Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 2043 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „М. К. ЕООД, чрез адв. А. И., срещу Решение № 7296 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 4258/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Претендира присъждане на понесените по делото разноски.
Ответната страна – Национален осигурителен институт (НОИ), чрез процесуалния си представител, в депозиран писмен отговор, изразява съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Административният съд София-град е сезиран с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от „М. К. ЕООД с искане Национален осигурителен институт да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които търговското дружество е претърпяло в периода от 17.07.2020 г. до 19.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, настъпили в резултат на отменен, като незаконосъобразен, административен акт - Резолюция № КПК-43/03.12.2020 г., на директора на ТП на НОИ - Перник и от незаконосъобразни действия на директора на ТП на НОИ - Перник И. П., на юрисконсулта при същото поделение Е. С., и на съставилия незаконосъобразния административен акт - началник на отдел „Административен“ К. Б., състоящи се в посочване в издадения административния акт резолюция № КПК-43 от 03.12.2020г., че същия може да се обжалва пред съда в 7-дневен срок, вместо 14-дневен срок, както сочи чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, което е опит да бъде подведено дружеството или е проява на некомпетентност и тези действия са предубедени, заинтересовани, породени от негативно личностно отношение към пълномощника на дружеството М. И..
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск от „М. К. ЕООД срещу НОИ и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляващи разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат съдът е приел, че с Резолюция № КПК-43/03.12.2020 г., на директора на ТП на НОИ – Перник е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу задължителни предписания № ЗД-1-13-0840434/12.11.2020 г. и е прекратено административното производство. Резолюцията е обжалвана, на осн. чл. 88, ал. 3 АПК, с частна жалба и отменена от съда с Определение № 2805/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 330/2021 г. по описа на АССГ, като преписката е била върната обратно на ТП на НОИ – Перник за произнасяне по същество по жалба с вх. № Ц1012-13-124 от 02.12.2020 г. срещу задължителни предписания № ЗД-1-13-00840434/12.11.2020 г., постановени от контролен орган на ТП на НОИ - Перник. Приел е също, че резолюцията, от която се претендират вредите, не разглежда спора между страните по същество, а представлява акт по движение на преписката и не е налице първият от елементите на фактическия състав, за да може да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са налице и останалите, кумулативно изискуеми предпоставки, а именно настъпила вреда, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената резолюция или твърдените незаконосъобразни действия.
След като е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. НОИ.
В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от него. В съответствие със събраните по делото доказателства е извода на решаващия съд, че процесната резолюция на административния орган е акт по движение на преписката и чрез нея не се решава главният въпрос, предмет на съответното производство. Съдът е обосновал и извода си, че не е налице незаконосъобразно действие с факта, че защитата срещу постановената резолюция, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу задължителните предписания и е прекратено производството е по реда на чл. 88, ал. 3 АПК.
Ето защо изводът на решаващия съд, че не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови служители, следва да бъде споделен. Това е достатъчно за отхвърляне на иска, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите аргументи на касатора, както и сочените предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон.
Както се посочи по-горе отсъствието на която и да е от изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й.
Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7296 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 4258/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „М. К. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "М. Л. № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национален осигурителен институт разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА