О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 425

София, 22.02.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 133/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, срещу разпореждане № 517 от 08.09.2023 г. по в. гр. д. № 392/2023 г. на Окръжен съд Плевен.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С разпореждането, предмет на обжалване, е върната касационната жалба на жалбоподателя против постановеното по делото въззивно решение. За да постанови този резултат, съдията-докладчик е преценил делото като търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК на основание предявения иск по чл. 405 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка на трайни насаждения и с оглед цената на същия - 17 733.18 лева е счел за приложим прага за касационно обжалване, визиран в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от 20 000 лв., за търговски дела. Обосновал е, че застрахованият макар и физическо лице не притежава качеството на “потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, защото действа в пределите на своята професионална и търговска дейност, което изключва приложението на чл. 113 ГПК.

Частният жалбоподател обосновава защитната си теза с нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в неправилно приложение на дефиницията на търговско дело спрямо граждански спор. Поддържа, че ищцата притежава качеството “ползвател на застрахователна услуга” съгласно чл. 2, ал. 2 от КЗ, което обуславя приложимост на разпоредбите на чл. 113 ГПК спрямо настоящото производство така, както са разяснени в ТР № 3/2019 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Частната жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно определение, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, от обхвата на касационен контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Производството по делото е с предмет иск с правно основание чл. 405 КЗ - за изплащането на застрахователно обезщетение, т. е. правоотношение по застрахователни сделки, които са абсолютни търговски сделки съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Служебно извършената справка в регистър БУЛСТАТ показва, че ищецът Е. Г. Г.-И., макар и физическо лице, е регистрирана под код по БУЛСТАТ[ЕИК] като земеделски производител, развиваща основна дейност отглеждане на семкови и костилкови плодове и следователно е лице, което се занимава със селскостопанска дейност. Съгласно изричното указание на чл. 2, т. 1 от ТЗ, същата не е търговец, но чл. 287 ТЗ предвижда разпоредбите за търговските сделки да се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Такова изключение би било налице и ако една от страните по делото е потребител, според задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение при спорове с предмет правоотношения по всеки един договор, в който една от страните има качеството на потребител, когато, съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско.

Извършваната от ищцата Г. - И. професионална дейност като земеделски производител, във връзка, с която е била сключена процесната застраховка, изключва качеството й на „потребител“ /което качество определя вида на делото като гражданско/, защото е налице предвиденото в легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП изключение - физическото лице действа в рамките на своята търговска или професионална дейност. Допълнителен аргумент в тази насока се извежда от самата застрахователна полица - видно от “допълнителните договорености” на същата, тя е сключена в полза на ДФ “Земеделие” с оглед обезпечаване на получената от ищцата финансова помощ.

Позоваването на чл. 2, ал. 2 КЗ от жалбоподателя не може да обоснове обратен извод, защото ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ може да бъде и лице, което не е потребител съгласно ЗЗП и съответно потребителската защита по ЗЗП се предоставя на тези ползватели на застрахователни услуги, които са физически лица и са сключили договора или са действали извън търговската или професионалната си дейност, но не и обратното – в този смисъл е и константната практика на ВКС,споделена от настоящия състав, намерила израз в решение № 50102/20.12.2023 г. по т. д. № 1234/2022 г. на I т. о. на ВКС. Настоящият състав споделя и практиката, обективирана в определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т.д. № 1049/2020 г. на II т. о. на ВКС, съгласно която законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

От изложеното следва, че предмет на делото е търговски спор, обуславящ търговския характер на делото и приложимостта на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Цената на предявения иск, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е 17 773,18 лв. и е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, без да е налице изключението на чл. 113 ГПК, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 517 от 08.09.2023 г. по в. гр. д. № 392/2023 г. на Окръжен съд Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: