Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 2089 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, чрез процесуалния представител Г. П., заемаща длъжността Началник отдел „Национално законодателство“, Дирекция „Правни дейности и законодателство на ЕС“ в Министерство на земеделието /МЗ/, с юридическо образование, срещу Решение № 7948/31.12.2021 г., постановено по адм. дело № 4433/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което по жалба на "Бета форест" ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-05-20/12.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че адресатът на акта не е идентифициран като бенефициер, като сочи, че единственият релевантен критерий е дали субектът извършва стопанска дейност, което счита, че е безспорно установено в хода на административното производство, вкл. и посредством доказателствата за промяна предназначението на спорните парцели. Излага аргументи и по повод начина на определяне на пазарните цени, за нуждите на развилото се административно производство. Моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Прави искане и за спиране на настоящото производство на основание чл. 629 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК поради отправено преюдициално запитване по адм. дело № 1785/2020 г. по описа на Административен съд - Варна.

Ответникът – "Б. Ф. ЕООД, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Т., оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Счита че не са налице предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството по настоящото дело.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, както и за основателно искането за спиране на производството до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № РД-05-20/12.03.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите (тогава, сега Министър на земеделието), с който по отношение на "Бета форест" ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 137 943 лева главница и 98 660,35 лева лихви, или общо 236 603,35 лева.

От събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка:

Въз основа на Заповед № РД-49-170 от 07.05.2007 г. на Министъра на Земеделието и горите (тогава, бел. моя) на 08.05.2007 г. между Националното управление на горите /НУГ/ и "Б. Ф. ЕООД е сключен договор за замяна на горски имоти, съгласно който Държавата, чрез НУГ прехвърля на дружеството правото на собственост върху конкретно индивидуализирани поземлени имоти с обща площ от 1 364,067 дка, част от държавния горски фонд, частна държавна собственост, находящи се в землището на [населено място] и [населено място] и двете населени места в общ. Д. Ч. а "Б. Ф. ЕООД прехвърля на държавата собствеността върху също конкретно индивидуализирани имоти, част от горския фонд, с обща площ 9 208,782 дка, находящи се съответно в землището на [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Своге; [населено място], общ. Априлци; [населено място], общ. Априлци; гр. Троян; [населено място], общ. Троян. Административната стойност на заменените имоти държавна собственост е определена на общо 12 155 043 лева, съгласно представени Удостоверения за оценка, съответно административната стойност на заменените имоти частна собственост – 12 188 224,10 лева, също съгласно представени Удостоверения за оценка, като въпреки разликата в стойността държавата не дължи изплащането й на „Б. Ф. ЕООД.

Установено е, че по отношение на Р. Б. има влязло в сила Решение на Европейската комисия С(2014) 6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN – ex CP 176/B/08) (нар. по-долу "Решението" или "Решението на ЕК"), според което при извършени в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, тъй като не е спазена процедурата по нотификация във връзка с предоставяне на помощта. Като адресат на Решението на ЕК Р. Б. има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението.

Установено е, че МЗХГ е провело процедура по ЗОП с предмет "Избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решението на Европейската комисия", в резултат на което на първо място е класирано "Агролеспроект" ЕООД. Която процедура е приета от съда за проведена законосъобразно според изискванията на ЗОП. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклади, с които е определил пазарните цени на заменените държавни имоти и общата пазарна стойност на заменените от дружеството имоти.

Констатиране е и че началото на административното производство по издаването на оспорения АУПДВ е сложено с писмо изх. № 70-5650/20.11.2019 г., връчено на „Б. Ф. ЕООД, от което дружество в предоставения му срок е депозирано становище, което е обсъдено от административния орган, като са отречени повдигнатите в него възражения.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, според която реалната пазарна цена и административната цена на имотите, заменени от "Б. Ф. ЕООД, е съответно 2 342 168,85 лева и 12 188 224,10 лева, а тези на заменените имоти частна държавна собственост – съответно 201 459,05 лева и 12 155 042 лева.

Установено е от съда, че по делото е представен документ, заверен „вярно с оригинала“, озаглавен „Методика за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ“, в съдържанието на който са копирани директно определени текстове от Решението на ЕК.

Установено е също така и че със Заповед № РД09-769 от 26.11.2014 г. на Министъра на земеделието и храните на основание чл. 2 от Решението на ЕК е утвърдил списък на сделките за замяна, при които индивидуалната помощ, отпусната на бенефициерите не представлява държавна помощ и която отговаря на условията, предвидени в Регламент(ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 Декември 2006 г. за прилагане на чл. 87 и чл. 88 от Договора към минималната помощ, където под № 7 е посечен и жалбоподателят „Б. Ф. ЕООД.

При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е уважил жалбата на дружеството като основателна и е отменил акта като незаконосъобразен.

Прието е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 33 вр. с чл . 8 ал. 1 вр. с чл. 7 ал. 2 т. 11 и т. 10 от ЗДП, в предвидената за това форма, при изложени фактически и правни основания за издаването му.

Прието е обаче, че при издаване на АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият противоречи на приложимите материални разпоредби, тъй като в административната преписка липсват доказателства за извършена от страна на органа предварителна проверка или извършена такава в хода на административното производство, както и доказателства, във връзка с идентифициране на адресата на акта като бенефициер по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС при съобразяване със съображения (125) – (128) от Решението на ЕК. Постановено е, че само фактът, че процесната сделка за замяна попада в периода 01.01.2017 г. – 27.01.2009 г. не съставлява достатъчно основание за издаване на процесния АУПДВ. Изложени са мотиви, че компетентният национален орган следва да определи конкретната методика за оценка размера на несъвместимата помощ, ако са налице предпоставките, определени съгласно съображения (172) – (175) от Решението, а в условията на алтернативност – да използва независим експерт оценител съгласно съображение (176), а това не е сторено, като липсва според съда приета методология, или вътрешно-нормативен акт, определящ метода за оценка, като съдът не е приел приложената Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, тъй като няма белезите на документ.

На следващо място съдът е приел и че АУПД е незаконосъобразен и на основанието по чл. 146 т. 4 от АПК – издаването му в противоречие с материалния закон.

Аргументите са за това, че не се установява качеството на „бенефициер“ за „Б. Ф. ЕООД, като липсват доказателства за извършвана стопанска дейност по отношение на конкретните имоти, предмет на сделката за замяна, по аргумент от чл. 2-3 от Решение ЕК С(2014) 6207 Final от 05.09.2014 г. на ЕК, вкл. и с позоваване на наложен мораториум върху сделките с гори – т. е. въобще дали са били дори и потенциално възможни сделки със същите с обхват вътрешния пазар на ЕС.

По отношение на въведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът е приел, че Решението на Европейската комисия е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99, като от приетите по делото доказателства се установява, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение. Въз основа на това и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-627/18, според което чл. 16, пар. 2 и пар. 3 от Регламент 2015/1589 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на ЕК, или когато този срок е изтекъл поради закъснение на националните органи при изпълнение на това решение, съответно е постановено, че давностните срокове, предвидени в ДОПК не следва да се прилагат.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви.

Неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. – 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 от ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяването им е на административния орган.

В конкретния случай, както правилно и административният съд е постановил, липсват фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, тъй като административният орган не е извършил дължимата преценка дали дружеството притежава качеството "бенефициер". Съгласно съображение (125) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, 1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. С. С. на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, 1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.

От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В оспорения административен акт единствените изложени мотиви се свързват с това, че „Б. Ф. ЕООД е търговец, който извършва търговска дейност по занятие, което е видно и от вписванията в Търговския регистър, но тези лаконични фактически установявания не съответстват на дължимия обем преценка съобразно изложеното по-горе и съображения (127) на Комисията. Отделно от това се констатира и че липсват изложени фактически и правни основания относно това попада ли или не разглеждания казус в хипотезата на „група от бенефициенти“, както това е разяснено например в „Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (2016/C 262/01), при съобразяване и писмо от Европейската комисия от 23 Февруари 2015, т.1.2 от същото.

Т.е. обосновано първостепенният съд е приел, че на практика липсват мотиви, въз основа на които "Б. Ф. ЕООД е определен като "предприятие" по смисъла на чл. 107, 1 от ДФЕС, съответно като "бенефициер" на държавна помощ. Касаторът посредством повдигнатите в касационната жалба подробна обосновка (на 7 страници) всъщност се домогва да мотивира от фактическа и правна страна издадения от него административен акт (изключително лаконичен по този въпрос), което е недопустимо на тази фаза на процеса.

По отношение на използваните оценки на имотите, въз основа на които е определена подлежащата на възстановяване помощ, всъщност в касационната жалба не се съдържат каквито и да било оплаквания по възприетото в оспорения съдебен акт. С оглед обхвата на касационния контрол, както бе очертан по-горе, е необходимо да се посочи следното:

Не могат да бъдат споделени мотивите на съда относно методиката за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ. В случая, в съдебното производство, от ответната страна е представена "Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ", която не е кредитирана от съда с мотив, че няма белезите на документ. Основателно е оплакването в касационната жалба, че методиката е посочената в съображение (173) от Решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя първоначалния размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Следователно, посочената в съображение (173) от решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. Съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-239/09, което се отнася до продажбата от публични органи на земи или сгради на предприятие или на лице, извършващо стопанска дейност, е посочено, че такава продажба може да крие елементи на държавна помощ по-специално, когато не се извършва на пазарна стойност т. е. на цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи (т. 34 и решение по дело С-290/07, т. 68). С. С. от изложеното следва да се приеме, че когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на чл. 87 от Договора, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. От цитираните решения на Съда на ЕС и съображения на ЕК, следва да се приеме, че не е необходимо приемането на методика за определяне реалните пазарни цени на заменените горски земи с нарочен акт на административния орган. Тъй като АУПДВ се издава по реда на чл. 38 и чл. 39 ЗДП, то размерът на помощта следва да се определи по реда на чл. 38, ал. 7, т. 2 ЗДП при съобразяване с определената от ЕК методика в съображение (173) от Решението. Достатъчно е използването на нормативно установени методи за оценка, които след съответните корекции да доведат до получаването на цена, възможно най-близка до пазарната стойност на заменените имоти към датата на договора за замяна.

В случая са представени и приети като доказателства по делото оценителски доклади на "Агролеспроект" ЕАД.

Определените в докладите пазарни стойности на имотите, предмет на замяната, обаче са в пъти по-малки от административните. Също така пазарната оценка на заменените частни имоти е почти идентична на пазарната оценка на държавните имоти. Това се дължи на използваните пазарни аналози при определяне пазарната цена на заменените държавни имоти – единствената реално изповядана сделка на горски територии в землището на [населено място], общ. Д. Ч. от 2007 г. (продажна цена лв./дка. 6 468,81 лева) е съпоставяна с данни от 2007 г. и 2008 г. от „САПИ“ ООД „Състояние и тенденции в развитието на пазара на земята в България“ 2007 – 2008, докато аналозите, използвани от оценителя за нуждите на определяне пазарната цена на заменените части имоти в по-голямата си част са реално осъществени продажби между независими лица.

В т. 68 от Решение на СЕС от 2 септември 2010 година по дело С-290/07 се посочва, че за да определи дали продажбата на земя от публичен на частноправен субект представлява държавна помощ, Комисията трябва да приложи критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, за да установи дали цената, платена от предполагаемия получател на помощта, съвпада с цената, която един частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи. В този смисъл е трудно да се приеме, че така изготвената оценка на заменените държавни имоти, съставлява пазарната цена на същите.

Що се касае до приетото по делото заключение по допуснатата СОЕ то очевидно е, използваните от експерта аналози при определяне пазарната цена на заменените държавни имоти са сделки, изповядани на цени равни на или около данъчните оценки на същите.

В тази връзка следва да се обърне внимание на изразеното от Е. К. становище в цитираното вече писмо от 23 Февруари 2015 г., т. 2, при съобразяване и Решение от 13 Февруари 2014 г. по дело С-69/13 на СЕС.

Най-сетне съгласно т. 156 от Решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Р. Б. по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията. В случая административният орган не е извършил дължимата преценка дали спорната помощ е de minimis. Задължението за извършване на тази проверка е вменено на българските власти на етапа на възстановяването на помощта, като в този смисъл е решение на Общия съд от 13 май 2020 г., по дело Т-716/17. След като не са налице доказателства за извършването на тази проверка от компетентния български административен орган, то е допуснато нарушение на т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) No 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС към помощта de minimis.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила.

В този порядък неоснователно е направеното искане за спиране на производството до приключване на образуваното пред СЕС дело С-325/22, което искане е с правно основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Образуваното пред СЕС дело е във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд - Варна с Определение № 1375/04.05.2022 г. по адм. дело № 1785/2020 г. със следните въпроси:

1. Следва ли да се изключи от обхвата на понятието за „предприятие“ бенефициер на неправомерно приведена в действие държавна помощ, вследствие сключен договор за замяна и получени поземлени имоти в горска територия – частна държавна собственост, който според годишните финансови отчети осъществява икономическа дейност като предлага стоки и услуги на дадения пазар, но в съответствие със съображение 127 от Решението1 на ЕК не осъществява пряка или непряка дейност с получената в замяна земя, поради наличието на обективна възпрепятстваща забрана от вътрешното законодателство да променя предназначението на имота и да извършва строителство или продажба на изключената от горския фонд заменена земя ?

2. Трябва ли разпоредбата на член 107 от ДФЕС да се прилага и тълкува в смисъл, че с оглед статута и в изпълнение критериите на „предприятие“, може да се приеме като правнорелевантен факт за осъществявана икономическа дейност заявеното и фактически описано инвестиционно намерение от бенефициер на неправомерно получена държавна помощ, което е предвидено да се реализира върху получените от сключена сделка за замяна държавни имоти – горска територия и се явява предпоставка за иницииране на впоследствие образуваното административно производство за изключване на получените от строителството имоти, както и предвид събраните данни за наличие на приключила първа фаза от административната процедура за предварително съгласуване, независимо от обстоятелството, че е възникнала обективна невъзможност за реализация на инвестиционното намерение поради наложения с решение на Народното събрание мораториум и впоследствие приетата законова разпоредба, съдържаща изрична забрана, преграждаща възможността за промяна на предназначението и осъществяването на строителство върху придобитите от държавата имоти ?

3. Трябва ли член 107 от ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/15891 на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат за целите на определянето на държавна помощ, получена при замяна на имоти в горска територия – частна държавна собственост, националната правна уредба на 1а, точка 2 и точка 4 от ДР на Закона за държавната собственост да възпрепятства формирането на пазарна цена на земята, като поставя за изчисление пазарни показатели и критерии за оценка, които водят до отклонение от действителната стойност на земята и в този смисъл тази национална правна уредба нарушава ли принципа на ефективност ?

Предвид естеството на отправените с преюдициалното запитване въпроси, свързани с въпроса относно материалната законосъобразност на акта, по който въпрос съдът е препятстван да се произнесе поради допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на АУПДВ, вкл. и на изискването за мотивираност, и отмяната му на това основание, искането за спиране на производството по делото следва да се оставено без уважение, поради неотносимост (преценка за това би могъл да стори административният орган след като установи коректно и в пълен обем всички факти относими към казуса) на отправените до СЕС въпроси към разрешаването на настоящия спор.

В касационното производство страните не са направили искания по разноските, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7948/31.12.2021 г., постановено по адм. дело № 4433/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на Земеделието за спиране на производството по настоящото адм. дело № 2089/2022 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, до постановяване на окончателен акт по дело С-325/22 на СЕС.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА