Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на образованието и науката / МОН/ срещу въззивното решение по гр. д. №8148/13 г. на Градски съд С. /ГС/ в частта, с която са уважени предявените от И. И. срещу касатора искове по чл. 224 и 225, ал. 3 КТ и чл. 86 от ЗЗД и по допускане на обжалването. В. съд е приел, че ответното министерство е правоприемник на закрития Национален център за отдих, възстановяване и спорт /Н./ и е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 от ГПК с всичките й допълнителни основания, но обосновава само това по т. 2. Намира, че основен за спора е въпросът: налице ли е правоприемство между закритото обслужващо звено Н., което е работодател на ищеца, и МОН. Този въпрос според касатора се решава противоречиво от съдилищата, за което представя опр. на ВКС, трето г. о. №578/06 г. и много на брой решения на първоинстанционни и въззивни съдилища по действащия и отменения ГПК, без данни да са влезли в сила. Прави доводи и за неправилност на въззивното решение, които ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни по цел и предпоставки от тези по чл. 281, т. 3 ГПК.

С. основание за допускане на обжалването не е налице. С представените от касатора въззивни и първоинстанционни решения поставеният въпрос наистина е противоречиво решаван. Решенията обаче не са влезли в сила и затова не установяват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.

В. решение по настоящото дело противоречи на окончателното опр. №578/06 г. на ВКС, трето гр. отд., постановено в частно производство, но това не е основание за допускане на обжалването, защото практиката е уеднаквена с решения по чл. 290 ГПК, на които въззивното решение съответства.

Така в р. по гр. д. №544/09 г. на четвърто г. о., след констатиране на противоречивата практика, по реда на чл. 291 ГПК е прието, че:

Ако в заповедта за закриване на държавните детски градини, училища и обслужващи звена не е посочен правоприемник и липсва разпоредба в З., е налице правоприемство на закритото предприятие с МОН и последното е надлежен ответник по трудовия спор.

Същото, в отговор на възраженията на ответника за липса на правоприемство, е приел въззивният съд в обжалваното решение. Затова не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр. д. №8148/13 г. от 18.10.13 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: