О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 26.02.2024 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.
ЧЛЕНОВЕ: И. М.
АННА НЕНОВА
като изслуша докладваното от съдия Божилова т. д.№ 850/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. С. и А. Б. С. против решение № 109/21.02.2023 г. по т. д.№ 1036/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.07.2022 г. по гр. д.№ 226/2020 г. на Окръжен съд – Монтана . С потвърденото решение са уважени предявените от „Г. Б. ЕООД искове срещу касаторите, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца от всеки от двамата, при условията на солидарна отговорност, в размер на 71 847 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, на основание запис на заповед от 01.06.2008 г. , по който двамата ответници имат качеството на авалисти. Касаторите твърдят недопустимост на въззивното решение, поради наличие на преюдициален спор, предпоставящ спирането му, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК – висящо производство по т. д.№ 85/2021 г. на СГС, предмет на което е иск по чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ, с който се оспорва вземането на „Г. Б. ЕООД от длъжника по каузалните правоотношения, обезпечени със записа на заповед и издател на ефекта - „Ава спорт„ ООД /н./. Твърдят основание за спиране и по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, като считат, че събраните по делото доказателства съдържат достатъчно данни за осъществяване на престъпление по чл. 252, ал.1 НК – осъществяване на банкова дейност без лиценз, съгласно ЗКИ , към която необосновано причисляват и лизинговата дейност – оперативен и финансов лизинг – дейности, упражнявани от кредиторите по каузалните правоотношения, в обезпечаване на които се твърди издаден менителничният ефект. В евентуалност оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Основният касационен довод за съществено процесуално нарушение е за непроизнасяне на въззивния съд по възражението на ответниците, че доколкото срещу издателя по записа на заповед - „Ава спорт „ ООД е открито производство по несъстоятелност и в същото „Г. Б. ЕООД не е предявило вземанията си, на основание процесния запис на заповед в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688 ТЗ, то същите са погасени, на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. Непредявяването на вземането, на основание записа на заповед, срещу издателя – длъжник по каузалното правоотношение, обезпечено със същия, според страната съставлява недобросъвестност и злоупотреба с право, на каквито авалистите, макар да не са страна по каузалното правоотношение, имат право да се позоват. Касаторите считат, че недобросъвестността и злоупотребата с право на поемателя по записа на заповед, така както е обоснована по-горе, са противопоставили своевременно в процеса. Насетне в касационната жалба се излага фактологията по спора, като страните акцентират на обстоятелството, че нито В. С., нито „Г. Б. „ ЕООД имат лиценз за банкова дейност и не могат да осъществяват дейност, присъща на кредитна институция. Считат, че по делото е останало неизяснено кой от договорите - за заем от 11.05.2007 г. или за сух лизинг от 01.04.2008г. процесният запис на заповед обезпечава. Поддържат довода си за нищожност на договора за цесия от 28.05.2008 г. , тъй като / поради неговата безвъзмездност, а и в частта, касаеща вземане от договорна лихва, в размер на 362 159 евро, тъй като клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави / се касае за липса на предмет. Навежда се възражение, за несанкциониран от въззивния съд анатоцизъм – начисляване лихва върху лихва, визирайки сключеното между В. С. и „Ава спорт „ ООД споразумение от 01.06.2008 г. към договор за заем от 11.05.2007 г., което въззивният съд изобщо не е обсъдил. В аспект на възражанието за непритежание от В. С. - страна по същото на лиценз за банкова дейност, съгласно ЗКИ, се поддържа неговата нищожност, като сключено в противоречие със закона, ако не в цялост, то поне досежно допуснат със същото анатоцизъм. Неправилно, според касаторите, съдът е оставил без последствия възражението им, за извършвани погашения на заема, от длъжника по каузалното правоотношение, в брой, по настояване на кредитора В. С. и въпреки законовата забрана, които е следвало да бъдат съобразени.
Ответната страна - „Г. Б. ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като липсват конкретно формулирани правни въпроси. Считат, че обстоятелствата, с които касаторите обосновават довод за недобросъвестност и злоупотреба с право на ищеца, като поемател по записа на заповед, изобщо не са въведени в преклузивните за това срокове и дори с въззивната жалба, а едва с писмените бележки във въззивна инстанция. Досежно съобразимите, в аспект на недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя, обстоятелства – за погасяване на обезпечения с ценната книга дълг, намират че решението на въззивния съд е в унисон с формираната съдебна практика на ВКС, вкл. цитираната от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „Г. Б. ЕООД е предявил против А. С. и А. С. искове, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК , за установяване вземане от всеки от същите, в размер на 71 847 евро, при условията на солидарна отговорност, на основание запис на заповед от 01.06.2008 г., с издател „Ава спорт „ ООД и падеж 31.05.2014г., по който ответниците са авалисти. Поемател по записа на заповед е В. С. С.. Вземането си по същия С. е прехвърлил на ищеца, с джиро от 31.05.2014г.. В исковата молба, предпоставено и от първоначалното предявяване на иск и срещу длъжника по каузалните правоотношения, издател по записа на заповед - „Ава спорт„ООД / спрямо който производството е последващо прекратено, с оглед образуваното за същия производство по несъстоятелност / ищецът е обосновал основанието на вземанията си от същото дружество, въз основа на договор за цесия от 08.06.2012 г.. В исковата молба се твърди и е установена от въззивния съд следната фактическа обстановка : На 11.05.2007 г. е сключен договор за заем на сума от 600 000 лева, между „Вест 64 „ ЕООД / заемодател / и „Ава спорт„ ООД / заемополучател /. Изпълнението на задълженията на заемополучателя е обезпечено с 15 записа на заповед - по един за всяка календарна година от срока на договора, между които не е процесният . На 28.05.2008 г. „Вест 64„ ЕООД е цедирало вземанията си по договора за заем с „Ава спорт„ ООД, на В. С.. На 01.06.2008 г. между цесионера и длъжника „Ава спорт„ ООД е сключено споразумение, с установително между страните действие, досежно размера на дълга по договора за заем - 962 159 евро, в това число 600 000 евро главница и 362 159 евро договорна лихва. В обезпечение на така признатия дълг е договорено издаване на нови записи на заповед, какъвто се твърди и е приел съда, че е процесният, издаден на датата на споразумението. На 01.04.2008 г. между В. С., като лизингодател и „Ава спорт„ ООД е сключен договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство. На 30.11.2009 г. е сключено споразумение между В. С. и „Ава спорт„ ООД , с установително между страните действие относно общия размер на дълга на „Ава спорт„ ООД към В. С. , с основание договора за заем - сума от 987 244,60 евро, в която се включват 600 000 евро главница, ведно с просрочени лихви и неустойка за забава, поради неизпълнение, съгласно договореното в споразумение от 01.06.2008 г., както и размер на дължими, но непросрочени лихви. С договор от 08.06.2012 г. В. С. е цедирал на „Г. Б. „ ЕООД вземанията си срещу „Ава спорт„ ООД, приобити на основание договора за цесия от 01.06.2008 г. / възникнали на основание договора за заем от 11.05.2007 г./ и вземанията си на основание договора за сух лизинг от 01.04.2008 г., ведно с всички техни обезпечения, т. е. и записите на заповед, вкл. процесния, джиросан на 08.06.2012 г. от В. С. в полза на ищеца. Договорен е нов погасителен план до 2024г., за погасяване на задължение в общ размер от 1 139 553, 20 евро.
С отговора на исковата молба ответниците са се позовали на открито производство по несъстоятелност на „Ава спорт„ ООД / решение от 09.02.2021 г. по т. д.№ 198/2020 г. на Окръжен съд – Монтана / и претендирали спиране на производството срещу всички ответници, а не само срещу това дружество - оставено без уважение . По съществото на спора ответниците не оспорват, че процесният запис на заповед обезпечава задълженията на „Ава спорт„ ООД по договора за заем от 11.05.2007 г., като противопоставят следните доводи и възражения : 1/ договорът за заем е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, чиято стойност надхвърля размера на заема, в аспект на свръхобезпеченост на задължението, водещо до нищожност, поради противоречие с добрите нрави; 2/ заемодателят е недобросъвестен, тъй като въпреки възникнало основание да обяви дълга за предсрочно изискуем, не е упражнил това си потестативно право своевременно ; 3/ договорът за цесия от 28.05.2008 г. , сключен между „Вест 64„ ЕООД и В. С. като безвъзмезден, е нищожен, поради противоречие със закона, като симулативен и в противоречие с добрите нрави; 4/ заемодателят „Вест 64“ ЕООД не притежава лиценз за банкова дейност и договорът за заем е нищожен, като сключен в противоречие със закона ; 5/ нищожна е и цесията от 08.06.2012 г., , с която се легитимира „Г. Б. ЕООД , тъй като договорената цена по същата не е заплатена от дружеството – цесионер, с което страните обвързват влизането му в сила ; 6/ доколкото записа на заповед е с падеж 31.05.2014 г., но обезпечава задълженията на „Ава спорт „ ООД по договора за заем, със срок до 2022 г., исковете са предявени преждевременно ; 7/ записа на заповед е нищожен, поради нееспазена форма за валидност ; 8/ клаузата на чл.4.1 от договора за заем - за дължима при забава договорна лихва, начислявана върху главница и лихви - е нищожна, тъй като води до анатоцизъм.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа относимост и на договора за сух лизинг, но само доколкото договореният нов погасителен план от 08.06.2012 г. е общ - за задълженията на „Ава спорт „ООД и по двата договора, разсрочени съразмерно / т. е. всяка погасителна вноска обхваща част от вземания и по договора за заем, и по договора за сух лизинг /. С допълнителния отговор на исковата молба се поддържат и развиват съображенията на ответниците за нищожност на договорите за цесия, като се заявява непротивопоставимост на споразумението от 08.06.2012 г. / обединяващо задълженията по договора за заем и този за сух лизинг, при нов общ погасителен план за същите / спрямо авалистите, т. е. поддържат обвързващ ги първоначален погасителен план по договора за заем, с краен срок 2022 г.. Насетне в допълнителния отговор, обаче, се сочи приложимост на новия погасителен план от 08.06.2012 г. , но само по отношение задълженията по договора за заем, не и за тези по договора за сух лизинг, от което отново се заявява нищожност на споразумението от тази дата, поради липса на съгласие, заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Противопоставя се и възражение за погасяване по давност вземанията на ищеца по договора за сух лизинг .
Първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният потвърдил първоинстанционното решение, въз основа следните решаващи мотиви, относими към касационните доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение : Неоснователен е довода във въззивната жалба, че откритото производство по несъстоятелност на длъжника „Ава спорт„ ООД е основание за спиране на настоящото производство по исковете срещу авалистите - ответници, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК – липсва връзка на преюдициалност, с оглед самостоятелният характер на отговорността на авалистите. Процесният запис на заповед обезпечава задълженията на издателя на ефекта по договора за заем от 11.05.2007 г., както безпротиворечиво твърдят и двете страни. Издаден е в изпълнение на споразумението от 01.06.2008 г.. Авалистът не може да противопостави на приносителя на записа на заповед възражения за несъществуването на вземане по него, основани на каузалното правоотношение между поемателя и издателя, когато не е страна по същото, освен ако не докаже, че приносителят е бил недобросъвестен при придобиване на ефекта или предявяването му за плащане съставлява злоупотреба с право. Последното е обосновано от систематичното тълкуване на чл. 585, ал.2 и чл. 265, ал.2 ТЗ и от неакцесорния, самостоятелен характер на менителничното поръчителство, нормативен израз на които е чл. 485, ал.2 ТЗ. Цитирайки практика на ВКС / основно решение по гр. д.№ 60075/2016 г. на І т. о. на ВКС /, въззивният съд е приел, че като не са страна по каузалните сделки, ответниците не могат да противопоставят на приносителя – ищец личните възражения на длъжника срещу кредиторите по същите, вкл. нямат право на възражение за недействителност на каузалните сделки. Същевременно, съдът е приел, че ответниците не са навели възражения, относими към хипотезите на недобросъвестност при придобиване на ефекта или злоупотреба с право, съобразно възпроизведена практика на касационна инстанция, в преклузивните за това срокове. Независимо от този мотив, е обоснована и неоснователност на наведено / с въззивната жалба / възражение на ответниците за злоупотреба с право, предвид знание на джиратаря към релевантния момент, че вземането по каузалното правоотношение е погасено чрез плащане. Последното е обосновано с липса на доказателства, че задълженията по договора за заем – от главница и договорна лихва – са изпълнени, доколкото / при общия им размер към 01.06.2008г. от 987 244,60 евро по договора за заем / ССЕ по делото е установила плащане на сума от 88 383,68 евро. Съдът е отрекъл доказана недобросъвестност на ищеца, преценима към момента на придобиване права по менителничния ефект, тъй като по делото не е установено ищецът да е знаел към този момент наличието на факти, съставляващи основание за лични възражения на длъжника по каузалното правоотношение срещу кредитора. Въззивният съд не е споделил довода, че самото цедиране на вземанията по нищожен договор предпоставя недобросъвестност на цесионера – ищец, но дори да би била споделена такава зависимост, то възражението е неоснователно, тъй като сключеният договор за заем не е нищожен, само предвид обстоятелството, че заемодателят не притежава лиценз за банкова дейност. Не е недействителна и клаузата на чл.4.1 по договора за заем, за дължима лихва за забава, начислявана върху главница и договорна лихва, тъй като последната е с характеристика на възнаграждение за предоставения заем и при неизпълнението му в срок законът допуска обезщетение за вреди от забавено изпълнение . Съдът изрично е посочил, че възражението за погасяване на задълженията на авалистите, поради непредявено на издателя на ценната книга „Ава спорт„ ООД вземане, на основание същата, в производството по несъстоятелност на дружеството, е неоснователно, тъй като съгласно чл.513, ал.1 ТЗ отговорността на авалиста е солидарна с тази на издателя, но авалистът не разполага с възражение за поредност в предявяването за плащане, съгласно ал.2 на същата разпоредба. Въззивният съд е приел, че възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по договора за заем, спрямо който приема обезпечителна функция на записа на заповед, както и възражение за изтекла погасителна давност на вземането, на основание записа на заповед, не са въведени своевременно в процеса, нито е установено процесуално нарушение на първоинстанционния съд лишило страната от възможност да предяви възраженията си, нито пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Предявено, при това след срока, е единствено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по договора за сух лизинг, но предметът на същия е неотносим към спора.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК не са формулирани правни въпроси. Поддържа се довода за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на приносителя на ефекта, предвид това, че не е предявил вземането си, на основание процесния запис на заповед , срещу издателя му - „Ава спорт„ ООД, в производството по несъстоятелност на същия, респ. вземанията му на това основание от издателя са погасени. Предвид това касаторите сочат противоречие на въззивното решение с ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения по т. д.№ 213/2010 г. , т. д.№ 546/2011 г., т. д.№ 2985/2017 г. , т. д.№ 654/2018 г., т. д.№ 84/2017 г. – всички на ІІ т. о. , т. д.№ 1348/2013 г., т. д.№ 1588/2015 г. и т. д. № 488/ 2016 г. - на І т. о. ВКС.
Дори да би бил формулиран правен въпрос, в относимост към обстоятелствената част на изложението и цитираната съдебна практика, то същият не би удовлетворил общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд преди всичко е посочил, че възражение за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на поемателя - ищец, основано на тези конкретни обстоятелства, не е въведено в преклузивните процесуални срокове. Следователно, решаващият му извод предполага форулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на процесуалните преклузии. Само в евентуалност е довода му, основан на чл.513, ал.2 вр. с ал.1 ТЗ. При това, цитираната съдебна практика, освен че дава принципен отговор относно допустимите от авалистите възражения срещу приносител на записа на заповед, с която решението на въззивния съд не конфронтира, съдържа и произнасяне в конкретната, сочена от ответниците хипотеза на недобросъвестност/ злоупотреба с право - тълкувателната част на решение по т. д.№ 1588/2015г. на І т. о. ВКС, споделена в решение т. д.№ 84/2017 г. на ІІ т. о. ВКС, в идентична на настоящата хипотеза - непредявени срещу издателя на ценната книга вземания, основани на същата, в производството му по несъстоятелност, предвид последиците по чл. 739, ал.1 ТЗ. Според същите, предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство поемателят разполага с право да упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица, като задължението на авалиста не може да се счита за отпаднало или погасено, нито с непредявяване на издателя вземането, основано на менителничния документ, имащ единствено гаранционна функция, нито дори с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Акцентира се на безспорните последици от непредявяване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник, в сроковете по чл.685, ал.1 и по чл.688, ал.1 ТЗ – погасяване на процесуалното право за реализиране и удовлетворяване на такива непредявени вземания, а не погасяване на самото вземане.
При това, независимо от обезпечителната функция на ценната книга, неоспорвана от страните, издателят отговаря на самостоятелно основание по същата, като обезпечаващ изпълнението на каузалното си задължение, а не като длъжник по същото, а няма спор, че вземанията срещу него, на основание каузалното правоотношение, са предявени в производството по несъстоятелност на „Ава спорт„ ООД /н./. Поради това, правилни са съображенията на съда, че поемателят няма задължение за предявяване ефекта първо на издателя, съгласно чл. 513 ТЗ, респ. бездействието му срещу издателя не съставлява поначало противно на закона поведение, а още по-малко недобросъвестност или злоупотреба с право, съгласно формираната съдебна практика. В цитираното по – горе решение по т. д.№ 84/2017 г. на ІІ т. о. ВКС е прието, че недобросъвестност на приносителя би била налице само в хипотеза на погасено / в производството по несъстоятелност на издателя на записа на заповед /, обезпечено с ценната книга задължение на кредитополучателя по каузалното правоотношение, създаващо реална възможност за двойно плащане на приносителя на ефекта, който впоследствие е предявил правата си по него и срещу солидарно задължените лица – авалисти. Прекратяването на производството по несъстоятелност на дружеството – кредитополучател и издател на записа на заповед, в хипотезата на чл.735, ал.1, т.2 ТЗ и заличаването му в търговския регистър, съгл. чл.735, ал.3 ТЗ, без поемателят да е получил пълно плащане по приетото вземане по каузалното правоотношение не би могло да обуслови извод за недобросъвестност на поемателя и съответно – за допустимост авалистът да противопостави възраженията, с които издателят на записа на заповед разполага, като страна по каузалното правоотношение.
Следователно, дори да би бил формулиран въпрос, удовлетворяващ общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, неудовлетворен с цитираната практика, в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е допълнителният селективен критерий.
Доколкото съдът следи служебно за допустимостта на атакувания съдебен акт и без формулирането на правни въпроси и обосноваването им с допълнителен селективен критерий, съгласно чл. 280, ал.2, пр. второ ГПК, а в случая са въведени изрични доводи за недопустимост, следва да се съобрази следното : Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по приложението начл. 182, ал.1, б. „г“ ГПК / отм./ , идентичен с чл. 229, ал.1 т.4 ГПК / напр. определения по ч. т.д.№ 2559/2013 г. на І т. о., гр. д.№ 80/2010 г. на ІІ г. о., ч. гр. д. № 237/2010 г. на ІІ г. о., ч. гр. д.№ 5314/2016 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /, на основание посочените разпоредби производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. За да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело. Правоустановителното действие е противопоставимо, когато противната страна е обвързана от силата на пресъдено нещо по обуславящото дело, като страна в същото или нейн правоприемник / чл. 298, ал.1, ал.2 и ал.3 ГПК/, т. е. когато силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростира и по отношение всяка от страните по обусловения иск .
В случая не е налице субективен идентитет между настоящия спор и производството по предявен от „Ава спорт„ ООД /н./ срещу „Г. Б. ЕООД иск по чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ, с който се оспорва вземането на ищеца, на основание каузалните му правоотношения с издателя на записа на заповед, като заемополучател по договор за заем и лизингополучател по договор за сух лизинг. Авалистите не са страна в производството по чл. 694, ал.1, т.1 ТЗ и влязло в сила решение по същия не би им било противопоставимо. Именно от формираната практика, че авалистът не може да противопостави личните възражения на хонората, вкл. възражения срещу валидността на каузалното правоотношение, страна по което е издателят на ефекта, освен в хипотеза на недобросъвестност при придобиването / в случая – знание към момента на джирото, че като джиратар придобива вземания по нищожна сделка на джиранта / или при злоупотреба с право, следва че и резултатът от оспорване вземанията на „Г. Б. ЕООД, на основание нищожност на договора за цесия, както и на сделките заем и сух лизинг, би бил без каквото и да било значение за настоящия спор / дори да би бил налице субективен идентитет между делата /. От значение би било единствено погасяването на задължението по каузалното правоотношение, обезпечено с ефекта / така изрично в решение по т. д.№ 84/2017 г. на І І т. о. / , което обстоятелство подлежи на самостоятелно установяване в производството по настоящия спор, от авалистите, в чиято доказателствена тежест правилно е възложено от съда, но останало недоказано.
Относно основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, във връзка с достатъчно данни за престъпление по чл. 252, ал.1 НК, възражението на ответниците е напълно несъстоятелно : предоставяне на парични заеми само по себе си / дори да би било доказано като системна дейност на заемодателя, какъвто не е настоящия случай / не удовлетворява фактическия състав на това престъпление / решение на СЕС по дело С – 427/22 /, а от друга – дори да го удовлетворява, порокът на каузалните сделки, по които авалистите не са страна, както се посочи по-горе, не е обстоятелство, което същите могат да противопоставят на приносителя на ефекта.
Следователно, няма съмнение и в допустимостта на въззивното решение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109/21.02.2023 г. по т. д.№ 1036/2022 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: