Определение №504/03.04.2014 по гр. д. №7497/2013 на ВКС, ГК, III г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.

О. К.

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр. д.№ 7497/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на С. Г. Т. от [населено място] срещу решение №116/12.07.2013 год. по в. гр. д. №239/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 236/05.04.2013 по гр. д. № 23402012 год. на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Г. срещу [фирма], [населено място] с искове по чл. 331, ал. 2 КТ за сумата 5 724 и по чл. 86 ЗЗД за сумата 1723, 20 лв. като неоснователни.

С касационната жалба се представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната [фирма], [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Не са изпълнени обаче специфичните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год., а именно: Касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

В началото на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материално - правен въпрос – иск по чл. 331, ал. 2 КТ решавайки същия в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Конкретен правен въпрос обаче не е формулиран Позоваването на това, че съдът се е произнесъл по иск със съответното правно основание само по себе си не съставлява правен въпрос в посочения по - горе смисъл

Цялото последващо изложение включва само касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Такива са оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила по отношение процесуалната легитимация на ответника както и това, че съдът не е приложил принципа на служебното начало за да установи дали подразделението на БТК – Административен регион”Изток” е съществуващо. Като касационни оплаквания същите могат да бъдат разгледани в евентуално производство по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.

Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.С оглед на това не се налага обсъждането на визираните допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и представените във връзка с първото основание решения на ВКС. Последното е така, доколкото допълнителните основания могат да бъдат изпълнени само във връзка с конкретни правни въпроси.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №116/12.07.2013 год. по в. гр. д. №239/2013 год. на Окръжен съд [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 7497/2013
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...