Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Н. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 1964 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФПСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“ (РУО на ОПОС), чрез представител по пълномощие – главен експерт с юридическо образувание и правоспособност В. Д. против Решение № 462/14.12.2021 год., постановено по административно дело № 568/2021 год. по описа на Административен съд – С. З.

Заявено е твърдение, че оспореното решение е недопустимо и неправилно – поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, на първо място е посочено, че изводите на първоинстанционния съд, базирани на доводите в жалбата на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. С. З. са неправилни и в противоречие с материалния закон. По мнение на касатора, съдът неправилно е очертал спорния по делото въпрос, като е заявил, че съгласно мотивите на административния акт, ограничаването на потенциалните изпълнители, чрез въведения от възложителя критерий за подбор се състои във факта, че още на етап подаване на офертата, потенциалните участници, които притежават застраховка „Професионална отговорност“ за строежи от втора категория следва да предприемат действия по увеличаване на застрахователната сума на същата, за да могат да декларират, че притежават застраховка „Професионална отговорност“ за строежи от първа категория, без да имат увереност, че ще бъдат избрани за изпълнители и въпреки факта, че в конкретната поръчка и обособени позиции има обекти, които са втора категория. В този смисъл е формулиран извод, че допуснатата от съда грешка в предмета на делото, предопределя недопустимо съдебно решение. Твърди се, че първоинстанционния съд се е ограничил единствено в обсъждане на възраженията на жалбоподателя, като не е изложил собствени мотиви и не е развил мотиви по отношения аргументите на административния орган. Развити са и твърдения, че съдебното решение е постановено при противоречие с материалния закон, доколкото съдът не е съобразил разпоредбите на Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, които допускат след сключване на застрахователния договор и започване на дейност, свързана с категория строеж, за който са предвидени по-високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката да бъдат съответно увеличени в срок от 30 дни след настъпване на промяната.

В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. С. З. против решението на РУО на ОПОС. Прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител – главен експерт с юридическа правоспособност С. Т. поддържа касационната жалба, като формулира искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски.

Ответникът – „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД („ВиК“ ЕАД) гр. С. З. с [ЕИК], представлявано от управителя Р. Р., чрез представител по пълномощие – адв. В. П. от Софийска адвокатска колегия в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че същата е неоснователна. В подкрепа на това твърдение развива подробни доводи и аргументи и формулира искане отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорване, в законоустановеният срок и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, съда намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, състав на Административен съд – С. З. е отменил Решение на РОУ на ОПОС от 02.09.2021 год. за определяне на обща финансова корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договори: по ОП 1 № Е-ДЗ-15/20.07.2021 год. с изпълнител „СТРОЙКОНСУЛТ БГ“ ДЗЗД на стойност 1 072 400,00 лева без ДДС; по ОП 2 № Е-ДЗ-16/21.07.2021 год. с изпълнител „СТРОЙБУЛ 2020“ ДЗЗД на стойност 994 500,00 лева без ДДС; по ОП 3 № Е-ДЗ-13/26.03.2021 год. с изпълнител „СТРОЙКОНТРОЛ ГТ“ ООД на стойност 153 200,00 лева без ДДС и по ОП 4 № Е-ДЗ-14/26.03.2021 год. с изпълнител „ТТ КОНСУЛТ“ ДЗЗД на стойност 125 600,00 лева без ДДС. Със съдебния акт, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е осъдено да заплати на „ВиК“ ЕАД гр. С. З. сумата от 5 104,38 лева разноски по делото.

За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:

По силата на Административен договор с рег. № Д-34-101/15.10.2019 год. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейският съюз по процедура чрез директно предоставяне BG BG16M1OP002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, на конкретен бенефициер „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - С. З. МОСВ, в качеството на РУО на ОПОС е предоставило на бенефициера „ВиК“ ЕАД гр. С. З. безвъзмездна финансова помощ в размер на 121 996 236,26 лв., от които 76 217 148,61 лв. от Кохезионният фонд; 13 450 085,04 лв. национално съфинансиране от държавният бюджет на Р. Б. 11 996 296,57 лв. собствен принос на бенефициера и 20 332 706.04 лв.

В изпълнение на този договор и за реализиране на проекта, с Решение № ПЗ-286/04.06.2020 год., „ВиК ЕАД гр. С. З. е обявило открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 132 от ЗОП с предмет „Упражняване на независим строителен надзор и оценка на съответствието на инвестиционния проект и изпълняване функциите на Инженер пo ЗУT за обекти по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от „BuK“ EOOД - С. З. , по четири обособени позиции: OП 1 „С. З. (обекти 1, 2 и 3)“; ОП 2 „Казанлък (обекти 4, 5 и 6)“; OП 3 „Чирпан (обекти 7 и 8)“ и OП 4 „Раднево (обекти 9, 10 и 11)“.

В резултат на проведената процедура са сключени договори с класираните на първо място участници, както следва: по ОП 1 Договор № Е-ДЗ-15/20.07.2021 год. с изпълнител „СТРОЙКОНСУЛТ БГ“ ДЗЗД на стойност 1 072 400,00 лева без ДДС; по ОП 2 Договор № Е-ДЗ-16/21.07.2021 год. с изпълнител „СТРОЙБУЛ 2020“ ДЗЗД на стойност 994 500,00 лева без ДДС; по ОП 3 Договор № Е-ДЗ-13/26.03.2021 год. с изпълнител „СТРОЙКОНТРОЛ ГТ“ ООД на стойност 153 200,00 лева без ДДС и по ОП 4 Договор № Е-ДЗ-14/26.03.2021 год. с изпълнител „ТТ КОНСУЛТ“ ДЗЗД на стойност 125 650,00 лева без ДДС.

В резултат на извършен последващ контрол за законосъобразност на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка и сключените договори са установени нарушения с финансов ефект. С оглед на това с писмо изх.№ 1-016-0013-2-785/11.08.2021 год., РУО на ОПОС е уведомил управителя на „ВиК“ ЕАД гр. С. З. за констатираните нарушения, които са посочени, както следва:

1. Нарушение по чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, касаещо четирите обособени позиции;

2. Нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2, чл. 64, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, касаещо обособена позиция № 3 и

3. Нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2, чл. 62, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, касаещо обособена позиция № 4.

Във връзка с така установеното и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗЕСЕСИФ на бенефициера е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, както и да представи допълнителни доказателства. Предвид предоставената му възможност, бенефициерът „ВиК“ ЕАД гр. С. З. е депозирал възражение с изх. № ОПОС-82/23.08.2021 год., в което е оспорил констатациите на УО по т. 1, т. 2 и т. 3, като е формулирал искане за постановяване на решение за приключване на процедурата по администриране на нередност без налагане на финансови корекции, поради липсата на нарушение.

След запознаване с така депозираното възражение, РУО на ОПОС е постановил Решение от 02.09.2021 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е приел за основателни доводите на бенефициера, относно описаните нарушения по т. 2 и т. 3 от уведомителното писмо, поради което е оттеглил констатациите си по тези точки, поради липса на основание за налагане на финансова корекция. По отношение на констатацията по т. 1, РУО на ОПОС е приел за неоснователни възраженията на бенефициера, поради което с Решението от 02.09.2021 год. е определил на бенефициера „ВиК“ ЕАД гр. С. З. финансова корекция в размер на 5% от стойността на сключения по Договор по ОП 1 № Е-ДЗ-15/20.07.2021 год. с изпълнител „СТРОЙКОНСУЛТ БГ“ ДЗЗД на стойност 1 072 400,00 лева без ДДС, от стойността на сключения Договор по ОП 2 № Е-ДЗ-16/21.07.2021 год. с изпълнител „СТРОЙБУЛ 2020“ ДЗЗД на стойност 994 500,00 лева без ДДС, от стойността на сключения Договор по ОП 3 № Е-ДЗ-13/26.03.2021 год. с изпълнител „СТРОЙКОНТРОЛ ГТ“ ООД на стойност 153 200,00 лева без ДДС и от стойността на сключения Договор по ОП 4 № Е-ДЗ-14/26.03.2021 год. с изпълнител „ТТ КОНСУЛТ“ ДЗЗД на стойност 125 650,00 лева без ДДС.

От страна на РУО е установено нарушение с финансов ефект – наличие на изискване, което необосновано ограничава лица в процедурата, съответно дава предимство на други, изразяващо се в следното:

В обявлението в т. ІІІ.1.2. и документацията за обществената поръчка в т. 4.4.1, възложителят е поставил следното изискване:

Участникът трябва да има валидна застраховка „Професионална отговорност“, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор или еквивалентна за участник – чуждестранно лице, съгласно законодателството на държавата, в която е установен с минимална застрахователна сума, съгласно чл. 5, ал. 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, както следва:

- по Обособена позиция 1 – за строежи първа категория или еквивалентна за участник – чуждестранно лице, съгласно законодателството на държавата, в която е установен;

- по Обособена позиция 2 – за строежи първа категория или еквивалентна за участник – чуждестранно лице, съгласно законодателството на държавата, в която е установен;

- по Обособена позиция 3 – за строежи първа категория или еквивалентна за участник – чуждестранно лице, съгласно законодателството на държавата, в която е установен;

- по Обособена позиция 4 – за строежи първа категория или еквивалентна за участник – чуждестранно лице, съгласно законодателството на държавата, в която е установен.

Посочено е, че доколкото в разглежданите обособени позиции са включени различни по категория обекти, които изискват различна застраховка „Професионална отговорност“, което е безспорна предпоставка за изпълнение на посочените услуги, но след сключване на договора за изпълнение, а не на етап подаване на оферта за участие в процедурата. В тази връзка, предвид факта, че бенефициерът е разделил обществената поръчка на обособени позиции на териториален признак, без да е отчел, че в обхвата на обособените позиции са включени обекти с различна категория, това е предопределило и поставеното като критерий за подбор ограничително изискване на една застраховка „Професионална отговорност“, без да е отчетено обстоятелството, че тя е различна за различните категории. С оглед на това, РУО на ОПОС е приел, че поставеното изискване не следва да бъде изисквано на етап подаване на офертите от участниците, защото така формулирано ограничава участието на лицата, имащи необходимия лиценз за осъществяване на строителен надзор и поддържана към момента на подаване на офертата застраховка „Професионална отговорност“ за обекти от втора категория.

От страна на административния орган са развити доводи, че заложеното изискване за застраховка за строежи първа категория е завишено, доколкото две от трите строителства по всяка от обособените позиции на които следва да се осъществи оценка за съответствие и строителен надзор в процедурата са от втора категория.

Посочено е, че съгласно чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, минималните застрахователни суми за консултант, извършващ оценка на съответствието на инвестиционните проекти и на консултант извършващ строителен надзор за строежи от първа и от втора категория са различни. В този смисъл, за да отговаря на изискването за покритие, съответстващо на целия обем по обособената позиция, участникът трябва да е застрахован за по-високата категория строежи.

В съответствие с така развитите мотиви, административния орган е приел наличието на извършено от бенефициера нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган, в съответната писмена форма и с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочил е също, че в решението са изложени фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност, първоинстанционният съд е приел след анализ на събраните доказателства и относимите материалноправни норми на националното законодателство, че твърдяното от административния орган нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП не е налице, поради което липсва нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

При формирането на този правен извод, съдът е посочил, че в случая е проведена обществена поръчка по четири обособени позиции, като всяка от тях има няколко обекта за изпълнение, а критерия за разделянето им е териториален. Установил е, че обектите във всяка една обособена позиция, са квалифицирани като строежи различни категории, като е посочил следното:

- за обособена позиция 1 са издадени три разрешения за строеж от Главния архитект на О. С. З. като първите два обекта са втора категория строеж, а третия обект – първа категория;

– за обособена позиция 2 са издадени две разрешения за строеж – едно от Главния архитект на О. К. и едно от Областния управител на област С. З. като и в двете разрешения обектите са определени като строежи от първа категория, а по отношение на третия обект е налице подадена обяснителна записка, съгласно която обекта ще е строеж втора категория;

- за обособена позиция 3 са включени два обекта, за които са издадени и съответните разрешения от Главния архитект на О. Ч. в които единия обект е определен като строеж втора категория, а другия – като първа;

– за обособена позиция 4 – три разрешения за строеж – две от главния архитект на О. Р. – първа и втора категория и от Главния архитект на О. С. З. – първа категория.

По мнение на съда, така изложените факти и обстоятелства предполагат, че изпълнителят на всяка една от тези позиции следва да притежава задължителна застраховка „Професионална компетентност“ за строежи първа категория, тъй като във всяка една от четирите позиции е налице обект, определен като такъв от първа категория.

Първоинстанционният съд се е позовал на изискването на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, съгласно което, лицето, упражняващо строителен надзор, което ще извършва дейността, предмет на процесната обществена поръчка, трябва да има застраховка за професионална отговорност. В този смисъл е прието от съда, че така поставен, критерият за подбор не стеснява кръга на потенциалните участници, поради което предвиденото в документацията изискване не се явява ограничаващо. Противно на твърдението на административния орган, съдът е формирал извод, че в случая се касае за условия за допустимост за участие в обществената поръчка, а не за условия нейното изпълнение. Нещо повече, посочил е че тази застраховка не се сключва с оглед на конкретния строеж и да се отнася само за него, а намира действие по отношение на всички строежи върху които упражнява надзор лицето, в рамките на срока на договора.

В съответствие с така развитите мотиви и като е приел липсата на извършено нарушение, обосноваващо липса на нередност, първоинстанционния съд е отменил решението на РУО на ОПОС като незаконосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. В този смисъл, следва да се посочи и липсата на твърдения от страните за допуснати такива съществени процесуални нарушения.

В сезиращата касационна жалба са заявени твърдения за недопустимост на съдебния акт, доколкото според касатора, съдът неправомерно е очертал спорния въпрос по делото. Така заявеното твърдение не кореспондира с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е развил мотиви относно това, кога следва да се изисква тази застраховка – при подаване на документите или при сключване на договора именно поради развитите в административния акт доводи в смисъл, че въведеното изискване към момента на подаване на офертите е ограничително.

Несъстоятелни са и възраженията на касатора за липса на надлежно изложени мотиви в съдебния акт. Видно от съдържанието на обжалваното решение, съдът е извършил проверка за всяко едно от основанията по чл. 146 от АПК като е изложил и мотиви за извода си. Обсъдени са и възраженията на касатора, като са изложени конкретни мотиви в тази насока. Доколко фактическите изводи, направени въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства, са съответни на доказателствата по делото и доколко обосновават правилност на правните изводи е въпрос на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон, като са свързани с преценката на съда за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, съответно наличието на основание за определяне на финансова корекция – нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ с оглед на дефиницията за „нередност“ по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното:

За да приеме наличието на допуснато от възложителя нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП, административният орган се е позовал на заложеното от възложителя в документацията за участие в обществената поръчка изискване за наличие на застраховка „Професионална отговорност“ за обекти първа категория, независимо от обстоятелството, че и по четирите обособени позиции има както обекти от първа, така и обекти от втора категория. Това обстоятелство е мотивирало органа да определи това изискване като ограничително към момента на подаване на офертата, доколкото така формулирано ограничава участието на лицата, имащи необходимия лиценз за осъществяване на строителен надзор и поддържана към момента на подаване на офертата застраховка „Професионална отговорност“ за обекти от втора категория.

Така формираният извод е неправилен и изведен в противоречие с относимата правна регламентация.

На първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да поставят изискване да имат застраховка „Професионална отговорност“, когато такова изискване произтича от нормативен акт. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че строителният надзор се упражнява от консултант за строежите от първа до пета категория, с изключение на обектите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите. Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ изисква, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна“, консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че изискването за наличие на застраховка „Професионална отговорност“ за строежи първа категория към участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка изцяло съответства на изискването на чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. Изискването за наличие на такава застраховка за обект първа категория съответства и на предмета, обема и сложността на всяка една от обособените позиции, в които са включени и обекти от първа категория, което изискване е в съответствие и с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП.

Горният извод не се променя от обстоятелството, че в отделните позиции са налични и обекти от по-ниската втора категория, доколкото в чл. 137, ал. 4 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи е предвидено, че когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в по-висока, те се категоризират в по-високата категория. С оглед на това и прилагайки посочените разпоредби по аналогия следва извода, че когато в дадена обособена позиция са включени обекти от различни категории, съответствието за допустимост следва да се доказва по отношение изискванията за най-високата категория.

Доколкото от развитите по-горе мотиви се обосновава извод, че посоченото нарушение не е осъществено, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния административен съд за липса на нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съгласно легалното определение на понятието „нередност“, дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Анализът на така цитирания текст показва, че наличието на извършено нарушение на правото на Съюза или на националното право съставлява съществен елемент от състава на нередността, поради което липсата на доказателства за извършено такова нарушение води и до липса на нередност.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски, такива се дължат в полза на „ВиК“ ЕАД гр. С. З. в размер на 4 276,80 лева с включен ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 462/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 568/2021 г. по описа на Административен съд – С. З.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите със седалище гр. София, ул. „У. Г. № 67 да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. С. З. с [ЕИК], представлявано от управителя Р. Р. сума в размер на 4 276,80 (четири хиляди двеста седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА