Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. А. ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВ. В. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 2030 / 2022 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрк. А., срещу решение № 1711 от 17.12.2021г. по адм. д. № 1806/2021г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отменен отказ, обективиран в писмо изх. № 20 – 39122 от 16.06.2021г. на Началника на СГКК – гр. Варна, с което на основание чл. 124 ал. 1 АПК административният орган е счел, че няма основания за извършване на промени в кадастралния регистър /КР/ за поземлен имот /ПИ/ идентификатор № 10135.1501.412 и сгради идентификатори № 10135.1501.412.1 и № 10135.1501.412.2. С решението административната преписка е върната на Началника на СГКК – гр. Варна за ново произнасяне по заявление вх. № 05 – 5123 от 12.04.2021г. на С. В. и СГКК – гр. Варна е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по жалба срещу акт, който няма белезите на индивидуален административен акт. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като посочва, че при постановяването му съдът не е съобразил наличието на извършено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ за имота по подадено заявление от Н. И., по което е издадена заповед № 18 – 5835 от 28.05.2021г. на НСГКК – гр. Варна, с която е одобрено изменение на КК състоящо се в обединяване на ПИ идентификатори № 10135.1501.411, № 10135.1501.413 и № 10135.1501.412, собственост на жалбоподателката. Посочва, че тази заповед не е влезнала в сила, тъй като е била оспорена от С. В. и Н. Д., по които жалби са образувани дела в АС – гр. Варна. Посочва, че тъй като оспорванията не са приключили, то за административния орган няма възможност да издаде скица за ПИ идентификатор № 10135.1501.412, каквото е едно от исканията, по които е започнало административното производство. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и да бъде постановено друго, с което се оставя без разглеждане жалбата на С. В., а алтернативно иска решението да бъде отменено и оспорването да бъде отхвърлено. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът С. В., чрез процесуалния й представител адв. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, обективиращ отказ да бъде извършено заявеното изменение в кадастралния регистър. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати нарушения на административно производствените правила и при неспазване на изискването за форма. Посочил е, че със заявление на С. В. е поискано изменение на кадастралния регистър за ПИ идентификатор № 10135.1501.412 и сградите, намиращи се в него идентификатори № 10135.1501.412.1 и № 10135.1501.412.2, изразяващо се в записването им на коректния им адрес гр. Варна, [улица], записването на С. В. като собственик с 7/12 идеални части и И. В. с 5/12 идеални части и издаване на скици от ПИ и сградите в него. Съдът е приел, че по така подаденото заявление административният орган незаконосъобразно е отказал издаване на акта, тъй като е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 1 и ал. 2 т. 4 АПК, а именно липсват посочени фактически и правни основания за постановяване на отказ, както и мотиви за издаване на оспорения акт. Приел е и че Началникът на СГКК – гр. Варна не е изложил мотиви защо приема издадената и невлезнала в сила заповед № 18 – 5835 от 28.05.2021г. за изменение на кадастралната карта /КК/ с обединяване на ПИ идентификатори № 10135.1501.411, № 10135.1501.412 и № 10135.1501.413, за пречка за процедиране на поисканото изменение на кадастралния регистър. Посочил е и неотносимостта на правното основание, цитирано в акта, а именно чл. 124 ал. 1 АПК. Приел е, че липсата на правни и фактически основания и мотиви за издаването на акта препятства и съдът да извърши преценка за законосъобразността му. Поради това е достигнал до извод, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го е отменил, връщайки преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба. Правилен е извода, че оспореното в това производство писмо, обективира отказ да бъде извършено поискано изменение на кадастралния регистър, както и отказ за извършване на административна услуга. Съгласно чл. 21 ал. 1 АПК „Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт“. Дали волеизявлението представлява индивидуален административен акт или има само уведомителен характер, се установява от неговото съдържание, а не от външната форма, в която е облечен. В настоящия случай безспорно оспореното писмо обективира отказ доколкото в него изрично е посочено, че „няма основания за извършване на промени в кадастралния регистър за имот идентификатор № 10135.1501.412 и сградите в него“, както и да се произнася по подадени заявления от заявителката, по които не са представени нови факти. Правилно съдът е приел, че се касае за индивидуален административен акт, обективиращ отказ, съответно се е произнесъл по допустима жалба.

Правилен е и извода на съда, че при издаване на акта не са спазени изискванията за форма, както и че са допуснати нарушения от категорията на съществените. В съответствие със събраните доказателства е изводът, че оспореният отказ не съдържа нито фактически, нито правни основания за постановяването му. Посоченото единствено правно основание на чл. 124 ал. 1 АПК е неотносимо към настоящото производство, доколкото същото се касае производството по подаване на сигнали, но не и по оспорването и издаването на индивидуален административен акт, още по – малко пък за такива по ЗКИР, в който се съдържат специалните правила относно изменението на кадастралния регистър и издаване на скици от кадастралната карта. Правилно съдът е приел и че административният орган не е изложил мотиви защо приема наличието на издадена и невлязва в сила заповед № 18 – 5835 от 28.05.2021г. за изменение на кадастралната карта /не спорно между страните по делото, че тази заповед е обжалвана пред съда/, е пречка за процедиране на поисканото изменение в КР. Това пък води и на извода, че при постановяване на отказа е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случай. Правилен е и извода на съда, че липсата на фактически и правни основания води до невъзможност и на съда да упражни контрол за законосъобразност, съответно да разбере на какво основание е постановен отказа. Това води и до нарушение на правото на защита на адресата на акта, който също е поставен в положение да гадае волята на административния орган.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация С. В. като основателно и доказано следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1711 от 17.12.2021г. по адм. д. № 1806/2021г. на Административен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна да заплати на С. В. от гр. Варна сума в размер на 1 130 (хиляда сто и тридесет) лева, разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА