало спор за свързаността между регистрираните търговски дружества ЕТ М. ПИЛЕВА - ЕКОФОРЕСТ , ЕТ АГРОКРАСИ К. ЙОРДАНОВ, ЕТ АГРИКА К. ДИМИТРОВА, ЕТ А. АНАНИЕВ и ЕТ С. АНАНИЕВА и жалбоподателя ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС , и за фактически установените правни, икономически и лични връзки между тези лица, не се обосновавал факта за наличие на изкуствено създадени условия.

В обосновката на ДФЗ не било посочено защо свързаността е избрана за критерий за наличие на изкуствено създадени условия, което се налагало с оглед възможностите по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредбата и необходимостта от ясно посочване и доказване, ако целта на органа била спазването на изискването на чл. 11, параграф 4 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г. Намаления на плащанията. В мотивационната част на акта е направено четирикратно препращане към решение на Съда на ЕС по дело C-434/12 /СЛЪНЧЕВА СИЛА ЕООД срещу изпълнителен директор на Държавен фонд З. Р. агенция/, образувано по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, . 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони.

Според съда в големия по обем административния акт са изложени факти, които не се отнасят до едноличния търговец и можело единствено да се направи извод за наличие на връзки на този търговец с други фирми, но не и за изкуствено създадени условия. За формиране на убеждението си АССГ се позовава освен на доказателствата по административната преписка и на представени по делото в проведените седем открити съдебни заседания съдебна практика и книжа, но и на изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

По тези съображения е прието, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен като постановена в нарушение на материалния закон и е отменен.

Постановеното решение е неправилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, намира, че съдебното решение е постановено при неправилен анализ на установените относими факти от административния орган и на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Съдът е формирал необосновани изводи в нарушение на тълкуването и прилагането на материалния закон, а именно чл. 11, ал. 1 вр. 1, т. 13 от ДР от Наредбата № 9 на министъра на земеделието и храните от 2015 г.

Направените с касационната жалба оплаквания са основателни.

В оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, погрешно назовавано в съобразителната част на процесния съден акт заповед, са изложени относими и доказани фактически констатации относно наличието на изкуствено създадени условия. Обосновано се извличат изводи относно субективния и обективния елемент при преценката за изкуствено създадени условия, които са скрепени в административния акт с приложимата нормативна уредба и се предхождат от една единствена докладна записка от директор на дирекция Противодействие на измамите в ДФЗ, изх. № 07-0400/1396#27 от 16.07.2019 г., до изпълнителния директор на ДФЗ, макар в съдебното решение да се споменават две докладни записки.

Приложимото право е уредено в чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, съгласно който без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. На национално ниво оценяване по процесната мярка е уредено в чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9 на министъра на земеделието и храните от 2015 г., според който не следва да се подпомагат лица, създали изкуствени условия за финансиране в противоречие с целите на закона. ДФЗ носи основната отговорност за ефективното и ефикасно изпълнение на фондовете и следователно изпълнява значителен брой функции, свързани с управлението на програмата и мониторинга, финансовото управление и контрола, както и подборът на проекти. Задължение на управляващия орган/разплащателната агенция е да гарантира адекватно разходване на средствата от европейските фондове на ниво икономически оператори, като по този начин гарантира спазването на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. В тази част правилно административният орган е мотивирал от материалноправна страна, че са налице изкуствено създадени условия, които създават предпоставки за неправомерно получаване на финансовата помощ в противоречие с целите на мярката.

Както правилно е посочил АССГ, преценката на изкуствено създадени условия изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е решението на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12. В решението е посочено, че чл. 4, 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната. За субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е възнамерявал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. При това следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и да са установени улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на визираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционния проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай.

Неправилно, обаче, АССГ е ценил и подвел относимите факти и доказателствената тежест на установените по преписката пред ДФЗ обстоятелства към изпълнението на фактическия състав на изкуствено създадените условия от ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС за отпускането на безвъзмездна финансова помощ по подмярката Инвестиции в земеделски стопанства. Несподеляем е изводът на съда, че административният акт буквално пресъздавал фактическата обстановка на писмото на Специализираната прокуратура /СП/ от 21.09.2018 г. и постановлението на СП от 12.04.2019 г. и те не съдържали позоваване или твърдение за изкуствено създадени условия. Писмото на СП до ДФЗ е с уведомителен характер и изпратено по компетентност, съдържащо приложения по опис за еднолични търговци с одобрено финансиране по програми в ДФЗ. На свой ред не е верен възприетия в съдебния акт факт, че по преписката са приобщени свидетелски показания от В. М., събрани в друго производство. Видно от доказателствата по делото лицето, като наемодател на земеделски земи и в договорни отношения със свързаните с жалбоподателя ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС еднолични търговци ЕТ М. ПИЛЕВА - ЕКОФОРЕСТ , ЕТ АГРОКРАСИ К. ЙОРДАНОВ, ЕТ АГРИКА К. ДИМИТРОВА, ЕТ А. АНАНИЕВ и ЕТ С. АНАНИЕВА е отправило нарочно писмо до изпълнителния директор на ДФЗ на 01.03.2019 г., като във връзка с установяванията по решението за прекратяване на договора на ЕТ М. СТАЙКОВ - К.ОМЕРС административният орган е провел допълнителни разговори с Минев чрез дирекция Противодействие на измамите, вкл. е искал допускането му за събиране на свидетелски показания пред първостепенния съд. Касационният състав не възприема и заключението в оспорения съдебен акт, че с изслушаната и възприета по делото съдебно-счетоводна експертиза се оборвал извода на органа, че не съществува истинска конкуренция между оферентите по отношение на едновременните и идентични предложения за доставка и изграждане на оранжерия заради различната им стойностна рекапитулация. Напротив, от отразените в съдебния акт данни за две от възможните за сравнение оферти става ясно, че са тъждествени с установените такива по административната преписка и административният акт е правилен в тази част. Проблемът, за който следва да се държи сметка и за който дават индиции тези привидни търгове от страна на бенефициерите, свързани лица с ЕТ М. СТАЙКОВ - К.ОМЕРС , е че така изготвените оферти от едни и същи лица в едно и също време /СТРОЙКОМЕРС ПЛЕВЕН ЕАД, ХИДРОСТРОЙТЕЛСТВО ООД, КАРИМПЕКС 1 ЕООД, ИНЕРТ-БЕТОН ТРАНСПОРТСТРОЙ ООД и АКВА ТЕМПУС ООД/ до същите тези бенефициери /ЕТ М. ПИЛЕВА - ЕКОФОРЕСТ , ЕТ АГРОКРАСИ К. ЙОРДАНОВ, ЕТ АГРИКА К. ДИМИТРОВА, ЕТ А. АНАНИЕВ и ЕТ С. АНАНИЕВА/ свидетелстват, че не е съществувала истинска конкуренция между оферентите им и различната стойност на офертите на всяко от повтарящите се дружества между петте свързани с ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС еднолични търговци не променя извода, че е търсено гарантирано изпълнение на съответния инвестиционен проект от нарочно дружество между петте подизпълнители. От обективна страна тази фактическа обстановка безспорно навежда на извод за формално спазване на предвидените в правната норма условия, както и че целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната. Отделно от това необосновано се явява позоваването на експертизата, защото в частта за подизпълнителите не е дала отговор на поставените въпроси, а за счетоводните проверки не е предоставен достъп от съответните търговци.

Касационната инстанция приема, че съгласно събраните по делото доказателства и описаните в съдебното решение факти е безспорно, че между бенефициерите ЕТ М. ПИЛЕВА - ЕКОФОРЕСТ , ЕТ АГРОКРАСИ К. ЙОРДАНОВ, ЕТ АГРИКА К. ДИМИТРОВА, ЕТ А. АНАНИЕВ, ЕТ С. АНАНИЕВА и ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС са налице общи фактически отношения и умишлена координация. Установени са факти, които дават основание да бъде направен извода, че създадените условия по одобреното заявление на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 по ПРСР за периода 2014-2020 г. и съответно сключения договор № 02/04/1/0/01146 от 18.04.2018 г. с управляващия орган нямат за цел повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Р. Б. а единствено получаване на завишен размер на допустимото финансиране, което е в нарушение на чл. 2 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата. ВАС кредитира като относимо, че петте еднолични търговци са учредени и вписани в търговския регистър в един период през май - юни 2015 г.; изготвили са и са представили идентични проекти за изграждане на оранжерии и закупуване на технологично оборудване по едно и също време и със сходни параметри по отношение на площ, КСС, заложени части и количества, цени; предвидено е реализирането им да е в един географски регион, конкретно една община Д. Ч. като са сключили договор за наем с едно физическо лице и чрез негови организации.

Макар тези обстоятелства категорично да обосновават наличието на правни, икономически и лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, и липсата на функционална независимост между тях, в допълнение на приетото с решението на СЕС по дело С-434/12 г. по доказването на субективния елемент в случая са налице и улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В периода непосредствено след регистрацията на свързаните с ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС пет еднолични търговци са съставени и заверени от нотариус обратни писма /contra letters/, които са приобщени към административната преписка и не са оспорени по делото. С обраните писма е предвидено всеки един от петте търговеца да осъществява търговската си дейност изцяло от името и за сметка на физическото лице . М. Ст. и че той е действителен притежател на всички имуществени и неимуществени права на търговеца. Всички обратни писма са намерени съхранявани в същото това лице, както и счетоводните документи на така учредените еднолични търговци са съхранявани от него, вкл. предоставени по делото от неговия процесуален представител.

За получаването на облаги по изкуствено създадени условия и в противоречие с целите на схемата свидетелства и факта, че при направената от ДФЗ проверка на място на едноличните търговци не е установена осъществена дейност във връзка с изпълнението на проектите, дори задължението за поставяне на временен билборд.

Така от обективна и субективна страна се обобщава, че са налице обстоятелства за заобикаляне на правилата с оглед целта на мярката и въпреки формалното спазване на нормативните изисквания се установява намерение за получаване на предимство и недължимо облагодетелстване въз основа на изкуствено създадени условия чрез пет нарочно създадени търговци, кандидатстващи от тяхно име, но за сметка на ответника по настоящото дело, като по този начин се е презумирало концертиране на финансовия ресурс в него. Обратните писма доказват умишленото получаване на облага от едно лице чрез средства по мярката в тази програма и в противоречие на целта й. От установените от ДФЗ факти /т. 18.2 от цитираната докладна записка/ става ясно, че одобрените разходи по ПРСР за този период за свързаните с ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС търговци са в размер над 9 700 000 лв., което заедно с финансирането в полза на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС е многократно над максималния размер за един кандидат в левова равностойност по чл. 15 от Наредбата.

За изчерпателност и обективност на окончателното съдебно решение следва да се посочи, че договорите на цитираните горе еднолични търговци с ДФЗ също са прекратени.

Относимо доказателство в подкрепа на правомерността на процесния акт на ДФЗ и изводите на ВАС е представеният и приобщен към материалите по делото доклад OF/2018/0960 на Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/, доколкото отразените в него факти се отнасят до разследване за същото поведение, за същия период и между същите лица - еднолични търговци, и тези факти имат доказателствена сила. От установените нередности ОЛАФ прави заключение, че тези бенефициери са създали изкуствени условия за заобикаляне на приложимия таван на разходите за целия период на изпълнение на ПРСР 2014 -2020 г. и препоръчва да не се допуска изплащането на сумата 6 560 091, 82 лв. Според службата така ще бъде предотвратено неправомерното разходване на тази сума. Данните за ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС касаят именно поведението му, свързано с предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по договор № 02/04/1/0/01146 от 18.04.2018 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Докладът на ОЛАФ е официален удостоверителен документи и не е оспорен, което позволява да се приеме, че отразените в него факти са се осъществили, както е посочено в документа. Отделно от това за ДФЗ възникват ангажимент да предприеме действия, каквито налагат резултатите от доклада на ОЛАФ на основание чл. 11, т. 4 от Регламент /ЕС, Евратом/ № 883/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета.

При тази правна рамка и при събраните в административното и първоинстанционното съдебно производство доказателства следва изводът за наличие на координирани действия на всички еднолични търговци с цел изкуствено създаване на условия за получаване на безвъзмездната финансова помощ, които са в полза на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС . В конкретния случай са налице и обективният и субективният елемент в поведението на бенефициера ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелствата, въз основа на които се направи извод, че целта на схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната. Относно субективния елемент съдът приема, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане си е създал предимство с единственото намерение да получи облага в противоречие с целите на схемата.

По изложените доводи, настоящият състав счита, че решението на АССГ е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон, твърдения за което са отправени и в касационната жалба. Соченият порок представлява касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Въведените горе мотиви са произнасяне и по същество на спора по обжалването на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС на решение № 02/04/1/0801146 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за прекратяване на договор № 02/04/1/0/01146 от 18.04.2018 г., поради което жалбата на еднолични търговец следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски по делото. В негова полза се полага да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ в размер 200 лева за всяка от двете съдебни инстанции, платими от ответника.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7776/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2302/2020 г. от Административен съд-София град, трето отделение, 60 състав.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС , [ЕИК], срещу решение № 02/04/1/0801146 от 10.01.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за прекратяване на договор № 02/04/1/0/01146 от 18.04.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони.

ОСЪЖДА ЕТ М. СТАЙКОВ - КОМЕРС, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото в размер 400 (четиристотин) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ