О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
Гр. София, 21.02. 2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д. № 1530 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. А. срещу решение №243/10.04.2023г. по в. т.д. №133/2023г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която се потвърждава частично решение № 88 от 04.11.2022г. по т. д. 150/2021г. по описа на Окръжен съд – Враца, за отхвърляне на предявените от ищеца А. срещу ответника - „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ искове по чл. 124 ГПК за установяване нищожност на решенията на извънредното Общо събрание на кооперацията, проведено на 02.02.2020г. по т.1 – „Приемане на нови член кооператори“ и по т.2 – „Приемане на отчетен доклад за дейността на кооперацията“.
Касаторът поддържа, че решението е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че вземането на решения от ОС, проведено без да е свикано от компетентния орган, не влече нищожност на решенията, а е основание за евентуална отмяна по иск по чл. 58 от ЗК. Поддържа, че решенията са нищожни, защото липсва валидно проведено заседание на УС на кооперацията за свикване на процесното ОС със съответния дневен ред. Основание за горното бил фактът, че такъв протокол не бил представен със заявлението за обявяване в ТР, а едва с отговора на исковата молба и бил надлежно оспорен. Оспорва и че не било налице кворум на заседанието на УС, тъй като трима от членовете му били починали. Поддържа и че е погрешен извода на АС, че решенията не са нищожни, тъй като е налице липса на изискуема от закона форма на протокола, защото лицето А. М. не е член-кооператор и не е можело да бъде протоколчик. Поддържа, че решението за приемане на нови член-кооператори е нищожно като взето от ОС извън пределите на неговата компетентност. Сочи, че не е имало хипотеза на мълчалив отказ по молбите за членство, поради което ОС не е имал право да приема нови членове. Поддържа и че и по т.2 решението е нищожно, тъй като не е имало валидно приет отчет поради липса на кворум на УС. Поддържа, че ОС, без да е надлежно сезирано и свикано, е приело един несъществуващ в правния мир доклад и по този начин отново е взело решение извън своята компетентност. Предвид горното претендира отмяна на решението в обжалваната му част.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК, както и чл. 280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси:
1. „Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви в отхвърлянето на такива доводи и възражения като неоснователни?“, като поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №18/09.03.2018г. по к. т.д.№1512/2017г., решение №20/23.07.2018г. по к. гр. д.№1377/2017г., решение №68/16.07.2018г. по к. гр. д.№2751/2017г., решение №212/01.02.2012г. по т. д.№1106/2010г., 2 т. о., решение №202/21.12.2013г. по т. д.№866/2012г. на 1.т. о., и останалите изброени решения.
2. „Действително ли е всяко решение на Общо събрание, макар същото да е извън неговата компетентност, ако попада в компетентността на друг орган на дружеството, респ. кооперацията?“, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т. е. позовава се на хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като счита, че ТР №1/06.12.2002г. по т. д.№1/2002г. на ВКС е реално без приложение и не дава отговор на въпроса.;
3. „Правото на ОС да обсъжда и взима решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, когато законът и уставът не предвиждат изрично това, дава ли възможност на ОС да взима решения, които са от компетентността на други органи на управлението на кооперацията, респ. валидни или нищожни са такива решения на ОС?“, за който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т. е. позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК;
4. „Правото на ОС на кооперацията да утвърждава приети от нейния УС нови членове дава ли право на Общото събрание самостоятелно да приема член-кооператори, респ. нищожно ли е такова решение на събранието?“, за който въпрос също поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изложението касаторът твърди и че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено при явно противоречие с действащите правни норми, като излага твърдения за противоречие с нормата на чл. 8 от Закона за кооперациите и чл. 22, ал. 2 ЗК.
Ответникът по касационната жалба – „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ е подал отговор от 17.08.2023г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. Т. Д., в който по подробно изложените доводи оспорва жалбата, моли за недопускане до касация на решението и отхвърлянето й. Претендира и разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Л. И. С., не е изразило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал.1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че в едната част решението е недопустимо, тъй като съдът е разгледал различен от предявения иск и е обезсилил решението в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца К. С. А. срещу ответника Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ искове по чл. 124 ГПК за установяване нищожност на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведено на 02.02.2020г. Общо събрание на кооперацията за избор на нов председател на кооперацията и избор на членове на управителния съвет и членове на контролния съвет на кооперацията, и е върнал делото за ново разглеждане в тази част. В частта по исковете за установяване нищожност на взетите решения по т. I и т. II от дневния ред на проведеното на 02.02.2020г. ОС на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, САС е приел, че решението е допустимо и че с тези решения ОС е приело по т. I : да отхвърли протокола за УС от 31.01.2020г., приети са отхвърлените молби на член-кооператори за мълчалив отказ, същите са предложени за одобрение от ОС и са приети по подадените молби 87 нови членове; по т. II е приет е отчетният доклад за дейността на кооперацията за 2019г. Въззивният съд е приел, че не се спори по фактите, а именно, че процесното ОС е свикано с решение по протокол от 14.01.2020г., озаглавен като протокол от събрание на УС и КС на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, като същият е подписан от присъствали трима членове на УС и трима членове на КС, и е взето решение за свикване на ОС на 02.02.2020г. с дневен ред в четири точки. Въззивният съд е приел, че по представения протокол от 02.02.2020г. за проведено на последната дата ОС на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, атакуваните решения са вписани в протокола като взети такива по т. 1 и т. 2 от дневния ред, като за протоколист е избрана А. М., която е приета за член на кооперацията с решението по т. 1 от дневния ред и е подписала протокола. От правна страна САС е приел, че в ЗК липсват норми, дефиниращи решение на ОС на кооперацията като нищожно, като предвид сходната уредба в реда за защита на член на кооперация срещу решенията на ОС на кооперацията като съответно следва да съобрази даденото тълкуване с ТР 1/06.12.2002г. по т. д. 1/2002г. на ОСГК на ВКС. С оглед горното е приел, че оплакванията на ищеца за нередовното свикване на общото събрание от нелегитимен орган – със съвместно решение на УС и КС, при липса на кворум за УС, за вземане на участие в ОС на лица, които не са членове на кооперацията, и за подписване на протокола от лице, което не е член, дори да бъдат установени по делото, не са от естество да имат за резултат поддържания порок на решенията на общото събрание на кооперацията - нищожност, а евентуално са основание за отмяната им по предявен иск по чл. 58 ЗК, с какъвто не е сезиран. САС е приел, че соченият порок - липса /невзето/ решение, предпоставя установяване по делото обективно да липсва изявление за вземане на решение - такова изявление да не се е осъществило, макар последното формално да е вписано в протокол. Приел е, че ищецът не е оспорил самия протокол от ОС, а начина на свикване на ОС и притежаваното качество на член на част от участвалите в събранието не са от естество да променят извода, че решения са взети във вписания в протокола смисъл, както и че без каквото и да е значение за изводите на съда е кой е подписал водения за заседанието протокол и в какво качество. Въззивният съд е приел, че решението не е нищожно и на соченото допълнително основание – като взето извън компетентността на ОС, тъй като с нормата на чл. 15, ал. 4, т. 14 ЗК изрично е предвидено правомощието на общото събрание на кооперация да отменя решенията и действията на другите органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава или са неправилни, а с разпоредбата на чл. 15, ал. 6 КЗ е дадена и много обща дефиниция на компетенциите на общото събрание на кооперацията като е посочено, че ОС обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът и уставът не предвиждат изрично това. Предвид горното е приел, че макар в чл. 8 от ЗК, а и в Устава, да е предвидена процедура по приемане на членове на кооперацията, включваща решение на УС, което да бъде утвърдено от ОС, неспазването на процедурата и липсата на взето решение от УС, не прави нищожно решението на ОС на кооперацията като нейн върховен орган по приемане на нови членове и това решение не е извън компетентността на ОС. С оглед горното е потвърдил решението в тази му част.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, по следните съображения:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По първия поставен от касатора процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд и изискването същият да мотивира решението си, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др. актове, включително и цитирани от жалбоподателя, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, а е изложил подробни мотиви, обсъждайки доказателствата по делото и относимите към спора доводи на страните, поради което този въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касация. Апелативният съд е обсъдил всички доводи на страните, като е изложил собствени мотиви по възраженията и твърденията им. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставените от касатора втори, трети и четвърти въпроси относно действителността на решението на ОС на кооперацията, взето извън неговата компетентност и по въпрос, който се твърди да е в компетентност на друг орган, както и относно правото ОС да приема член-кооператори, са взаимосвързани, като са обусловили изводите на въззивния съд, който е приел, че решенията не са нищожни, но не се установява наличието на допълнителния селективен критерий, сочен от касатора, а именно по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Съобразно задължителното ТР № 1/2002 г. на ВКС-ОСТК решенията на Общото събрание са нищожни само в три групи случаи: 1) когато това е изрично предвидено в закона (напр. чл. 75, ал. 2 ТЗ), 2) когато е взето извън компетентността на общото събрание, и 3) когато решение не е взето, но е отразено като съществуващо в протокол или в протоколната книга. Налице е практика на ВКС, обективирана в решение № 69/08.06.2012г. по т. д.№ 226/2011г., 2 т. о., решение № 140 от 19.03.2008 г. по т. д. № 684/2007 г., в които е прието, че ако член –кооператор е пропуснал да оспори законосъобразността на решение на Общото събрание на кооперацията по реда и в срока на чл. 58 ЗК, не може да санира пропуска си посредством оспорване на законосъобразността и правните последици на решението в по-късен момент, и че всички пороци при свикването, провеждането на ОС, които обуславят евентуалната незаконосъобразност на решението, биха могли да бъдат релевирани само в производството по иска по отмяната му, който се предявява в съответните преклузивни срокове, но не и чрез иск за установяване на нищожност на решението, който е предявен след тези срокове. В решение № 27/22.04.2021г. по т. д.№ 240/2020 г., на ВКС, Т. К., І т. о. се приема, че пропускът на заинтересованото лице да предяви иск за отмяна на решението на ОС по чл. 8, ал. 2 ЗК в преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 ЗК санира опороченото решение, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 116 от 24.07.2013г. по т. д. № 986/2012г., 1 т. о. на ВКС. В тази връзка изводът на САС, че пороците, на които се позовава касаторът относно нередовното свикване на Общото събрание, липсата на кворум за УС, вземане на участие в ОС на лица, които не са били членове на кооперацията, а приети за такива на самото ОС и подписване на протокола от лице, което не е стар член-кооператор, не са в състояние да обусловят нищожност на атакуваните решения на ОС, е в съответствие с практиката на ВКС. Не се установява противоречие с практиката и на приетото от въззивния съд, че решението на ОС в случая не е взето извън неговата компетентност, за достигането до който съдът е тълкувал съдържанието на конкретните разпоредби на Устава на кооперацията, а евентуалните пороци по процедурата не се релевирани с иск по чл. 58 ЗК в преклузивния срок за предявяването му. Наличието на горепосочената практика на ВКС изключва бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма и обосноваване на съществуваща противоречива практика по нейното прилагане или наличието на непротиворечива такава, и обосноваване нуждата от нейното преодоляване, с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството, с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото, а такава обосновка изложението на касатора не съдържа. Отговорите на така формулираните въпроси от касатора са обусловени и от преценката на съдържанието на разпоредбите от Устава на кооперацията, регламентиращи реда за приемане на нови членове и свикването на ОС, които са относими към правилността на атакуваното въззивно решение, която не може да се проверява в стадия по допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Не се установява и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като за наличие на горното е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва да се допуска до касация решението. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът е заявил искане за присъждане на разноски, като с отговора е представил списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита от 14.08.2023г., фактура № 309 и преводно нареждане за заплащането на адвокатски хонорар от 21.08.2023г. в размер на 1 440 лв., поради което горната сума следва да му бъде присъдена като разноски.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №243/10.04.2023г. по в. т.д. №133/2023г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която се потвърждава частично решение № 88 от 04.11.2022г. по т. д. 150/2021г. по описа на Окръжен съд – Враца, за отхвърляне на предявените от ищеца А. срещу ответника - „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ искове по чл. 124 ГПК за установяване нищожност на решенията на извънредното Общо събрание на кооперацията, проведено на 02.02.2020г. по т.1 – „Приемане на нови член кооператори“ и по т.2 – „Приемане на отчетен доклад за дейността на кооперацията“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК К. С. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“, ЕИК[ЕИК], сумата от 1440 лв. – съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Л. И. С., ЕГН [ЕГН].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.