Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК.

Образувано е по молбата на Д. В. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, ВО,ІІ-Б състав от 30.01.2009г., постановено по гр. д.№516/2006г.,с което Д. В. С. е осъден да предаде на С. о. и собствениците в ЕС на [улица] [населено място] владението върху помещение с площ около 12кв. м.,заедно със санитарен възел, намиращо се в партерния етаж на сградата на [улица] [населено място] и представляваща обща част на сградата, както и да заплати за ползуването на процесния имот за периода от м. февруари, 2003г. до м. ноември, 2003г. сумата 1525лв. ведно със законната лихва от 27.11.2003г. до окончателното изплащане на задължението.

Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК,като твърди, че винаги е имал постоянно местожителство и постоянен адрес и телефон, поставен на видно място на фирмената табела на процесното помещение, чрез който е могъл да бъде призован, както и че призоваването му е извършено в нарушение на правилата на ГПК като не е връчвана призовка нито лично на него, нито на негови домашни или на съсед, а на съвсем случайни лица, а вследствие нарушаване на правилата за призоваване не е имал възможност да участвува в делото, за да защити правата си. Поддържа, че поради това и назначения от съда особен представител не е могъл да защити правата му, тъй като не е разполагал с данните за сключен договор за наем между него и ЕС,който представя с молбата за отмяна, като поддържа, че същият следва да се счита новооткрито доказателство, имащо съществено значение за изхода на спора.

В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата-собственици на самостоятелни обекти в сградата-ЕС,находяща се на [улица] изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

С определение №8/13.01.2010г. молбата на Д. В. С. за отмяна на влязлото в сила решение на СГС,ВО,ІІ-Б състав от 30.01.2009г., постановено по гр. д.№516/2006г. е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вкл. и по чл. 107 ГПК отм., вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая обаче не се установява подобни нарушения, довели до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото или до липса на надлежно представителство.

Производството е било образувано по подадена срещу Д. В. С. искова молба, в която като адрес за призоваване на ответника е посочен [населено място], [улица],който видно от удостоверение №4432/11.10.2004г.,издадено от СДВР,е регистриран като негов постоянен адрес. От този адрес изпратената до Д. В. С. призовка е върната с отбелязване, че лицето не живее на този адрес, след което Д. В. С. е призован според установените в ГПК отм. чрез обнародване на призовка в Държавен вестник и по реда на чл. 50 ГПК отм. му е назначен представител. Не е установено отбелязването върху призовката да е невярно, нито е установено на предявилите иска лица да е бил известен към момента на предявяване на иска друг адрес на Д. В. С.. Действително в производството по изп. дело № * поканата за доброволно изпълнение е изпратена и получена от Д. В. С. на адрес в [населено място], [улица], но по делото не е установено този адрес да е бил известен на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС на [улица] към момента на предявяване на иска, нито този адрес да е бил регистриран като постоянен или настоящ адрес на лицето.

Дори действително върху фирмената табела на търговското предприятие на Д. В. С. да е изписан телефон, доказателства за което по делото не са представени, тезата на молителя, че е следвало да бъде призован по телефона не може да бъде споделена, тъй като призоваването по телефона се извършва съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 4 ГПК отм. само в бързи случаи и освен това по този начин не може да бъде връчен препис от исковата молба и доказателствата, т.е. призоваване по телефона не може да се извърши за първото съдебно заседание по делото. Поради това настоящият състав приема, че в производството по гр. д.№4095/2004г. на СРС,40 състав и по гр. д.№516/2006г. на СГС не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на Д. В. С., вследствие на което същият да е бил лишен от възможност да участвува в делото или да не е бил надлежно представляван-призоваването чрез обнародване на призовка в Държавен вестник и представляване от назначен от съда представител не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК ако при извършването му са спазени установените в процесуалния закон правила.

Не може да бъде споделена и тезата на молителя, че същият не е бил представляван от лице по чл. 29 ГПК по причина, че са били нарушени съответните правила.Както вече беше отбелязано, на същия е назначен представител при спазване на установените в ГПК отм. правила, след като не е бил намерен на регистрирания от него постоянен адрес.

Не е налице и основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК,тъй като представеният с молбата за отмяна договор за наем не представлява писмено доказателство, което да не е било известно на молителя или с което да не е могъл да се снабди в хода на производството по делото по причина от обективен характер, която да не е могъл да преодолее. Договорът винаги се е намирал в държане на молителя, като самият той се е поставил в положение да не може да представи това доказателство като не е осигурил на регистрирания като постоянен адрес лице, което да получава изпращаните до него съобщения от държавни органи или от съда.Освен това срокът на договора към настоящия момент вече е изтекъл, поради което не може да се приеме, че това доказателство би могло да промени крайния изход на спора по предявения срещу Д. С. ревандикационен иск.

Не се установява да е налице основание за отмяна на постановеното от ВКС,ІІ ГО решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК,поради което и подадената от Д. В. С. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. В. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд,ВО,ІІ-Б състав, постановено на 30.01.2009г. по гр. д.№516/2006г.

Председател:

Членове: