Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. и И. С. Г. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 08.03.2010г. по гр. д.№82/2009г.

С определение №1108/24.11.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за възможността искането за възстановяване на запазена част от наследството да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или възражение, по въпроса за правомощията на въззивния съд да се произнесе по това искане, по въпроса за участието на задължителни другари в делбеното производство, за чието конституиране съдът следи служебно, както и по въпроса за статута на заварените към 17.05.1963г. постройки и обекти в жилищни сгради.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът е приел, че наследникът с право на запазена част когато предявява претенцията си по чл. 30 ЗН чрез възражение може да направи това само ако се брани срещу иск, основаващ се на разпоредителен акт. Поддържат, че неправилно е прието, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска по чл. 30 ЗН,че неправилно не се е произнесъл по исканията в делбата да бъдат конституирани и лицата, в полза на които ползуващото се от завещанието лице се е разпоредило, че неправилно са преценени правата на В. Г. и наследодателката Д. Н., както и на П. Н. като не е съобразено обстоятелството, че сградите са строени по време на брака на Д. и П. Н. и то в периода 1957-1963г. и в този смисъл за заварени по смисъла на ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС. Молят обжалваното решение да бъде отменено.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба В. Х. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

Д. К. П. е предявила срещу В. Х. Г., И. С. Г. и М. И. В. иск за делба на дворно място от 390кв. м.,находящо се в [населено място] б.,парцел *кв.* заедно с построените в него три жилищни сгради и два гаража, както и искане за възстановяване на запазената й част от наследството на Д. Х. Н. като наследник на П. И. Н.,накърнена със саморъчно завещание от 13.02.1995г.

Производството е във фазата по допускане на делбата.

С обжалваното решение П. окръжен съд е отменил на основание чл. 208, ал. 1 ГПК отм. решение №7 на Ч. районен съд от 28.03.2008г. по гр. д.№346/2005г. в частта, с която е отхвърлено като недопустимо възражението за възстановяване на запазената част на Д. П. и вместо това е върнал делото на Ч. районен съд за произнасяне по същество по предявения от Д. П. иск с правно основание чл. 30 ЗН. В частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. П. иск за делба на недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда и гараж, находящ се в дворното място, цялото от 390кв. м.,находящо се в [населено място] б.,парцел *,кв.* решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.

Прието е, че с предявяването на иска за делба Д. К. П. е упражнила чрез иск по чл. 30 ЗН и правото си да иска възстановяване на запазената част от наследството на Д. Н., поради което първоинстанционният съд е следвало да извърши преценка за допустимостта на иска и да го разгледа по същество, ако счете, че е допустим. Вместо това първоинстанционният съд според изразеното в обжалваното решение становище е приел, че ищецът е направил възражение, което е счел за недопустимо и не го е разгледал по същество, доколкото искането за редукция на завещание се разглежда като възражение само когато наследникът с право на запазена част се брани срещу иск, основаващ се на такъв разпоредителен акт, напр. иск за собственост. С оглед на това е прието, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено като недопустимо възражението за възстановяване на запазена част от наследството, имащо характер на определение, следва да бъде отменено като преграждащо като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по същество по чл. 30 ЗН. Прието е, че въззивният съд няма правомощие да се произнесе за първи път по този иск, който е допустим, предявен пред първоинстанционния съд с редовна искова молба, но не е бил разгледан по същество.

В частта, с която искът за делба е отхвърлен е прието, че решението на първоинстанционния съд е правилно на първо място по причина, че ползуващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило в имота в полза на трети лица и тази сделка не е била отменена по реда на чл. 37 ЗН. Възражението, че тази сделка е относително недействителна по смисъла на чл. 76 ЗН е прието за неоснователно, тъй като с подобно правоизключващо възражение може да се брани ответник, срещу когото е предявен иск за делба, основаващ се на разпоредителна сделка, а ищцата Д. П. не е предявила инцидентен установителен иск, посредством който би могла да се позове на тази недействителност. Прието е също така, че дори възражението да бъде разгледано по същество, то би било неоснователно, тъй като прехвърлителката е била собственик на ид. част от имота на лично основание, в който случай чл. 76 ЗН не намира приложение, тъй като няма за предмет отделни наследствени предмети по смисъла на чл. 76 ЗН.

Прието е, че наследодателката Д. Н. е починала на 27.12.1997г. и оставила наследници по закон-съпруг П. И. Н. и сестра В. Х. Г.. П. Н. е починал на 08.04.2005г. и оставил като законни наследници сестра М. В. и племенници Д. П. и И. Г.. С н. а.№*/1950г. В. Г. е закупила дворно място то 400кв. м.,представляващо реална част от парцел * в кв.* по плана на [населено място] б.,идентичен с процесното дворно място. С нотариално заверена декларация от 23.06.1951г. Х. Н., като законен представител на малолетната си дъщеря В. Х. е разрешил на другата си дъщеря Д. К. да построи заедно със сестра си В. Х. върху дворното място къща и други добавъчни подобрения, като до м. април, 1952г. са били издадени необходимите строителни книжа, изготвен е проект за двуетажна жилищна сграда и сградата е построена преди 27.10.1952г.,когато Д. Х. е сключила граждански брак с П. Н.. На 15.10.1957г./н. а.№*,том *, н. д.№*/1957г./ В. Х. К. е продала на сестра си Д. /М./ Х. Н. ид. част от имота, а със саморъчно завещание от 13.02.1995г. Д. Н. се е разпоредила за след смъртта си в полза на сестра си В. Г.,на която е завещала ид. част от дворното място заедно с ид. част от жилищната сграда като на 01.08.2002г. В. Г. е прехвърлила имота на трети лица.

В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността искането за възстановяване на запазена част от наследството да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или възражение, по въпроса за правомощията на въззивния съд да се произнесе по това искане, по въпроса за участието на задължителни другари в делбеното производство, за чието конституиране съдът следи служебно, както и по въпроса за статута на заварените към 17.05.1963г. постройки и обекти в жилищни сгради.

По въпроса за възможността искането за възстановяване на запазена част от наследството да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или възражение и по въпроса за правомощията на въззивния съд да се произнесе по това искане настоящият състав приема следното:

Искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск като още в исковата молба съсобственикът заявява, че желае да упражни това свое потестативно право по причина, че наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез дарение или завещание в полза на друго лице.

Искането може да бъде заявено и под формата на възражение от страна на ответника, ако с исковата молба е представено завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение, на които ищецът основава правото си да иска делба на съсобственото имущество, както и ако друг съделител представи извършено в негова полза от наследодателя завещание или акт, обективиращ дарение.

Искането може да бъде заявено под формата на възражение и от предявилото иска за делба лице, ако ответникът представи изготвено в своя полза завещание или акт, обективиращ извършено от наследодателя дарение.

Съдът е длъжен да разгледа искането по същество независимо дали е заявено под формата на иск или под формата на възражение, ако то изхожда от лице, имащо качеството наследник с право на запазена част по смисъла на чл. 28 ЗН. Обстоятелството, че ползуващото се от завещанието или дарението лице се е разпоредило с имота не обуславя недопустимост на искането за възстановяване на запазена част от наследството доколкото същото има за предмет възстановяване на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт и в този смисъл уважаването на това искане не е обвързано с присъждане на идеална част от определен имот.

Ако делбеното производство се разглежда по реда на ГПК от 1952г отм. искането за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено и пред въззивния съд под формата на възражение.

По въпроса за приложението на чл. 76 ЗН и за участието на всички съсобственици като задължителни другари в делбеното производство настоящият състав приема следното:

Съгласно указанията, дадени в ТР №1/2004г.,т. 2 защитната функция на нормата на чл. 76 ЗН е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участвуват само сънаследници. С правото да се позове на разпоредбата на чл. 76 ЗН следователно разполага всеки сънаследник, който не се е разпоредил с дела си в полза на трето лице, независимо дали в делбеното производство има качеството ищец или ответник. От съществено значение при заявяване на такова възражение съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС е обаче, че като главна страна в процеса следва да участвува както сънаследникът-прехвърлител, така и приобретателят по сделката, също имащ качеството на главна страна /ответник и необходим другар/ по искането за прогласяване на относителната недействителност.

За да произведе решението по извършване на делбата предвиденото от закона и целяно от страните правно действие по ликвидиране състоянието на съсобственост, в делбеното производство следва да участвуват всички съсобственици, т.е. всички лица, които притежават дял от вещта или вещното право, предмет на делбата, които имат качеството задължителни другари, в който смисъл е изразено становище на Пленума на ВС в т. 12, буква”д” на Постановление №1 от 10.11.1985г. За правилното конституиране на страните в делбеното производство съдът следи служебно и разполага с правомощието да конституира съделители или да дава указания за това с оглед изразените от участвуващите в делбата лица становища досежно основанието за възникване на съсобствеността и правата върху съсобствената вещ, които то дава, както и с оглед установените по делото факти, сочещи на необходимостта в делбеното производство да вземат участие като главни страни и други лица, наред с първоначално конституираните съделители.

По въпроса за статута на заварените към 17.05.1963г. постройки и обекти в жилищни сгради указания за дадени в ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС,в което е прието, че самостоятелното ползуване на заварени сгради, построени преди 17.05.1963г.,макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми, е позволено от закона, вкл. и по смисъла на чл. 39, ал. 3 ЗС,които следва да намерят приложение и в настоящия случай. Ако сградата е построена преди 17.05.1963г. и части от нея са били ползувани към тази дата като отделни жилища, това обстоятелство следва да бъде съобразено и във фазата по допускане на делбата.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 208 и чл. 209 ГПК отм., чл. 188, ал. 3 ГПК отм., както и поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 30 ЗН,чл. 19, ал. 3 СК от 1985г отм., чл. 69 ЗН/.

Неправилно въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която искането по чл. 30 ЗН е отхвърлено като недопустимо, следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а по иска за делба въззивният съд може да се произнесе по същество.

На първо място следва да се отбележи, че естеството на двете претенции налага съвместното им разглеждане. Освен това в решението на първоинстанционния съд са изложени и съображения за неоснователност на искането като е прието, че в наследството са останали достатъчно имущества за допълването на запазената част на П. Н. от наследството на Д. Х. Н.. С оглед на това и на обстоятелството, че производството по тази претенция не е било прекратено, въззивният съд е следвало да се произнесе по същество и да прецени дали така заявената претенция е основателна.

Неправилно също така въззивният съд е приел, че с оглед извършеното от В. Г. през 2002г. разпореждане с имота в полза на трети лица /н. а.№*,том *,н. д.№*/2002г./ искът за делба се явява неоснователен без да обсъди и прецени наведените от Д. К. доводи за придобиване на построените в имота сгради в режим на съпружеска имуществена общност от наследодателите Д. Н. и П. Н.,основани на извършеното с декларация от 23.06.1951г. учредяване на право на строеж в полза на Д. Н..

От съществено значение в делбеното производство е да бъде установен правопораждащия съсобствеността факт и да бъдат проследени всички последващи правни действия, имащи значение за промяна в принадлежността на правото на собственост. В случая съдът е следвало да се произнесе по доводите за придобиване правото на собственост върху ид. част от дворното място в режим на съпружеска имуществена общност като придобита на 15.10.1957г. /н. а.№*,том І,н. д.№*/1957г./ по време на брака на Д. Х. Н. и П. И. Н.,за придобиване в режим на съпружеска имуществена общност по време на този брак и на част от построените в имота обекти /по молба от 09.04.2009г.-лист 61 от гр. д.№82/2009г. на П. окръжен съд/ и въз основа на установените по делото факти и при съобразяване на обстоятелството, че строежът е извършен преди 17.05.1963г.,да прецени какви права върху имота е притежавала наследодателката Д. Н. към момента на смъртта си, какви права е притежавал П. И. Н. като дял от съпружеската имуществена общност, вкл. и с оглед наведените доводи за придобиване на част от построеното по давност, а оттам какви права е притежавала В. Г. от имота към 2002г. и какъв обем права е могла да прехвърли на трети лица.

Липсата на произнасяне по част от наведените от съделителката Д. П. доводи и възражения представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК,тъй като произнасянето по тези доводи и възражения има съществено значение за преценка основателността на възражението по чл. 76 ЗН и за необходимостта в производството по делото да участвуват и приобретателите по сделката /договора от 01.08.2002г.-н. а.№*,том *, н. д.№*/2002г./,както и за разрешаването на основния въпрос в първата фаза на делбеното производство, а именно налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви дялове.

На основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по същество по искането на Д. П. като наследник на П. Н. да бъде възстановена запазената част на последния от наследството на Д. Н., като на първо място бъде извършена преценка за притежаваните от Д. Н., П. Н. и В. Г. права върху процесния имот към 27.12.1995г. с оглед наведените от Д. П. доводи за придобиване на ид. част от дворното място и сградите в режим на съпружеска имуществена общност от Д. Н. и П. Н. по силата на договора за продажба, сключен на 15.10.1957г./н. а.№*,том *, н. д.№*/1957г./, за придобиване на права въз основа на нотариално заверената декларация от 23.06.1951г. /по молба от 09.04.2009г.-лист 61 от гр. д.№82/2009г. на П. окръжен съд/,след което да се формира масата по чл. 31 ЗН. При новото разглеждане на делото с оглед извода за основателност на заявената по реда на чл. 30 ЗН претенция и с оглед констатациите за притежаваните от Д. Н.,П. Н. и В. Г. към 27.12.1995г. права върху процесния имот въззивният съд следва да извърши преценка и за обема от права, които В. Г. е могла да прехвърли на трети лица по силата на договора, сключен на 01.08.2002г./н. а.№*,том *,н. д.№*/2002г./,каква част от тези права В. Г. е притежавала като наследник по завещание, а оттам и за необходимостта в делбеното производство като задължителни другари да бъдат конституирани приобретателите по сделката Х. Т. С. и Т. Й. С..

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 08.03.2010г. по гр. д.№82/2009г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на П. окръжен съд.

Председател:

Членове: