Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД от [населено място], срещу решение №11536 от 14.07.2020г., постановено по гр. д.№653/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 7 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №6415/10.09.2019г. по гр. д. №7380/2016г. на СГС, ГО, І-1 състав, с което са отхвърлени предявените от „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД и „Ем З. Б“ ЕООД (н.) искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено несъществуването на ипотечно право, учредено по отношение на: 1. паркомясто №57 в сутерена на сграда, кота - 3.80м., с площ от 20.84 кв. м., заедно с 0.49% ид. ч. от общите части, равняващи се на 22.60 кв. м. от общите части на паркоместата; 2. паркомясто №58 в сутерена на сграда, кота - 3.80м., с площ от 29.84кв. м., заедно с 0.69% ид. ч., равняващи се на 32.36 кв. м. от общите части на паркоместата и 3. паркомясто №63, в сутерена на сграда, кота - 3.80м., с площ от 21.45кв. м., заедно с 0.50% ид. ч., равняващи се на 23.26кв. м. от общите части на паркоместата, находящи се в [населено място], район Витоша, м.„Манастирски ливади - запад“, [улица]в жилищни сгради с магазини и подземни гаражи - секции А, Б, В и Г, в поземлен имот с идент.№ 68134.1933.25, представляващ УПИ І-25 от кв. 59 по плана на [населено място], м.„Манастирски ливади – запад“, целият с площ от 13 091 кв. м., и за заличаване на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД на учредената в полза на „Инвестбанк“ АД ипотека върху тези обекти с нот. акт №49, том ІV, рег.№5665, дело № 580/2008г. на нотариус И. Н., с район на действие СРС

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е възприел неправилно безспорно установените в първоинстанционното производство правнорелевантни факти – заплащане от ищеца в пълен размер на дължимата продажна цена на всички закупени имоти, включително и на процесните паркоместа, и постъпването на сумите по откритите в „Инвестбанк“ АД две сметки, от които по силата на чл. 14 от сключения на 14.02.2007г. договор за банков кредит, ответникът е събирал служебно вземанията си по обезпечения с ипотека кредит. Излагат се доводи, че изводът на съда за неизпълнение на уговорените в анекс №6/27.06.2012 г. към договора за кредит условия за заличаване на ипотеката е необоснован и незаконосъобразен, тъй като със заплащане на цената е погасена съответната част от вземането на банката - кредитор, а вследствие на това е погасено и ипотечното право върху закупените имоти. Твърдението за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила се обосновава с необсъждане на всички доводи и възражения във въззивна жалба. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове с присъждане на направените от дружеството разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението за очевидна неправилност на решението, касаторът е формулирал следния въпрос, който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №114/17.01.2012г. по т. д.№839/2010г., I т. о., а именно: „Следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката - кредитор за заличаване на ипотеката при постъпване на суми от продажбата на ипотекираните имоти по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит? Съответно, приложими ли са в случая правилата на чл. 75 от ЗЗД?“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация „Инвестбанк“ АД – [населено място], в който се сочи, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като се акцентира, че поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда и не е значим за конкретния правен спор. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника по касация „Ем З. Б“ ЕООД (н.).

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №6415/10.09.2019г. по гр. д №7380/2016г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД за признаване установено несъществуването на ипотечно право, учредено по отношение на процесните три паркоместа - №57; №58 и №63, в жилищните сгради с магазини и подземни гаражи - секции А, Б, В и Г, построени в поземлен имот с идент.№68134.1933.25, представляващ УПИ І-25 от кв. 59 по плана на [населено място], м.„Манастирски ливади – запад“ и за заличаване на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД на учредената в полза на „Инвестбанк“ АД ипотека върху тези обекти с нот. акт №49, том ІV, рег.№5665, дело №580/2008г. на нотариус И. Н., с район на действие СРС.

Въззивният състав е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства:

- с нот. акт№170, том ІІІ, рег.№16507, дело № 513/15.12.2011г. на нотариус В.И, ищецът „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД е придобил чрез договор за покупко-продажба, сключен с „Ем З. Б“ ЕООД (с предишно наименование „Литос-Айбилд“ ООД) правото на строеж за недвижими имоти, находящи се в жилищни сгради с магазини и подземни гаражи - секции А, Б, В и Г, които ще бъдат построени в имот в поземлен имот с идент.№68134.1933.25, представляващ УПИ І-25 от кв. 59 по плана на [населено място], м.„Манастирски ливади – запад“, целият с площ от 13 091кв. м., включващ изграждането и на процесните паркоместа;

- в договора е уговорена продажна цена общо от 118 823 евро, от която за апартамент № Б47 с прилежащото мазе 62 123 евро, за апартамент № Б48 и прилежащото мазе 42 000 евро; за паркоместа № 57 и № 63 по 5700 евро и за паркомясто №58 - 3300 евро, която обща сума продавачът е получил от купувача по банков път преди сключване на договора;

- с други два нотариални договора за покупко-продажба на право на строеж, съответно от 20.06.2012г. и от 12.06.2012г., ищецът е придобил от втория ответник още няколко обекта в посочената сграда - апартаменти с мазета и ателие срещу цена съответно от 342 184 евро и 151 721.47 евро, като

общата продажна цена на тези обекти възлиза на сумата 775 014.90 евро и е била платена на вноски в различен размер в периода 27.05.2008г.-15.12.2011г. (по банков път чрез превод по сметки на „Инвестбанк“ АД в лева). Тези сметки са били разкрити на името на „Ем З. Б“ ЕООД въз основа сключени с „Инвестбанк“ АД договори за откриване и водене на разплащателна сметка;

- на 14.02.2007г. е бил сключен договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007-В между „Инвестбанк“ АД и „Ем З. Б“ ЕООД (с предишно наименование „Литос-Айбилд“ ООД), по силата на който банката предоставила инвестиционен кредит от 2 820 000 евро срещу задължението на дружеството за неговото връщане в уговорените срок и условия. За обезпечение вземанията по кредита с НА № 49, том ІV, рег.№ 5665, дело №580/04.04.2008г. на нотариус И. Н.,, с район на действие СРС, е била учредена договорна ипотека върху правото на строеж за всички обекти в одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и подземни гаражи в УПИ І-25 от кв. 59 по плана на [населено място]. Съгласно чл. 9 от приложения договор за банков кредит ипотеката обезпечава точното изпълнение на задълженията по него и срочното издължаване на сумите, ведно с лихви, наказателни надбавки за просрочие на лихви и главница, такси, комисионни и разноски по събиране на вземанията;

- с анекс №6/27.06.2012г. към договора за кредит от 14.02.2007г. между ответниците „Инвестбанк“ АД и „Ем З. Б“ ЕООД е било постигнато съгласие кредитополучателят да учреди нова договорна ипотека с материален интерес 746 205.56 евро върху правото на строеж за обособени обекти от одобрените за построяване нови многофункционални жилищни сгради с магазини и подземни гаражи. При реализация на обособени обекти в имота по т. 6 кредитополучателят поел задължение да насочи всичките си постъпления от продажби по специална сметка, открита в „Инвестбанк“ АД като средствата ще се използват целево и разходват единствено за плащания по кредита, за разходи по СМР за довършване строителството в имота и за разходи за дейността на дружеството, свързани с изграждане и реализация на обекта като данъци, такси, застраховки и др., като за тази цел следва да бъде сключен договор за сметка с особен режим на разпореждане, неразделна част от договора за банков кредит. Съгласно т. 9 банката дава съгласие да бъдат заличени ипотеките върху отделни обособени обекти в имота по т. 6 след внасяне на съответни суми по специалната сметка при минимум стойности от 800 евро/кв. м. за апартаменти; 500 евро/кв. м. за мазета; 1000 евро/кв. м. за магазини; 5000 евро на брой за паркоместа; 1000 евро/кв. м. за ресторант и Спа център и 500 евро/кв. м. за складове. С т. 11 банката дава съгласие за заличаване на ипотеки върху представен от кредитополучателя списък с имоти, които са договорени като замяна на други имоти в обекта по т. 6, след представяне на подписани споразумения за замяна на обектите и внасяне на съответните суми по специалната сметка. В клаузата тези имоти са изброени изчерпателно, като процесните паркоместа не са включени;

- на 06.06.2012г. е сключен договор между „Инвестбанк“ АД, „Ем З. Б“ ЕООД и „И. Б“ АД за откриване на сметка с особен режим на разпореждане в евро на името на кредитополучателя, като видно от съдържанието му сключването е свързано с договора за кредит и посочения анекс №6 към него. Клаузата на т. 4 е идентична с тази на т. 7 от анекса;

- видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, приета в първата инстанция, отпуснатия кредит е бил усвояван на траншове в периода 2007г.-2010г., в който, както и през 2011г. е имало погашения на главница и лихви в общ размер на 1 087 658лв. (главница), 1 526 660.88 евро (лихви) и 125 965 евро комисионни и такси. Кредитът е бил обслужван през разплащателната сметка в едро на длъжника като средствата по тази разплащателна сметка и разплащателната сметка в лева в по-голямата си част са били ползвани за плащания към други правни субекти и малка част за погасяване на кредита. През 2012г. и 2013г. няма погасявания по кредита, поради което на 22.02.2013г. е бил обявен за предсрочно изискуем;

- в полза на банката е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. д.№13189/2013г. по описа на СРС и съответно е издаден изпълнителен лист на 04.04.2013г. за 10 420 035.99 евро-главница по договора за банков кредит и акцесорни вземания общо от 764 729.15 евро - договорни лихви, лихви за забава, комисионни, такси и др. Чрез изпълнителния лист са предприети действия по принудително изпълнение върху имотите предмет на договорната ипотека, в тази част и върху процесните паркоместа, по образуваното изп. д.№20148400400965 по описа на ЧСИ М.Ц.;

За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД против „Инвестбанк“ АД и „Ем З. Б“ ЕООД установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД, апелативният състав е посочил, че ипотеката е учредена от втория ответник в полза на „Инвестбанк“ АД за обезпечение на вземанията произтичащи от сключения между тях договор за банков кредит и не е ограничена само до определени имоти, а обхваща всички обекти, които са предвидени в подлежащите на изграждане многофункционални жилищни сгради с магазини и подземни гаражи, включително и процесните трите паркоместа № 57, 58 и 63. Според съда и с оглед уговореното в чл. 9 от договора за банков кредит по волята на страните всички имоти в равна степен обезпечават всички възникнали и неудовлетворени спрямо ипотекарния кредитор вземания, поради което за да се приеме за погасено ипотечното право следва да се установи погасяване чрез изпълнение или по друг начин на обезпечените с него вземания, какъвто не е настоящия случай, при който поради неизпълнение от кредитополучателя „Ем З. Б“ ЕООД /н./ банката обявила кредита за предсрочно изискуем.

В обжалваното решение е отразено, че съпоставката на клаузата по т. 9 с останалите уговорки по т. 6-11 налага извода за постигнато съгласие и поето от банката задължение да се заличи ипотеката върху отделни обекти от имота само за последващи сключването на анекса прехвърляния и то при изпълнение на изрично предвидените условия - разкриването на специална сметка с внасяне по нея на суми в минимално установени размери при реализацията на обособени обекти. Акцентирано е, че липсват уговорки, според които приложението на т. 9 да се отнася до вече извършените прехвърляния като е посочено, че ищецът е придобил правото на собственост върху ипотекираните обекти в имота, в тази част трите паркоместа, и е платил продажната цена /последното плащане е било на 15.12.2011г./ по време преди сключване на анекса, поради което и не може да черпи права от него. Отделно, според съда, в случая не са изпълнени и предпоставките на самата клауза по т. 9. От една страна, цената на придобиване едно от паркоместата с № 63 е под минимума от 5 000 евро /3 300 евро/. От друга страна, продажната цена не е била внесена по специалната сметка, която според т. 8 от анекса следва да е такава с особен режим на разпореждане, а по разкритите на името на длъжника /продавач/ разплащателни сметки в лева и евро към деня на сключване на договора за кредит. Такава специална сметка е била разкрита едва на 06.06.2012г. с договор между „Инвестбанк“ АД, „Ем З. Б“ ЕООД и „И. Б“ АД, по която не е имало никакви постъпления и движение. Въззивният състав е посочил, че без правно значение е обстоятелството, че договорът за тази сметка е сключен преди анекса, доколкото плащанията от ищеца са били извършени месеци преди това и по други разплащателни сметки. Отразил е, че за разлика от разплащателните тази специална сметка предвижда ограничения при разходването на средства с цел гарантиране изпълнението на договора за кредит.

Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че СГС не е обърнал внимание на това, че банката събирала служебно сумите за погасяване на кредита. Според съда това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като сумите за погасяване на кредита може да се събират служебно от банката, но доколкото такива суми постъпват, а ако са недостатъчни за погасяване на цялото задължение, какъвто очевидно е бил случая, се постъпва съобразно уговореното между страните по договора за банков кредит и нормата на чл. 76 ЗЗД. Въззивният състав е посочил, че при натрупани и просрочени задлъжения за лихви, не е имало редовно обслужване на главницата по кредита, какъвто е и процесния казус, въпреки предвиденото служебно събиране на суми за погасяване на кредита.

На последно място в обжалваното решение е отразено, че, дружеството-въззивник е купило процесните имоти с вписана тежест /ипотека/ и предвид характера и същността на ипотечното право, изяснено по-горе, е длъжен да търпи негативите от поведението на прехвърлителя - учредител на ипотеката в кредитните му взаимотношения с ипотекарния кредитор, както и да носи риска имотите да се изнесат на публична продан, щом ги е купил с такава тежест. При публична продан на имотите претенциите на купувача следва да са насочени към лицето, от което ги е закупило, а не към банката - ипотекарен кредитор, още повече, че при непогасяването на дълга по кредита, няма как „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД да има легитимни правни очаквания, че ипотеката ще бъде заличена.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора въпрос: „Следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката - кредитор за заличаване на ипотеката при постъпване на суми от продажбата на ипотекираните имоти по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит? Съответно приложими ли са в случая правилата на чл. 75 от ЗЗД?“. Въпросът не е значим за конкретния правен спор, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД.Пето в обжалваното решение, че не е изпълнено условието на банката - кредитор за заличаване на договорната ипотека върху закупения от касатора имот, тъй като продажната цена за имота не е постъпила по предвидената за целта специална сметка, е обусловено от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора и от преценката на доказателствата, установяващи постигнатите договорености между кредитополучателя и банката относно условията за заличаване на ипотеката. В тази връзка формулираният от касатора въпрос е относим изцяло към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Конкретиката на казуса обуславя неотносимост в случая на постановките в посоченото от касатора решение №114/17.01.2012г. по т. д.№839/2010г. на ВКС, I т. о., с което се обосновава допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като правният въпрос, разрешен с посоченото решение, не е идентичен или сходен с въпроса, въведен по настоящото дело като общо основание за достъп до касационно обжалване. Отделно следва да се има предвид, че отхвърлянето на исковете не е обусловено единствено от извода, че не е изпълнено условието на банката заплащането на продажната цена да се извърши по откритата в изпълнение на анекса към договора за кредит специална сметка, а и от други два самостоятелни извода на съда, в еднаква степен обусловили постановения с решението правен резултат, а именно: - че ищецът не е страна по кредитното правоотношение, поради което уговорките в анекса относно начина на погасяване на кредитните задължения и условията за заличаване на ипотеката нямат действие за него и респ. че кредитното задължение на е погасено изцяло и съгласно чл. 174, ал. 1 ЗЗД ипотечното право продължава да съществува в пълен обем.

Обжалваното въззивно решение не е „очевидно неправилно“ като основание за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.Оидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като решаващите изводи на съда (изчерпателно посочени по-горе със съответните аргументи за тях), не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на „Инвестбанк“ АД сумата 840лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11536 от 14.07.2020г., постановено по гр. д.№653/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 7 състав.

ОСЪЖДА „Г. К. Е Ю. Ф 2“ ЕООД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет. 5, да заплати на „Инвестбанк“ АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], сумата 840лв. (осемстотин и четиридесет лева) - разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: