Р Е Ш Е Н И Е№ 162София, 12.12.2019 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 651/2018 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на В Г. Й. и Т. И. Й., двамата от [населено място], против решение № 2354 от 15.11.2017 г. по т. д. № 2996/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 253 от 13.01.2017 г. по т. д. № 10816/2014 г. на Софийски градски съд, І-17 състав. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „И А Б Л“ ЕАД, [населено място] срещу двамата касатори искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в качеството им на авалисти същите дължат солидарно на търговското дружество сумата 22 591.41 евро, представляваща част от главница 66 153.80 евро по запис на заповед от 09.12.2009 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение № 1623-РЗ от 15.10.2013 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2111/2013 г. на Видински районен съд.

Касаторите поддържат, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил всички заявени от тях доводи и възражения, в резултат на което е достигнал до погрешния извод за основателност на предявените искове. Развиват подробни съображения в подкрепа на застъпваната пред инстанциите по същество своя теза, че не е налице предявяване на процесния запис на заповед, поради което не е настъпила изискуемост на задължението по него.

Касационното обжалване на въззивното...