Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 2028 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Г. К., подадена чрез пълномощник – адвокат Д. И., против Решение № 426/24.11.2021 г., постановено по административно дело № 403/2021 г. по описа на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № З-249/16.06.2021 г. на Кмета на О. Г. нареждаща премахване на незаконен строеж „Плътна ограда“.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмено становище.

Ответната страна, Кмет на О. Г. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – С. З. е заповед, с които на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на строеж, представляващ плътна ограда, подробно описана като параметри и местонахождение в заповедта и в предхождащия я констативен акт. Оградата е квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изградена без разрешение за строеж.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, извършил е цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Неоснователни са възраженията, свързани с допуснати съществени нарушения при съставяне на констативния акт. Всички членове на комисията са длъжностни лица от състава на О. Г. в Дирекция „Общински дейности, устройство на територията и инвестиции“. Дори и две от тези лица да са били натоварени пряко с контрол на строителството по длъжностна характеристика, това е било достатъчно, предвид липсата на разписание в закона относно числения състав на проверяващите.

Констатираните в хода на административното производство обстоятелства, касаещи вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и отсъствието на строителни книжа, не са оборени от оспорващата. В този смисъл, правилни са изводите на съда за това, че се касае за незаконен строеж от шеста категория, за законното изграждане на който е било необходимо издаване на разрешение за строеж.

След анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че се касае за новоизградена ограда – след 2016 г. когато Г. К. е придобила имота при условията на СИО. Предвид това установяване, неприложим се явява института на търпимост по смисъла на 16 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Неоснователно е и следващото поддържано от касационния жалбоподател възражение относно адресатите на заповедта. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и собственика му, или лицето, носител на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж, като в случая безспорно адресатите на процесната заповед са собственици на строежа, поради което правилно им е вменено задължението по неговото премахване.

Предвид изложените мотиви, съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решени е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426/24.11.2021 г., постановено по административно дело № 403/2021 г. по описа на Административен съд – С. З.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА