Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6589/24.08.2020 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от „П. И“ АД /н/, /несъстоятелност/, представлявано от синдика Д. Г., срещу определение № 300 от 12.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1886/2020 г. на ВКС, IV г. о. /гражданско отделение/, с което е оставена без разглеждане подадена от „П. И“ АД /н/ частна касационна жалба с вх. № 2280/13.03.2020 г. по регистъра на БАС /Бургаски апелативен съд/ срещу определение № 561/06.11.2019 г. по ч. гр. дело № 363/2019 г. на БАС в частта, с която на основание чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ е допуснато обезпечение „възбрана“ върху описани в определението на БАС недвижими имоти.

Ответната страна по частната жалба - Комисията за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител отм. ши инспектор В. Д., в отговора по чл. 276 ГПК поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С определение № 300 от 12.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1886/2020 г. на ВКС, IV г. о., е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „П. И“ АД /н/ срещу определение № 561/06.11.2019 г. по ч. гр. дело № 363/2019 г. на БАС в частта, с която на основание чл. 116 и сл. ЗПКОНПИ е допуснато обезпечение „възбрана“ върху описани в определението на БАС недвижими имоти. За да постанови обжалваният резултат, съставът на ВКС, IV г. о. е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена извън установения в чл. 117, ал. 4 ЗПКОНПИ срок.

ВКС е мотивирал изводи за процесуална недопустимост на частната касационната жалба. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ЗПКОНПИ, определението на съда по обезпечение на иска подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок. Констатирал е, че за ответника по обезпечението, срокът започва да тече от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда. Констатирано е още, че в конкретния случай липсват доказателства за уведомяване на жалбоподателя за наложената обезпечителна мярка /предвид справка на Агенция по вписванията от 29.05.2020 г./. Поради това е прието, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на узнаване за наложеното обезпечение. Предвид изричните указания на жалбоподателя да представи доказателства за датата, на която е уведомен за обезпечителните мерки, и подадената в изпълнение на тези указания молба с вх. № 2801/19.05.2020 г. по регистъра на БАС, съставът на ВКС е приел, че „П. И АД /н/ е узнал за наложените възбрани върху имотите на 04.02.2020 г. след извършена на място проверка в Служба по вписванията - гр. Несебър. При тези данни, съдът е намерил депозираната частна касационна жалба за просрочена, като подадена след изтичане на 7-дневния срок, регламентиран в чл. 117, ал. 4 ЗПКОНПИ.

Съгласно чл. 117, ал. 4 ЗПКОНПИ, както правилно е посочено и в обжалвания акт, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, като този срок за молителя започва да тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението - от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда. В разпоредбата на чл. 135 ЗПКОНПИ е предвидено, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК (Г. П. К). Съгласно трайната практика на ВКС целта на изискването за връчване на нарочно съобщение по чл. 396. ал. 1 ГПК следва да се счита за постигната, ако заинтересованата страна е уведомена по друг равностоен на предвидения в цитираната разпоредба начин за наложената обезпечителна мярка - уведомяването следва да изхожда от компетентния за целта орган, да възпроизвежда точно съдържанието й и да достигне до адресата /в този смисъл определение № 686 от 11.12.2018 г. на ВКС по ч. т. дело № 2218/2018 г., II т. о./. В конкретния случай, в изпълнение на дадените й от съда нарочни указания страната изрично е посочила, че за наложените възбрани е узнала на 04.02.2020 г. след извършена на място проверка в Служба по вписванията - гр. Несебър, при която проверка, както е посочено в частната й жалба пред предходния състав на ВКС, е установила, че,, на 08.11.2019 год. въз основа на Обезпечителна заповед от 07.11.2019 год., издадена от Апелативен съд - Бургас (БАС) въз основа на Определение № 561 от 06.11.2019 г. на БАС (Определението), постановено по ч. гр. д. № 363/2019 год., са вписани възбрани върху следните имоти...“ и подробно са посочени и индивидуализирани имотите по процесната обезпечителна заповед. Предвид датата на узнаване за наложените обезпечения /04.02.2020 г./, срокът за обжалване определението на БАС, с което същите са допуснати, е изтекъл на 11.02.2020 г., поради което подадената от „П. И“ АД /н/ частна касационна жалба с вх. № 2280/13.03.2020 г. по регистъра на БАС, входирана на 11.03.2020 г. е просрочена и подлежи на връщане. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са необосновани. На страната са дадени изрични указания за уточняване на датата на уведомяване за наложените възбрани, като същата е посочила датата 04.02.2020 г. Същевременно от частната касационна жалба е видно, че жалбоподателят е запознат с точното съдържание на издадената обезпечителна заповед, предвид изчерпателното изброяване на възбранените имоти.

С оглед на това, настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на ВКС, IV г. о., следва да бъде потвърдено като правилно.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 300 от 12.08.2020 г. по ч. гр. дело № 1886/2020 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: