Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С. обжалват и искат да се отмени въззивно

Решение Nо 157 oт 08.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 168/ 2013 год. на ОС - Пазарджик.

Поддържа се, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон - разпоредите на ЗСПЗЗ,съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н. Я.- АК П., като пълномощник на А. К., с който се поддържа, че касационното обжалване е недопустимо с оглед данните за данъчните оценки на терена върху който е ситуирано всяко едно от процесните бунгала, респ. поради нередовност на касационната жалба – подадена в срок, но без изложение, без приложение, без документ за внесена ДТ.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение първата инстанция по отхвърления иск на А. Г. К. срещу Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С. за признаване правото на собственост и осъждане да им се предаде владението на имот – бивша земеделска земя / ливада/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 3 132 кв. м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.” имот пл. Nо 12 в кв. 6 по РП на курорта и е постановил ново решение, с което е признато правото на собственост на А. К. и ответниците по иска са осъдени да предадат владението на описания по-горе имот.

За да уважи искът по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че възстановеният на А. К. с Решение Nо 1876 от 10.05.1993 година на ПК Б. земеделски имот –ливада от 4 дка в м.”Г.”, в последствие описан по Решение Nо 1876А на ОбСЗГ П. като ливада от 4.5 дка в строителните граници на курорт „Я. Б.”, съставляващ имот Nо 12, в които има построени 2 бр. бунгала Nо 1352 и Nо 1353, съставлява възстановен по ЗСПЗЗ недвижим имот в реални граници с възможност за индивидуализация като такъв е годен обект на петиторна защита. Прието е, че ответниците, въпреки възраженията че са собствениците на намиращите се в имота бунгала, не са доказали правото си на собственост, поради което са без правно основание в имота.

Касационното обжалване е допуснато при констатация за несъответствие между предметната рамка на висящия правен спор, определена от заявеното искане на ищеца и релевираните възражения на всяка една от групите ответниците независимо от другите да се намира в части от процесния имот и упражнява фактическа власт, дали основание да за извод за

евентуална недопустимост на атакуваното решение

, както и по въпроса

за приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята

, по който въпрос е налице разнопосочна съдебна практика, основание за се допусне на касационното обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

.

По изведения правен въпрос и на основания чл. 291 ГПК настоящият състав намира:

С

Решение 1261

от 11.01.1995 год. по гр. д. Nо 2070/1994 год. на ВС-IV г. о., се приема, че когато се касае до помещения, функционално обслужващи стопански обект, подлежащ на реституция по ЗВСНМРСА и не са обособени функционално като жилища, същите подлежат на реституция - по арг. на противното, могат да се реституират само постройки с характер на подобрение, но не и когато имат статут на самостоятелни постройки дори и когато са изградени като помощни сгради по см. на чл. 120 ППЗТСУ отм..

С

Решение Nо 30

от 06.02.2009 год. по гр. д. Nо 3470/2007 год. на ВКС-III отд. в производство по иска чл. 108 ЗС, в хипотезата на разделна собственост на терен, притежание на ищците и постройки в терена, собственост на ответника, приема, че ответникът е в терена по силата на притежаваното от него вещно право на собственост и като собственик имат основание да извършва действия, свързани с ползването им - т. в. съизволителни действия.Тези действия не установяват владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Собственикът на терена, който знае за постройките и това, че са чужда собственик следва да търпи ограничението на собствеността си в рамките на чл. 64 ЗС.

Правилата за земеделска реституция, касаеща възстановяване на бивша земеделска земя, намираща се в строителните граници на населено място са уредени с чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ. С тези правила законодателят е отстъпил от принципа за пълна реституция на бившата земеделска земя, ако при провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността в стари реални граници, процесните земи попадат в строителните граници на населено място и имат статут на урбанизирана територия. За разлика от чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, в чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ не е предвидено изискването за законност на строителството като предпоставка за запазване на собствеността на държавата. Възстановяването на собствеността в урбанизирана територия, по отношение на която е осъществено мероприятие на държавата по см. на § 1в ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е ограничено от обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата. Когато върху бивша земеделска земя е проведено благоустройствено мероприятие, което касае застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение/ Р 565/15.10.2010 г. гр. д. Nо 4522/2008 г. ВКС-III/, възстановяването на собствеността не може да реализира в стари реални граници, като земята заедно с построеното остава държавна собственост. Ако е завършена процедура по възстановяване собствеността на незаети от мероприятието части от терена, извършеното строителство в резултат на реализирано мероприятие на държавата и съставляващо самостоятелно обособен обект на правото на собственост остава държавна суперфициарна собственост.В тези хипотези пречките за възстановяване собствеността по чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ обхващат застроената площ на сградите и прилежащия терен, но не и незастроената част извън тези площи.

В предметната рамка на предприета защита на застроена бивша земеделска земя, възстановената собственост по ЗСПЗЗ, находяща се в урбанизирана територия, с иск по чл. 108 ЗС се включва само терена - бивша земеделска земя. Оспорването собствеността на обектите на суперфициарна държавна собственост в терена може да бъде извършено с изрично заявен иск по чл. 123 ал. 1 ГПК или възражение за нищожност на придобивното правно основание.

При така изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е процесуално допустимо, но неправилно.

Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила - чл. 235 ал. 2 ГПК.

Предметът на делото е спорното материално субективно право-претендирано или отричано от ищеца, очертано от основание/ твърдяни правопораждащи факти/ и искане / петитум/, наред с релевираните от ответника правопороменящи или правоизклюващи спорното материално право възражения. Правната квалификация на иска е задължение на съда, като отклоненията от нея, от обема или рамката на търсената защита могат да обусловят недопустимост на постановения съдебен акт. Несъобразяването с всички установени по делото факти обусловя неправилност на съдебното решение.

Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ал. 2 ГПК за законосъобразен съдебен акт, съдът е длъжен да определи точно предметната рамка на спора и правнорелевантните факти и да осигури на страните възможност за тяхното установяване съобразно правилата на доказване. Въззивният съд в рамките на установените от ГПК правомощия е длъжен да разгледа правния спор, в рамките и обема на въззивната жалба, като се произнесе по заявения иск с оглед на установените правно релевантни факти, имащи правно значение за съществуването на спорното право, вкл. за релевираните доводи за нищожност и непротивопоставимост на права на ответника.

По настоящото дело предмет на предприетата от А. Г. К. петиторна защита е собствеността на възстановения по реда на ЗСПЗЗ бивш земеделски имот „Nо 12, описан по площ и съседи”. Въззивният съд е приел, че спорът дали процедурата по възстановяване на собствеността му е завършена с снабдяването с скица по чл. 13 ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, касаещ точната индивидуализацията на имотите, е ирелевантен за спора при данните по делото, че реституционното решение не е оспорено от гл. т. на материално-правната законосъобразност, а само са релевирани като противопоставими на собственика по реституция правата на суперфициарна собственост на ответници по иска, понастоящем касатори.

Предметната рамка на висящия правен спор по чл. 108 ЗС е очертана от твърдението на ищеца А. Г. К., че е собственик на

бивша земеделска земя / ливада/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 3 132 кв. м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.” имот пл. Nо 12 в кв. 6 по РП на курорта

, собствеността на който имот е възстановена с Решение Nо 1876/ 10.05.1993 год. на ПК-Б. и Решение Nо 1876А/22.08.2011 година на ОбСЗ П. по преписка Nо 1876/ 27.05.1992 година.

В хода на производството е установено, че посочения в административните актове на органа по земеделска реституция

имот Nо 12 от кв. 6 по РП,

отчасти е заснет, съгласно изработената през 1998 година и одобрена през 2010 година КК на местността, съответно като: имот

с идентификатор 02837.503.31 с площ от 214 кв. м., в който попада сграда Nо 1352 с идентификатор 02837.503.31.1 с площ от 18 кв. м, имот с идентификатор 02837.503.33 с площ от 499 кв. м., в който попадат сграда Nо 1353 с идентификатор 02837.503.33.1 с площ от 46 кв. м., и част от сграда Nо 1354 с идентификатор 02837.503.33.2 с площ от 46 кв. м., По разписните листове сградите се водят собственост на ДСО’П. с.”-С..

С решението на въззивния съд е неправилно тъй като искът за собственост е уважен по отношение на претендирания обект на собственост – терен имот Nо 12 спрямо всички ответници, без да са съобразени факти, които не обосновават извод 1/ че ответниците по иска се намират във владение на целия този имот и че 2/ се намират в имота без правното основание на което се позовават - суперфициарната собственост на праводателя им.

При постановяване на обжалваното решение не е преценен правилно фактът, че имот Nо 12 от кв. 6 като единна териториална единица не съществува, не само като означение, отразено реституционния акт / решение на ОбСЗГ П. 2011 година /, а като терен същият е заснет в КК като няколко самостоятелни териториални единици. Този факт е от значение след като иска по чл. 108 ЗС е насочен срещу всички ответници, без конкретизация, а всеки от тях е противопоставил конкретно възражения, свързано не с терена, а с сграда-обект, намираща се в конкретна част от терена, отразени/ както е посочено по-горе/ по КК като самостоятелни обекти на правото на собственост.

Не е преценено, че възстановената земеделска земя се намира в урбанизирана територия и е част от терен, на който е реализирано благоустройствено мероприятие на държавата от 1982 година, което предполага преценка на съда относно земеделската реституцията в контекста на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ и противопоставимостта на правата на суперфициарна собственост на ответниците, като частни правоприемници на отделните сгради.

Искът по чл. 108 ЗС предполага страната –ищец, търсещ защита на правото си на собственост, да установи при условията на пряко и пълно доказване, не само че е собственик на процесния недвижим имот, но да установи, че ответникът по иска упражнява пълната фактическа власт без правно основание затова.

Съдът, при уточнения пред втората инстанция предмет на спора - а именно че това е само собствеността на терена - възстановената собственост, приемайки, че няма спор относно материално-правната законосъобразност на административния акт за земеделска реституция, неправилно е ценил и квалифицирал доказателствата по делото, касаещи характера и собствеността на процесните бунгала.

Бунгалата, според доказателствата по делото, са отразени в действащите планове - КК на местността със самостоятелен идентификатор и следва да се третират като самостоятелни обекти на правото на собственост.Незаконосъобразен е извода на съда, че ответниците са „без правно основание”.

Според доказателствата по делото, същите са изградени по силата на Заповед Nо 46 / 12.04.1982 година на Председателя на ОбНС-Б. П., с която е отстъпено право на строеж върху държавна земя за изграждане на П. на площ от 1170 кв. м. в курорта „Я. Б.”,в последствие преотстъпено на ДСО” П. с.”-С.. По молба на СУ”З. с.”- П. са изградени процесните три броя бунгала-временно строителство –

в границите на отредено петно.

Съгласно констатациите на изслушаната експертиза, три от бунгала NNоо 1352, 1353 и 1354 съществуват като „монтирани временни постройки по време на строителството” и няма спор, че се касае до отразените по КК сгради, намиращи се във владение съответно –

на Н. И. Ш.

имот с идентификатор 02837.503.31 с площ от 214 кв. м., в който попада сграда Nо 1352 с идентификатор 02837.503.31.1 с площ от 18 кв. м,

на Р. и В. Д.

- имот с идентификатор 02837.503.33 с площ от 499 кв. м., в който попадат сграда Nо 1353 с идентификатор 02837.503.33.1 с площ от 46 кв. м., и

на К. и М. С.

- част от сграда Nо 1354 с идентификатор 02837.503.33.2 с площ от 46 кв. м.

Настоящият състав намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че ответниците – противопоставящи собствени / за всяка от сградите, а не общо/ права на суперфициарни собственици са без основание в ОТДЕЛНИ части от терена, след като ограничението на собствеността - т. е. наличието на обекти, суперфициарна собственост са отразени и по решението на ОбСЗ.

Неправилно е прието от въззивния съд, че реституцията на терен с ограниченията по чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ относно сградите предполага оспорване на правото на суперфициарна собственост от гл. т. на статут на търпим строеж, на придобивния способ на трети лица – легитимиращи се като собственици, в тези хипотези собствеността на терена, търпи ограниченията на закона по отношение на сградите.

Данните по делото не сочат ответниците да владеят описания по исковата молба от ищеца имот, обозначен като имот Nо 12,, а само постройките - суперфициарна собственост и припадащите се съобразно чл. 64 ЗС части от терена, поради което не може да бъде направен извод, нито че ползват имота на ищеца, нито че са в имота без правно основание.

Неправилно е приложен материалния закон, тъй като не е съобразена разликата между разпоредбите на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ.

С разпоредбата

на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ

са въведени изключения, при които издаденото позитивно решение по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ не може да породи конститутивното си действие, съгласно разясненията по ТР 1/97 год. на ОСГК на ВКС. Така според съставите на касационния съд, за да се признае невъзможността решението на ПК/ ОбСЗ, с което се собствеността на земеделския имот се възстановява в стари реални граници, да прояви конститутивното си действие при съобразяване на ограниченията по чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, извършеното строителство от трето - физическо лице в имота, включен в границите на урбанизирана територия, следва да е законно, а ако се касае до отстъпено от държавата право на строеж, то строителството следва да е започнало въз основа на надлежно издадено разрешително за строеж към 1.03.1991 година.

Хипотезата на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ е специална по отношение тази на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ и приложима за хипотезите на възстановяване на собствеността върху имоти, бивша земеделска земя, включена в строителните граници на населените места, в които е извършено законно строителство от физическо лице, При ограниченията на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ се отчита извършено строителство от държавата, след промяна на характера на собствеността, в рамките на определено мероприятие.Тук не се поставя въпроса за това дали строителството е законно или не, При наличие на предпоставките за прилагане на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, е без значение законността на строителството.

Но данните по делото, че процесните бунгала са изградени като помощни, временни постройки в рамките/ в отреденото петно от 1170 кв. м. / на реализирано от държавата мероприятие - изграждане на П. на ДСО”П. с.”- С. приложимата правна норма относно преценката на ограниченията при възстановяване в приложното поле на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ и законността на строителството няма значение / въпреки че по делото са налични и доказателства, сочещи на спазване на разпоредбите за временно строителство/.

След като органа на земеделската реституция е приела в процедурата по възстановяване на земеделската земя в урбанизирана територия, че ограниченията на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ ще касаят само постройките в рамките на реализираното, надлежно учредено право на строеж, то лицата, който се легитимират като собственици на тези постройки имат правото да ги ползват според предназначението им заедно с прилежащите части от терена според чл. 64 ЗС.

По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение, като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което заявеният иск по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен като се присъдят и поисканите разноски в размер на 720 лв.,/ седемстотин и двадесет лева./, съобразно на представения списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 и 2 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло

въззивно Решение Nо 157 oт 08.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 168/ 2013 год. на ОС - Пазарджик и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ

предявения от А. Г. К. от [населено място], с ЕГ Nо [ЕГН], с административен адрес [улица]Nо 1 срещу Н. И. Ш. от [населено място], [улица]Nо 17, Р. И. Д. и В. Г. Д., и двамата от [населено място], ул.К.” Nо 6 и К. К. С. и М. Т. С., и двамата от [населено място] [улица]Nо 15 иск по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и осъждане да им се предаде владението на имот – бивша земеделска земя / ливада/, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, с площ от 3 132 кв. м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.”, имот пл. Nо 12 в кв. 6 по РП на курорта.

Осъжда

А. Г. К. от [населено място], с ЕГ Nо [ЕГН], с административен адрес [улица]Nо 1 да заплати на Н. И. Ш. от [населено място], [улица]Nо 17, Р. И. Д. и В. Г. Д., и двамата от [населено място], ул.К.” Nо 6 и К. К. С. и М. Т. С., и двамата от [населено място] [улица]Nо 15

сумата от 720 лв.

/ седемстотин и двадесет лева/, разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: