Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ю. Б“ АД, [населено място], като универсален правоприемник на „Б. П. Б“ АД, срещу решение № 795 от 15.04.2020 г. по т. д. № 5877/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 08.10.2018 г. по т. д. № 3882/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на банката за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният касатор поддържа неправилност на обжалвания акт с твърдението, че при постановяването му не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства и по-конкретно – не е съобразен фактът, че исковата претенция е частична от общ размер на претендираното вземане 470 000 евро и че са предявени два отделни иска, както и че в случая делото е с фактическа и правна сложност, а присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2 500лв. е дори под минималния размер по Наредба за определяне на минималните адвокатски възнаграждения.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Какви са критериите за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по дело с предявен частичен иск за вземане, решението по което е определящо и за непредявената част от него; 2. Как следва да се определи размера на присъдено адвокатско възнаграждение в случай на предявени две отделни искови претенции; 3. Относно правилното приложение на редакцията на нормата на чл. 78 ГПК, касаеща присъждане на разноски на страна по делото“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдението, че се решават от съдилищата и че са от изключително значение за точното прилагане на закона.

Ответникът по частната касационна жалба – „Лайт енд енерджи“ ООД, [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 16.07.2020 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на банката-ответник по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е споделил извода, че заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. за тази инстанция е прекомерно, както съобразно цената на (20 000 евро или 39 116.60 лв.), така и съобразно конкретния начин на протичане на делото пред първоинстанционния съд, броя на проведените заседания, сложността и трудоемкостта на извършените процесуални действия.

Като неоснователно е преценено оплакването в частната жалба за присъждане на размер на адвокатското възнаграждение под минимално определения негов размер, тъй като присъдената от първоинстанционния съд сума 2 500 лв. надвишава с близо 70 % минималния размер, който е 1 703.50 лв.

Решаващият въззивен състав не е споделил и становището на банката досежно начина на определяне цената на иска, като е приел че същата се определя само от предявената част, а не от размера на цялото вземане.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на поставените въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първите два въпроса са относими към правилността на обжалвания акт, а третият въпрос е поставен абстрактно и без да е отнесен към мотивите на същия.

Отделно от това, дори да се приеме, че въпросите са обуславящи за изхода на конкретното дело, достатъчно за недопускането на касационния контрол е обстоятелството, че в изложението липсват надлежно заявени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречието с практиката на съдилищата не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а след изменението на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) то не представлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото е заявено ненадлежно и поради това не подлежи на обсъждане. Съгласно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, докато в случая касаторът е заявил само част от това основание, при това без да го е аргументирал.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 795 от 15.04.2020 г. по т. д. № 5877/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 08.10.2018 г. по т. д. № 3882/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: