Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Б.Б, гр. София срещу решение № 2703/05.12.2019 г., постановено по т. д. № 301/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2056/03.11.2017 г. по т. д. № 1464/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./, против А.Б.Б, Изявление за прихващане с вх. № 9750/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД /н./ между вземане на ответницата, придобито от Е. В. Р. по договор за цесия от 21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768/08.08.2013 г., и нейно ликвидно задължение към „КТБ“ АД /н./, произтичащо от договор за банков кредит от 26.05.2014 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6 ЗБН.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът – синдиците на „КТБ“ АД /н./ оспорват жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните факти по делото: С Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, чийто срок е удължен до 20.11.2014г. с Решение № 114/16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ. С Решение № 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на БНБ на „КТБ“ АД /н./ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. С Решение № 664/22.04.2015г., постановено по т. д. № 7549/2014г. от Софийски градски съд, е обявена неплатежоспособността на банката; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014г.; открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност. С Решение № 1443/03.07.2015г., постановено по т. д.№ 2216/2015г. от Софийски апелативен съд, е отменено първоинстанционното решение в частта за началната дата на неплатежоспособност и за такава е определена датата 20.06.2014г.

На 22.05.2014г. е бил сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД и А. Б., по силата на който банката е предоставила сумата от 42000 евро със срок на погасяване от 120 месеца. С договор от 05.02.2010г. банката е открила сметка на потребителя Е. В. Р. и след това с анекс от 08.08.2013г. е открита банкова сметка при условията на преференциален срочен депозит. В периода на постановяване на решенията на СГС и САС за откриване на производството по несъстоятелност, на 24.10.2014г. с Уведомление вх. № 9748/24.10.2014г. Е. Р. е уведомила банката, че на 21.10.2014г. е подписан между нея като цедент и А. Б. като цесионер договор, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към банката в размер на 50000 щ. д. по договора от 08.08.2013г. На същата дата с Изявление за прихващане вх.№ 9750 А. Б. е заявила, че прихваща придобитото от нея вземане от 50000 щ. д. със свое задължение към банката в размер на 40600 евро по договор за банков кредит от 26.05.2014г.

Въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 98/28.11.2014г., не е действала към момента на извършване на прихващането – 21.10.2014г. и на същата не е бил предаден ретроактивен ефект към момента на постановяване на първоинстанционното решение. С разпоредбата на П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/13.03.2018г. е въведено изменение, като е предвидено, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН се прилага от 20.06.2014г. Прието е, че към момента на прихващането са били налице предвидените в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН предпоставки и искът за обявяване на относителна недействителност на прихващането е уважен.

Касаторът е поставил на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК въпроса: 1.„Може ли да се смята, че правният спор е разрешен в противоречие с актовете на Конституционния съд, когато решаващият съдебен състав е приложил правна норма, противоречаща на конституционни принципи, установени с конституционни правни норми?“, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпросите: 2.„В случай, че решаващият съд установи противоречие с приложимата законова норма с конституционни норми, с които се установяват принципи на правото, длъжен ли е да приложи съответната законова норма или следва да разреши правния спор в съответствие с Конституцията, предвид прякото й действие, установено в чл. 5 КРБ?“; 3.„Накърняват ли се правата на цедента и цесионера по договора за цесия, когато със задна дата се обяви относителната недействителност на прихващането по отношение на кредиторите на длъжника по вземането, с което се прихваща, и представлява ли това изменение в правоотношението санкция по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА?“; 4.„Какви са процесуалните средства, с които разполага решаващият съдебен състав при установяване противоконституционност на приложима правна норма, която е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор във всяка от съдебните инстанции с оглед гарантиране на законосъобразността на съдебното решение и защита на правата на страната, чието приложение би било влошено вследствие прилагането на противоконституционната правна норма?“ и 5.„Съгласно действащото право на Р. Б, налице ли е правна възможност за защита на правата на страна, които са влошени или нарушени, вследствие на прилагане на правна норма от съда, тогава когато съдът е поискал обявяването на противоконституционност на същата тази правна норма, а Конституционният съд е отклонил искането на формално основание без да се произнесе по същество на изложените мотиви за противоконституционност?“.

С определение № 6/04.01.2021г. ВКС спря на основание чл. 229, ал1, т. 6 ГПК производството по делото до приключване на конституционното дело № 9/2020г. С Решение № 8/27.05.2021г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021г.) Конституционният съд се произнесе по конст. д.№ 9/2020г. и делото бе възобновено. С решението Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.).

Предвид на постановеното решение от Конституционния съд искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС не следва да се разглежда.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Спорният по делото въпрос е за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващанията, извършени преди изменението й с § 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Р. Б за 2014г.(обн.ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.), предвид и на изменението й с § 8 от ЗИДЗБН (обн.ДВ, бр. 22/2018г. в сила от 20.06.2014г.). С оглед на въведените от касатора правни въпроси и Решение № 8/27.05.2021г. на Конституционният съд касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обобщения от състава въпрос за конституционносъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 1588, 13 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2703/05.12.2019 г., постановено по т. д. № 301/2018 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора А.Б.Б в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1588, 13 лв. по сметка на ВКС.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса - за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл. 289 ГПК на страните: касатор - А.Б.Б и ответник по касационната жалба - синдиците на „КТБ“ АД /н./, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.