Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 1972 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса, представлявана от своя управител, чрез процесуален представител – юрисконсулт Русинова, против Решение №6/07.01.2022 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело №371/2021 г., с което е била осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД, (само „КОЦ Враца“ ЕООД), сумата от 47 934,13 лв., представляваща цената на извършена, но незаплатена, болнична медицинска помощ по договор №060354/25.02.2020 г., за лечение на пациенти с COVID - 19, през м. март на 2021 г., както и разноски в размер на 4 655,37 лева.
В жалбата по същество се поддържат доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът - „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД е депозирал писмен отговор на касационната жалба чрез адв. Х., в който твърди, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е основателна.
Производството пред Административен съд Враца е било образувано по подадена искова молба от „КОЦ Враца“ ЕООД против Национална здравноосигурителна каса за сумата от 47 934.13 лв., по иск за реално изпълнение на административен договор № 060354/25.02.2020 г., и която представлява дължими допълнителни трудови възнаграждения и дължими осигуровки за сметка на страните по трудово правоотношение в съответствие с действащата нормативна уредба.
Според фактическите твърдения, изложени в исковата молба „КОЦ Враца“ ЕООД е страна по договор за финансиране с Министерство на здравеопазването по проект BG05M903001 -1.099-0001 „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID - 19 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M903001-1.099-0001 „Защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични кризи“.
Съгласно него лечебното заведение има право да получи, на основание чл. 5 във вр. с чл. 2 ал. 1 и чл.1 ал. 3 възнаграждение в размер на по 1 000 лв. на служител за работа при неблагоприятни условия по повод определената епидемична обстановка. През м. март на 2021 г. в „КОЦ Враца“ са хоспитализирани по спешност трима пациенти в отделение „Онкологична хирургия“ и в сектор „Палиативни грижи“, които по време на престоя си са регистрирани с положителен антигенен тест за COVID - 19.
Претенцията за заплащане на сумата в размер на 47 943.13 лв. ищецът основава на чл. 7а. 4 от Методика № РД-НС-05-9-6/16.02.2021 г., който гласи, че когато се установят до 5 бр. вкл. хоспитализирани лица с доказан COVID - 19 за календарен месец, посоченото допълнително възнаграждение е за до 40 човека медицински и немедицински персонал, участвал пряко в лечебно-диагностичния процес. През месец март на 2021 г. на работа в „КОЦ Враца" са били общо 31 човека. За проблема с отчитането на трите случая с COVID - 19 лечебното заведение е уведомило РЗИ-Враца, с приложени З бр. епикризи, като е постъпил отговор, че РЗИ-Враца не разполага с възможност да коригира данните и информацията в модул „Клинично протичане“ в регистъра за пациенти с COVID - 19.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че „КОЦ Враца“ ЕООД е лечебно заведение за осъществяване на медицински дейности за процесния период. От своя страна ответникът – НЗОК е юридическо лице, което осъществява задължителното здравно осигуряване, съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване.
Страните са обвързани от индивидуален договор № 060354/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, който договор е изменян многократно с подписване на допълнителни споразумения. Същият е действащ за месец март 2021 година.
Прието е, че за същия период е била в сила и Методика, изменена с Методика за изменение и допълнение на Методиката, №РД-05-9-7/04.03.2021 г. и № РД-05-9-8/30.03.2021 година.
Видно от т.7а 5 (нова, приета с №РД – НС – 05 – 9 – 6/16.02.2021 г., изм. с №РД – НС – 05 – 9 – 7/04.03.2021 г. ) от Методиката, лечебните заведения – изпълнители на болнична медицинска помощ по чл. 10, т. 3б „комплексен онкологичен център“ и т. 6 „диалезен център“ от ЗЛЗ, имат право на допълнителни трудови възнаграждения за медицинския и немедицинския персонал, при провеждане на дейностите за лекуване на пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19.
От данните по делото е видно, че през м. март на 2021 г. в „КОЦ Враца“ са били хоспитализирани трима пациенти в отделение „Онкологична хирургия“ и в сектор „Палиативни грижи“, които по време на престоя си са регистрирани с положителен антигенен тест за COVID – 19.
От приетото заключение на съдебната техническа-счетоводна експертиза на вещото лице Л. Г.-Тодорова, съдът е приел за установено, че тези три лица са отчетени в ежедневните отчети по КП в ПИС, като хоспитализирани и дехоспитализирани за м. март на 2021 г., и регистрирани в Националния регистър за борба с КОВИД -19. За лицата не е спорно, че са били задължително изолирани със съответното предписание на РЗИ – Враца.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, с които ищецът цели да докаже, че е уведомил в срок НЗОК за потвърдените случаи на COVID-19 в лечебното заведение.
След като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност ангажираните по делото доказателства първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че ищецът е правоимаща страна по индивидуалния договор, сключен с НЗОК и има право да получи претендираната по исков ред сума, поради което е осъдил ответната страна.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Видно от редакцията на чл. 45а, ал. 1 ЗЗО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17.
Правната фигура на административния договор е въведена в нашето позитивното право с нормите на чл. 19а - 19ж АПК (Обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г.). В текста на чл. 19а АПК законодателят дава легално определение на административен договор. Неговите съществени белези, които го характеризират като административен, се свързват със следните обстоятелства: а) да е сключен в производство пред административните органи от страните, по въпроси от значим обществен интерес или б) когато е предвидено в закон. Административният договор се сключва в писмена форма, която е както форма за действителност, така и форма за доказването му. Текстовете на чл. 45а, ал. 1 и ал. 4 ЗЗО са приети с измененията на закона, обнародвани в ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. и представляват материалноправни норми, поради което имат действие занапред.
Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". В този случай съдът се произнася съобразно предвиденото в чл. 80 ЗЗО във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК.
Материалноправното основание, въз основа на което ищецът претендира сумата, е сключеният между нето и НЗОК индивидуален договор № 060354/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и той е административен договор по смисъла на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО. Във връзка с този индивидуален административен договор № 060354/25.02.2020 г. ищецът сочи, че е сключил и договор за финансиране с Министерство на здравеопазването по проект BG05M903001-1.99-0001 „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID - 19 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M903001-1.99- 0001 „Защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени от пандемични кризи“.
За изясняване на спорните факти, а именно дали лечебното заведение е било изправна страна и следвало ли е да получи претендираното плащане, позовавайки се на двата договора и на Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК, съдът е трябвало да установи медицинския и немедицинския персонал, пряко ангажиран и участвал при провеждането на дейностите за лекуване на пациентите с доказан Covid-19, а не като максимален брой персонал, който може да се отчита за заплащане от лечебното заведение.
В тежест на ищецът е било да докаже, че тези лица фактически са били лекувани, а не само изолирани в отделно Ковид отделение на болницата, поради хоспитализацията си на друго основание и по съответната клинична пътека. Касае се за работа в неблагоприятни условия за медицинския и немедицинския персонал, което във всички случаи предполага и лечение на хоспитализираните ЗОЛ. Въведеното изискване в т.7а.5 от Методологията, на което се позовава и ищецът, е част от условията и реда за оказване на медицинска помощ, както по индивидуалния административен договор, така и по договора с МЗ, но споровете по първия се разрешават по реда на АПК, а споровете за изпълнението на втория договор – по реда на ГПК.
Предвид наличието на спор между страните относно обстоятелството извършвало ли е лечебното заведение дейностите свързани с лечение на ЗОЛ, които са били доказан случай на COVID-19, съдът е следвало да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК и да им съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им укаже, че за сочените обстоятелства не ангажират доказателства.
Изследването на изтъкнатите спорни обстоятелства, налага специални знания, поради което е необходимо по делото да бъде назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Действително ищецът по първоначалното дело не е поискал такава експертиза, но в изпълнение на принципа на служебното начало в административния процес и на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може да назначава и служебно вещи лица, когато, както е в конкретния случай, делото би останало неизяснено от фактическа страна. Преценката за основателността на предявения иск, за заплащане от НЗОК на сумите на ищеца като изпълнител на медицинска помощ по договора, следва да се осъществи едва след като съдът изясни спора от фактическа страна. Плащане от бюджета на НЗОК, доколкото той е ответник по иска, се дължи само при изпълнение на договорените и изпълнени от ищеца медицински дейности.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, съобразно мотивите на акта.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №6/07.01.2022 г. на Административен съд Враца, постановено по адм. дело №371/2021 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА