О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4353

София 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 3150 по описа за 2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Р. А. Б. и М. Ц. И., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 256 от 18.04.2024г. по в. ч.гр. д. № 155 по описа за 2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 374 от 21.01.2024г. по гр. д.№ 1695/2020г. на ОС Варна за прекратяване на производството по делото в частта, досежно предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо тях на договор, сключен на 5.10.2016г. с н. а. №..., т...., рег.№ ...,д..../...г. Жалбоподателите считат обжалвания акт за неправилен и искат да бъде отменен.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Т. Т. К. и В. Б. К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

Настоящите жалбоподатели са предявили четири иска с правно основание чл.135 ЗЗД против четирима ответници – Т. К. /впоследствие починала и заместена от наследниците си Е. И. и В. К./, Е. Г., М. Р. и В. К., които са следните: Първият е за обявяване на относително недействителна спрямо тях на договор за покупко продажба, сключен на 5.10.2016г. с н. а. №..., т..., рег.№..., д.../...г., с който първата ответница е продала на втората поземлен имот с идентификатор ... с площ от 1 175кв. м., находящ се в [населено място], район ..., к. к. ..., Вторият е за обявяване на относително недействителна спрямо тях на договор за покупко продажба, сключен на 11.10.2016г. с н. а. № ..., т..., рег.№ ..., д...., с който първата ответница е продала на втората поземлен имот с идентификатор ... с площ от 1 479кв. м., находящ се в [населено място],район ..., к. к. ..., Третият е за обявяване на относително недействителна спрямо тях на договор за покупко продажба, сключен на 25.07.2019г. с който втората ответница е продала на четвъртия ответник К. поземленият имот с идентификатор ... с площ от 692кв. м., находящ се в [населено място], район ..., к. к. ... и Четвъртият е за обявяване на относително недействителна спрямо тях на договор за покупко продажба, сключен на 25.07.2019г., с който втората ответница е дарила на своята внучка Н. К., чрез своята майка и законен представител - третата ответница поземленият имот с идентификатор ... с площ от 1 175кв. м., находящ се в [населено място],район ..., к. к. ... .

С определение № 374 от 31.01.2024г. по гр. д.№ 1695/2020г. ОС Варна е прекратил производството по делото само по първия предявен иск поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска – наличие на правен интерес. Съдът се е позовал на представено му влязло в сила решение по гр. д.№ 985/2020г. на ОС Варна, с което е прието за установено, че договорът за покупко продажба, сключен на 5.10.2016г. с н. а. №..., т...., рег.№ ..., д..../...г., с който първата ответница е продала на втората поземлен имот с идентификатор ... с площ от 1 175кв. м., находящ се в [населено място],район ..., к. к. ... е недействителен, на основание чл.40 ЗЗД, като сключен във вреда на представлявания, на цена значително по-ниска от пазарната. Страни в приключилото производство са ответниците Т. К. /впоследствие починала и заместена от наследниците си Е. И. и В. К./ и Е. Г..

С обжалваното въззивно определение № 256 от 18.04.2024г., въззивният съд е потвърдил така постановения акт. Неговите мотиви са, че когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той не поражда правни последици, т. е. не предоставя права или задължения на страните по него и няма транслативен ефект. Поради това, този договор не е годно основание да направи собственик посоченото в него като купувач лице. Съответно това лице, сключвайки впоследствие друг договор не може да прехвърли надлежно права, които не е придобил. Затова и ищците, твърдейки че са кредитори, нямат правен интерес от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД, защото няма как да бъде постигнат целеният с този иск правен ефект – да бъде обявена за недействителна правна сделка, която вече е обявена за недействителна на друго основание.

Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателите се позовават на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси : 1. Когато ищците-кредитори са увредени не чрез една, а чрез поредица от сделки, следва ли да се приеме, че е налице един иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с който се цели да се обяви относителна недействителност на цялата поредица от сделки? Позовават се на противоречие с ТР по т. д.№ 5/2014г. на ОСГК на ВКС. Тезата им е, че интересът им произтича от обстоятелството, че втората увреждаща сделка не е била предмет на приключилото производство, а и няма идентитет на страните в настоящето и в приключилото производство. 2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на поредица от разпоредителни сделки с недвижим имот, първата от които е обявена за недействителна на основание чл.40 ЗЗД с влязло в сила решение в производството, в което кредиторите не са били страна и последващата сделка не е обхваната от това решение, при липса на субективен идентитет между приключилото производство по чл.40 ЗЗД и висящото по чл.135 ЗЗЗД?

Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, които са взаимно обусловени и са от значение за изхода на спора, не следва да се допуска касационно обжалване, защото те са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, включително и с посоченото от жалбоподателя ТР по т. д.№ 5/2014г. на ОСГК на ВКС. В последното е посочено, че „кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го увреждат в това му качество“. Целта е да се защити кредитора и това се постига само с уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на последния приобритател на имуществото.

Настоящата хипотеза обаче не е такава. В случая – процесният договор за покупко продажба, сключен на 5.10.2016г. с н. а. №..., т. ..., рег.№ ..., д..../...г., предмет на предявеният иск по чл.135 ЗЗД – към датата на предявяване на иска вече е бил обявен за недействителен на друго основание /чл.40 ЗЗД/. Следователно, искът по чл.135 ЗЗД е предявен по отношение на сделка, която не е валидна и съответно, която не уврежда ищеца в качеството му на кредитор. Според общоприетото, традиционно разбиране за понятието „относителна недействителност“, както тя е дефинирана и в мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, същата предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. В случая, съдът е прекратил производството по делото, именно защото е констатирал липса на такава действителна правна сделка, въз основа на представеното влязло в сила решение, с което е прието за установено, че сделката предмет на висящото пред него производство е недействителна. Даденото в т.2 от ТР по т. д.№ 5/2014г. на ОСГК на ВКС разрешение, че в процеса по чл.135 ЗЗД следва да бъде съобразена връзката на производството с воденото евентуално друго производство с предмет признаване или отричане на вземането, следва да важи и по отношение на връзката с производството относно действителността на сделката, предмет на иска. Установяването по безспорен начин /както е в случая с влязло в сила решение/, че липсва валидна увреждаща сделка, не е въпрос който рефлектира само върху основателността, но не и върху допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД, защото е свързано с установена липса на правен интерес. Обстоятелствата, че кредиторите не са били страна в приключилото производство и че последващата сделка не е обхваната от това решение, при липса на субективен идентитет между приключилото производство по чл.40 ЗЗД и висящото по чл.135 ЗЗЗД, не дава основание за друг извод, защото – съгласно мотивите та т.3 от ТР № 5 от 12.12.2016г. по т. д.№ 5/2014г. на ОСТК на ВКС когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД той не поражда насрещни права и задължения за страните по него и няма вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 256 от 18.04.2024г. по в. ч.гр. д. № 155 по описа за 2024г. на Апелативен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :