Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ищците Л. Й. и А. К. и на ответника [фирма], [населено място], срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/ по гр. д. №901/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер от съответно 63 000 лв. и 21 000 лв. предявените от ищците / лично и като наследници на починалата в хода на делото М. Й./ срещу ответника искове по чл. 200 от КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на сина на първоначалните ищци В. К., настъпила вследствие на станала на 25.09.05 г. тр. злополука при работата му в ответното предприятие. До пълния предявен размер от по 150 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни.

К. жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

За допускане на обжалването касаторите -ищци Л. Й. и А. К. поставят материалноправния въпрос: Дали пострадалият работник – техен наследодател е допуснал груба небрежност при настъпване на тр. злополука, което да обуславя съпричиняване на неблагоприятния резултат в степента, определена от въззивния съд -1/10, съответно на която е намален размерът на обезщетението. Намират, че въззивният съд е приел наличие на груба небрежност в случая в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата в приложените решения. В нея е разяснено, че работникът допуска груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 от КТ, когато е извършил действия в нарушение на правилата за безопасност на труда, предвиждайки възможен вредоносен резултат, който лекомислено се надявал да предотврати, разчитайки на собствените си сили, знания и умения.

В. съд е изложил подробни мотиви по възражението на работодателя за съпричиняване на тр. злополука с груба небрежност от страна на работника. Приел е, че работникът е притежавал необходимите за работата специални знания и умения, имал е дългогодишен стаж на заеманата длъжност, но е действал в противоречие с нормативно установените правила за безопасност на труда. След разпореждане да не се извършват никакви манипулации на мястото на аварията, е извършил работа, която е вповече от нареденото му. Помолен е бил да провери и включи осветлението в първа помпена станция, но не и в подстанцията към нея, където е останал сам при възникване на високоволтовия токов удар, причинил му обширно и дълбоко електрическо изгаряне, довело до смъртта му пет дни след злополуката. Така приетото от въззивния съд за допусната от работника груба небрежност съответства на съдържанието й, разяснено в цитираната и приложена съдебна практика. Поради това не е налице соченото от касаторите – ищци основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която определените им обезщетения за намалени с 1/10, съответно на установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ.

За допускане на обжалването касаторът – ответник се позовава на недопустимост на въззивното решение, като постановено без ОС да е надлежно сезиран с жалби от ищците срещу съответните първоинстанционни решения – първоначално и допълнително. Намира още, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК - въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната - ППВС №4/68 г. и трайната практика на съдилищата – р. по кас. гр. д. №238/07 г. на АС – София, по процесуалния въпрос за начина на определяне на обезщетението – не е посочил конкретните обстоятелства на случая, определил е необосновано ниска степен на съпричиняване и размер на обезщетението, който не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, според утвърденото в съдебната практика разбиране по този материалноправен въпрос. Не е ясно към кой момент е определено обезщетението за неимуществени вреди, като въпросът се решава противоречиво от съдилищата и е от значение са точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Производството пред въззивния съд е по реда на ГПК - отм. ОС се е произнесъл по въззивни жалби на ищците срещу първоначалното и допълнителното решение на първоинст. съд, с които е надлежно сезиран – въззивна жалба на ищците от 11.05.09 г. срещу решението от 15.04.09 г. в отхвърлителната му част и от 7.09.11 г. срещу решението от 30.06.11 г., с което присъдените на ищците обезщетения са намалени с изплатените им по застрахователен договор суми. Ищецът Л. Й. е конституиран лично и като наследник на починалата ищца М. Й. пред въззивния съд, като това съответства на указаното в ТР №1/01 г., т. 9 и на характера на въззивната инстанция по ГПК, отм. като „втора първа инстанция”. Затова доводът на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното решение като основание за допускане на обжалването / ТР №1/10 г./ е неоснователен.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е установил конкретните обстоятелства на случая – характерът на увреждането и обстановката, при които е настъпило. Приел е, че то е от най-тежък вид / смърт/ на млад човек – 35 годишен, с добро обществено положение и нормални, синовни отношения с ищците, които подпомагал и финансово. Отчетено е, че загубата на дете е страдание, което няма парично изражение, а обезщетението е определено към момента на смъртта през 2005 г, с присъждане на законна лихва от злополуката. Така въззивното решение съответства на задължителната – ППВС №4/68 г. и трайна - р. по гр. д. №238/07 г. на АС София, практика на ВКС и съдилищата, за характера и прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който не е абстрактен, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. В съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС присъденото обезщетение е намалено съответно на установената степен на съпричиняване на вредите от работника с груба небрежност, на осн. чл. 201, ал. 2 от КТ /р. по гр. д. №1248/11 г. на трето г. о. на ВКС, по гр. д. №289/09 г. на четвърто г. о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК и др./ и с изплатената застрахователна сума. Д. за необосновано ниска степен на определеното съпричиняване е такъв по чл. 281, т. 3 от ГПК и ВКС не го разглежда в това производство.

Съответно на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – напр. р. по т. д. №355/09 г. на първо т. о., обезщетението е определено към момента на увреждането, когато вредата е обективирана чрез засягане на защитени лични ценности, като е отчетено и последващото проявление на вредите /продължителността и интензитета на личното страдание/, което е предвидимо и определяемо към момента на деликта. В трайната практика на ВКС – напр. р. по гр. д. №1265/99 г. на пето г. о. е прието, че

„

Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение.. .. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение”. Или въпросът е застъпен в трайна и задължителна практика на ВКС, а касаторът не установява твърдяното противоречие при решаването му. Така не са налице сочените в жалбата основания за допускане на обжалването.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд перник по гр. д. №901/11 г. от 22.12.11 г. по жалбите на ищците Л. Й. и А. К. и на ответника [фирма], [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: