О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 554

Гр. София, 19.05.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.05.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1452/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Помощно училище „Св. А. М.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №3021/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. Р. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „старши учител по специални учебни предмети от професионалната подготовка”, наложено със заповед от 27.03.14 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя като значими за спора и решени в противоречие с цитирана практика на ВКС въпросите: Как трябва работодателят да посочи законно при налагане на дисциплинарно наказание времето, когато е извършено нарушението на трудовата дисциплина от работник или служител, в случай, че нарушението се изразява в продължително бездействие? За задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, в т. ч. показанията на свидетели и да обсъди доводите и възраженията на страните по делото, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже на кои...