О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 06.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е
ЧЛЕНОВЕ: Б. Й
Е. С
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№1351/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба на „П. К. Б” Е. срещу решение №947 от 11.02.2019г., постановено по в. гр. д.№12381/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-а с-в. с което е потвърдено решение от 25.04.2018г. по гр. д.№74511/2016г. на СРС, 151 с-в, в обжалваната му от „П. К. Б” Е. част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция в частта му, с която е прогласена нищожността на чл.VІ от договора за револвиращ заем от 30.04.2013г. и анексите №1/15.10.2013г. и №2/31.03.2014г. към него, както и в частта му, с която е уважен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 477.62лв., е недопустимо, неправилно и необосновано. Твърди се, че освен по предявените искове, съдът се е произнесъл и досежно валидността на клаузи в анексите, с което е постановил решение „плюс петитум”, което обуславя неговата недопустимост в посочената част. Оспорва се извода на въззивния съд, че уговореният между страните годишен лихвен процент в размер на 98.54% е в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като се излагат доводи, че меродавна за размера на възнаградителната лихва е пазарната цена в сектора, а не законната лихва. Претендира се обезсилване на въззивното решение в частта му, с която е прогласена нищожността на анексите №1/15.10.2013г. и №2/31.03.2014г. относно уговорената възнаградителна...