Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв.Т. П. срещу решение № 370 от 11.6.2020 г, постановено по гр. дело № 41/2020 г на Плевенски окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 2164/26.10.2019 г по гр. дело № 3325/2019 г на Плевенски районен съд, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу В. Т. Д. иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 93 ал. 2 изр. 2 ЗЗД иск за заплащане на сумата 15 000 лв, представляваща внесен задатък с 50 % увеличение, поради неизпълнение на задължението на продавача по сключения на 3.9.2015 г предварителен договор.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба В. Т. Д. от [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител адв.С. М. от Плевенска адвокатска колегия.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 750 лв.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 93 ал. 2 изр. 2 ЗЗД.На 3.9.2015 г страните са сключили предварителен договор, по силата на който В. Д. се е задължил да прехвърли на Л. Г. правото на собственост върху собствения си имот, представляващ къща с паянтова конструкция на два етажа, пристройка и сушило с навес, с прилежащата част от дворно място с площ от 1200 кв. м, извън околовръстния полигон на [населено място], [община] за сумата 65 000 лв, като е уговорено, че купувачът заплаща капаро в размер на 10 000 лв, а останалата сума ще бъде изплатена при изповядване на сделката, която трябва да бъде сключена най-късно до 15.2.16 г.Съгласно чл. 12 от договора, при неизпълнение на задължението за продажба на имота, продавачът се задължава да възстанови на купувача капарото с 50 % увеличение.С обжалваното въззивно решение е прието за безспорно установено по делото обстоятелството, че личният автомобил на продавача е бил откраднат между 14.2.16 и 15.2.16 г, като в купето му са се намирали множество документи, между които и тези, свързани със сключването на окончателния договор, във връзка с което е образувано досъдебно производство.Поради това на уговорената дата сделката не е осъществена, като Д. отново се е снабдил с необходимите оригинални документи за изповядвате на сделката и е освободил имота от намиращите се в него вещи, съобразно желанието на купувача.От съдържащата се в делото кореспонденция между страните, съдът е обосновал извода, че същите не са се отказали от договора и са заявили желание за сключването му.Прието е, че действието на предварителния договор не се прекратява с изтичане на уговорения срок, като той продължава да обвързва страните и всяка от тях дължи изпълнение.Прието е, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 93 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 12 от предварителния договор, тъй като той не е неизправна страна и не носи вина за развалянето му.Прието е, че искът не може да бъде уважен, тъй като е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е получила задатъка; отказ (разваляне) от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е изправна - да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира; спазване на особените изисквания, предвидени в договора При преценката за наличие на неизпълнение на една от страните по договора следва да се държи сметка, че действията на страните, насочени към изповядване на сделката, следва да се извършат в определена последователност, като някои от тях не биха могли да се предприемат без съдействието на другата страна, поради което не може да се приеме, че ищецът е изправна страна по договора, нито, че ответникът е неизправна.

Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното:

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1/Съставлява ли процесуално нарушение решаването на делото от въззивния съд при нарушаване на разпоредбата на чл. 56 ал. 3 ГПК.Допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, в хипотезата когато е дал ход по същество, без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката до откритото съдебно заседание.Ако страната не е редовно призована и не се яви в заседанието, длъжен ли е съдът да отложи делото за друга дата, с оглед чл. 3 т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.3.20 г и за преодоляване на последиците вр. пар. 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ обн.ДВ бр. 44 от 13.5.20 г и при неспазване на едноседмичния срок по чл. 56 ал. 3 ГПК.

От данните по делото се установява следното:

Въззивната инстанция е насрочила делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.3.20 г, като с определение от 11.3.20 г с оглед епидемичната обстановка в страната, решение на СК на от 10.3.20 г на ВСС и заповед на председателя на Окръжен съд-Плевен, делото е отсрочено за 20.5.20 г.За тази дата процесуалния представител на Л. Г.-адв.Т. П. е уведомен по телефона на 12.5.20 г.На 19.5.20 г от него е постъпила молба, в която заявява, че с оглед получилото се дублиране на дела, предвид възникналата в страната COVID-19 обстановка е възпрепятстван да се яви лично в съдебно заседание.Моли да бъде даден ход на делото, подържа отговора на въззивната жалба, заявява, че няма да сочи други доказателства и желае да бъде даден ход за разглеждане на спора по същество в негово отсъствие.Представя списък с разноски.Молбата и списъка по чл. 80 ГПК са изпратени както на хартиен носител така и на електронната поща на съда.В проведеното на 20.5.20 г открито съдебно заседание съдът е докладвал молбата на адв.П.-пълномощник на ответника Г., приел е, че няма пречки за разглеждане на делото, след което предвид липсата на доказателства е дал ход за разглеждане на спора по същество.

Касаторът подържа, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, като е съществено, тъй като е лишило страната от възможност да участва във въззивното производство.

Сочи противоречие с решение № 7 от 28.1.13 г по гр. дело № 525/12 г на ВКС, Трето ГО, решение № 143 от 27.4.2015 г на ВКС по гр. дело № 6087/14 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 110 от 23.4.12 г по гр. дело № 1024/11 г на ВКС, Трето ГО, решение № 788 от 27.4.11 г по гр. дело №120/10 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 62 от 6.4.11 г по гр. дело № 1410/2010 на ГК, Второ ГО, решение № 63 от 4.3.2010 г по гр. дело № 915/2009 г на ВКС-постановено по реда на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК., Второ ГО и определение № 296 от 29.4.2020 г по гр. дело № 330/20 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по чл. 288 ГПК.Последните два акта-решение, постановено по реда на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК в производство по отмяна на влезли в сила решения и определението, постановено по чл. 288 ГПК не се ползват със сила на присъдено нещо и не могат да обосноват приложението на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

- с решение № 7 от 28.1.13 г по гр. дело № 525/12 г на ВКС, Трето ГО е прието, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като страната –търговско дружество не е била редовно призована от адреса, на който се е намирало седалището й, а от друг адрес, от който призовката е върната в цялост.

-с решение № 143 от 27.4.2015 г на ВКС по гр. дело № 6087/14 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 110 от 23.4.12 г по гр. дело № 1024/11 г на ВКС, Трето ГО, решение № 788 от 27.4.11 г по гр. дело №120/10 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 62 от 6.4.11 г по гр. дело № 1410/2010 на ГК, Второ ГО е прието, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед неспазване на срока по чл. 56 ал. 3 ГПК, тъй като съдът е бил длъжен да отложи делото за друга дата.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че по първата група, поставени въпроси не е налице касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.Не съществува противоречие с представената съдебна практика, съгласно която при нередовно призоваване на страната съдът е длъжен да отложи делото за друга дата, като по този начин гарантира правото й на защита.Разглежданият случай е различен.Страната, чрез процесуалния й представител адв.Т. П., заявила изрично с писмена молба, че с оглед получилото се дублиране на дела, е възпрепятстван и няма да се яви лично в съдебно заседание, но желае делото да бъде гледано в негово отсъствие. В случай, че страната не само не се противопоставя, а напротив желае делото да бъде гледано на посочената дата, съдът не е длъжен да отложи делото.Поради това дори да се приеме, че е налице процесуално нарушение, същото не е съществено, поради което липсва противоречие с представените съдебни актове.

По втората група въпроси: 1/възможно ли е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъде развален с връчването на препис от исковата молба, 2/исковата молба, с която ищецът претендира последици от разваляне на предварителен договор, съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.; 3/Възможно ли е правото на разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да бъде упражнено от ищеца с петитума на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето се сочи касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и противоречие със следните съдебни решения: -№ 163 от 28.5.14 г по гр. дело № 6458/13 г на ВКС, Четвърто ГО, -решение № 178 от 12.11.2010 г по т. д. № 60/2010 г на ВКС, Второ ТО, Решение № 706 от 30.12.10 г по гр. дело № 1769/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 286 от 26.2.1996 г по гр. дело № 1294/95 г на ВКС, П. ГО, решение № 178 от 12.11.2010 г по т. дело №60/2010 г на ВКС, Второ ТО.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение констатира, че не е налице противоречие, а напротив пълно съответствие с приетото в решаващите мотиви на посочените съдебни решения, с които е прието по изричен начин, че: при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД договорът може да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника ; искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора и може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното правоотношение, защото е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да се съдържа и имплицитно изявление за разваляне.

По въпроса „ длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора, съобразно чл. 20 ЗЗД и може ли да тълкува предварителния договор, без да се съобразява с изискванията за добросъвестност.“

С представените към изложението съдебни решения на ВКС е прието, че при наличието на спор относно точния смисъл на договорните клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор.

Така формулираният въпрос е абсолютно неотносим.По делото не е имало спор относно точния смисъл на която и да е от договорните клаузи, поради което съдът не е тълкувал договора. Въпросът няма никакво отношение към решаващите мотиви на въззивния съд и за първи път се поставя в изложението към жалбата, поради което не може да обоснове нейната селекция по реда на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По процесуално правния въпрос относно задължението на въззивния съд да извърши задълбочен анализ на всички събраните по делото доказателства и твърденията на страните.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По поставения от касатора въпрос относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и задължителна практика на ВКС, в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС.Извършил е самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към спора.Съдът е обсъдил подробно съдържанието на сключения между страните договор, както и представените по делото писмени доказателства за релевантните факти, както и доводите на двете страни поради което не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По процесуалноправния въпрос длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това, се сочи противоречие с решение № 394 от 18.5.10 г по гр. дело № 1584/2009 г на ВКС, Трето ГО, с което е прието, че отрицателен факт не подлежи на доказване, поради което за страната, която се позовава на такъв и има интерес от установяването му не съществува доказателствена тежест за неговото доказване.Настоящият състав на ВКС намира този въпрос за неясен, неточен и без връзка с решаващите изводи на въззивния съд.Какво е имал предвид касатора не става ясно нито от изложението към касационната жалба, нито от нея, поради което настоящият съд го намира за неотносим.

В изложените по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани и следните въпроси, за които се подържа касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: 1/Допустимо ли е при формиране на правните си изводи, съдът да игнорира презумпцията за виновност ; 2/ Допустимо ли е съдът да гради правните си изводи върху недоказани и несъществуващи обстоятелства ; 3/Какви следва да са минималните фактически и правни действия на купувача по предварителен договор за покупко-продажба, за да бъде изправна страна, в хипотезата на несключване на окончателен договор, поради виновно неизпълнение от страна на продавача ; 4/ следва ли по отношение на отрицателен факт да се прилагат общите правила за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса или има някакви особености, които налагат отклонения от тези правила.

Касационното обжалване не следва да се допуска и на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.В тази част изложението към касационната жалба не е съобразено с постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото те изискват страната да мотивира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, нуждаеща се от промяна, вследствие промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени норми, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива.Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК възниква, като предпоставка за допускане на касационен контрол не от начинът, по който въззивният съд тълкува закона, а от неяснотата, непълнотата или противоречието в правната уредба, съдържаща се в конкретни норми, която следва да бъде обоснована от жалбоподателя, т. е. да бъде мотивирана необходимостта от тълкуването й, което в случая касаторът не е направил. Затова настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по тези въпроси.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника сторените пред ВКС разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 11.6.2020 г, постановено по гр. дело № 41/2020 г на Плевенски окръжен съд, Втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Л. А. Г. да заплати на В. Т. Д. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК разноски, сторени пред ВКС и представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.