Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на З. Т. С. против определение № 278/05.10.2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 1678/2020 г.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба от З. Т. С., чрез пълномощника му адв. Г. срещу решение № 1419 от 2.12.2019 г. по в. гр. д. № 1605/2019 г. по описа Варненски окръжен съд и е прекратено производството по гр. д. № 1678/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че в конкретния случай не е отчетено, че правопораждащ юридически факт, от който черпи материално си право ищцата е решение на Съвета на Адвокатска колегия Варна, от което следва, че цената на иска не е определена въз основа на стойност на парично вземане, възникнало от отделни договори, а с оглед признати по силата на нормативна делегация с един акт възнаграждения на адвокат за осъществена защита по няколко гражданки дела. Излага се становище, че в случая от значение е наличието на един правопораждащ акт, с който е определен размера на адвокатските възнаграждения, а не броя на производствата, за които се дължат тези възнаграждения. Иска се отмяна на обжалваното определение на ВКС.

Ответникът по жалбата – С. Д. Т. оспорва същата, като поддържа, че определението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, състав на Трето гражданско отделение на ВКС е приел, че касационната жалба е насочена срещу въззивното решение, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което са уважени четири обективно съединени установителни иска, всеки един от които е с цена под 5 000 лв., поради което подадената касационна жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Правилно и в съответствие с изискванията на закона, съдът е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сума. В конкретния случай видно и от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационна жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК за четири вземания за адвокатско възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 ЗА за осъществена защита по четири отделни съдебни производства, като цената на всеки от исковете е под 5000 лв. Обстоятелството, че в случая размерът на претендираните адвокатски възнаграждения за осъществена правна защита по четири отделни съдебни производства, са определени в един акт – решение на Съвета на Адвокатска колегия Варна, не променя извода за предявени с исковата молба обективно съединени искове. При обективно съединяване на искове, определяща за преценката на допустимостта на касационно обжалване е цената на всеки един от тях, а не общия им сбор, в който смисъл е и трайната практика на ВКС. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл. 69, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, касационната жалба се явява недопустима.

С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 278/05.10.2020 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1678/2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: