№ 544

С., 16.04. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 250 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Х. от АК-Р., против въззивно решение № 92 от 14.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 162 по описа за 2013 г. на Търговищкия окръжен съд, в частта му, с което като е потвърдено решение № 310 от 04.07.2013 г., постановено по гр. д. № 177/2013 г. на Търговищкия районен съд, Д. С. С. е осъдена да предаде на Р. К. К. и И. Д. К., и двамата от [населено място], [община], държането на недвижим имот – апартамент № 4, [жилищен адрес] находящ се в [населено място],[жк]. В. решение в частта му, с която е отхвърлен искът на Р. К. К. и И. Д. К. срещу Д. С. С. за заплащане на сумата от 1 711, 61 лв., представляваща наемна цена за ползване на процесния апартамент за периода от 20.02.2010 г. до 11.02.2013 г. със законните последици като необжалвано, на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.

К. поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се позовава...