Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от председателяВ. А. по адм. дело № 2073/2022
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба на община Павликени, със седалище в гр. Павликени, бул. Руски № 4, представлявана от кмета – Е. М., чрез процесуален представител – С. Г., назначена на длъжност главен юрисконсулт и началник на отдел Правно обслужване, човешки ресурси и обществени поръчки в общината, срещу решение № 10 от 02.02.2022 г., постановено по адм. дело № 627/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – В. Т. с което е отхвърлена жалбата против Решение № РД-02-14-842/30.09.2021 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020 г. (Програма ИНТЕРРЕГ) за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 - 2020 г., по Договор № 1/19.06.2019 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник – А. Л. К. ООД, на стойност 27 026, 40 лева с ДДС, от които 26 485, 61 лева, допустими по посочения договор разходи, получени след приспадане на собствения принос на бенефициера в размер на 2%.
По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК е формулирано искане за отмяната му и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Претендира се и присъждане на разноските, направени от община Павликени пред двете съдебни инстанции, в общ размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Касаторът мотивира основна защитна теза за липса на вменените нарушения на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), респ. за липса на елементите от състава на нередността, визирана в т. 11, б. б от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Намира за неправилен извода на съда, че некоректното цитиране на текста на възприетото от административния орган като незаконосъобразно и в този смисъл ограничително по смисъла на т. 11, б. б от Приложение № 1 към Наредбата изискване, не влияе на крайния извод за съответствие на така материализираното волеизявление с приложимия закон. Мотивира теза за вътрешно противоречиви и взаимноизключващи се твърдения, формиращи фактическото основание за постановяването на акта за определяне на финансова корекция. Твърди, че противно на изложените в обстоятелствената част на оспорения акт съображения, възложителят не е поставял изискване относно степента на образователно-квалификационната степен (ОКС) на образование, още по-малко същата да е магистър. Анализирайки съдържанието на утвърдената документация за участие по проведената обществена поръчка, застъпва становище, че поставеното условие към екипа на участника, определен за изпълнител, е единствено за притежаване на висше образование, без да е конкретизирана ОКС или пък сфера, в която да е придобито същото. Поддържа доводи за неправилно и превратно тълкуване волята на административния орган от решаващия състав на първоинстанционния съд. В подкрепа на това си становище излага, че от цялостния прочит на решението за определяне на финансовата корекция става ясно, че вмененото нарушение не е фактически обосновано с въведеното изискване за висше образование, което препятства участието на лица със средно такова в процедурата, а с това, че е включен критерий за подбор, изискващ минимална ОКС на висшето образование магистър, което от своя страна, не отговаря на обективната истина. В заключение счита, че недостатъчно ясното условие към участниците не е факт, годен да обоснове извод за наличие на нередност по т. 11, б. б от Приложение № 1 към Наредбата. По тези съображения счита, че не са били налице основанията за определяне на финансова корекция в тежест на община Павликени, което прави и обжалваното съдебно решение неправилно.
Ответникът – заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител - З. И. главен юрисконсулт в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на община Павликени против Решение № РД-02-14-842/30.09.2021 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 - 2020 г., по Договор № 1/19.06.2019 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник – А. Л. К. ООД, на стойност 27 026, 40 лева с ДДС, 26 485, 61 лева от които, допустими по посочения договор разходи, след приспадане на собствения принос на бенефициера в размер на 2%.
За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че община Павликени е бенефициер по сключен с МРРБ в качеството му на НО по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 - 2020 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № РД-02-29-434 от 14.11.2018 г., по проектно предложение, озаглавено Efficient management in emergency situations in the cross-border region Calarassi-Veliko Tarnovo. Общият размер на бюджета по проекта е 949 799,45 евро, като размерът на безвъзмездната финансова помощ (БФП) от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) е 85%, 13% е размерът на националното съфинансиране и 2% е собственият принос на бенефициера. Общият размер на бюджета на партньора община Павликени е 472 789,91 евро, от които 401 871,42 евро от ЕФРР, 61 457,97 евро – национално финансиране и 9 460,52 евро – собствен принос.
В изпълнение на ангажиментите при осъществяване на разходите по проекта, община Павликени е провела процедура за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява до определени лица по чл. 20, ал. 3 ЗОП, с предмет Писмен превод на документи от английски на български и обратно, устен превод от румънски на български език и обратно за реализацията на проект Ефективно управление при извънредни ситуации в трансграничния регион Каралаш – В. Т. по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020, без обособени позиции.
В резултат на проведената процедура по възлагане, с избрания за изпълнител участник - А. Л. К. ООД, е сключен Договор № 1/19.06.2019 г., на стойност 27 026, 40 лева с ДДС.
Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, започнал въз основа на постъпил при НО сигнал за нередност с вх. № 99-00-3-97/26.05.2020 г., при който е установено, че в раздел II, буква Б, т. 2.2. Критерии за подбор по отношение на участниците от Техническата спецификация – част от документацията за участие по проведената обществена поръчка, както и в обявлението за същата, е поставено следното изискване:
Участникът следва да осигури екип от квалифицирани преводачи, които да са на разположение на възложителя, както следва: минимум по 1 (един) преводач за румънски език, както и минимум 1 (един) преводач за английски език. Всяко от лицата следва да има завършено висше образование, да притежава необходимата езикова квалификация за съответния език, преводачески опит най-малко 5 години, да владее специфичната терминология, свързана с осъществяваната от възложителя дейност.
При съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби от ЗОП и ЗУСЕСИФ проверяващите са счели, че в проведената възлагателна процедура е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП. Нарушенията са аргументирани най-общо с две групи твърдения, а именно – че изискването за висше образование ОКС магистър е необосновано завишено и лицата с ОКС бакалавър биха могли да изпълнят със същото качество (1) и че липсата на конкретизация относно областта, в която е придобито образованието създава нетърпима от закона неяснота (2). Всички нарушения са подведени под състава на една обща нередност, квалифицирана по т. 11, б. б от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5%. За констатираните нарушения и квалификацията им като нередност, обуславяща основание за определяне на финансова корекция, бенефициерът е уведомен, като му е предоставен срок за депозиране на бележки и възражения по наведените от административния орган твърдения.
След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, НО по Програма ИНТЕРРЕГ е издал оспорения административен акт, с който, възприемайки изцяло изводите, обективирани в изпратеното до бенефициера уведомление, е индивидуализирал нарушените национални разпоредби, както следва: чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП, квалифицирайки ги като нередност по т. 11, буква б от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, обосноваваща определянето на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор.
Въз основа на установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ и в предвидената от закона писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му. При преценка за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил релевантните разпоредби от ЗОП и ЗУСЕСИФ и приложимите подзаконови нормативни актове, като ги е тълкувал с оглед твърденията за наличие на нередност по т. 11, буква б от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. Приел е, че описаните от НО факти и обстоятелства обосновават извод за ограничително, спрямо участниците в процедурата по възлагане, изискване. Според съда, твърденията на органа, че е поставено изискване за ОКС магистър не отговарят на обективната истина, поради което са неотносими към крайния резултат по възникналия казус. Концентрирайки правния спор върху евентуалната квалификация на условието за притежаване на висше образование (без конкретизирана степен и сфера, в която същото да е придобито), е мотивирал извод за законосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Приел е, че след като на нормативно равнище упражняването на преводаческата дейност не е обвързано с притежаването на диплом за висше образование, то подобно изискване ограничава необосновано участието на лица, които разполагат с необходимата езикова квалификация, но не и с висше образование. Съдът е формулирал извод за правилно установяване на всички елементи от фактическия състав на нередността по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), както и за темпорално относима правна квалификация по съответния състав от Наредбата за посочване на нередностите.
По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на община Павликени против оспореното решение на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.
Решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. По-специално, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, предмет на съдебна преценка е дали оспореното властническо волеизявление съдържа вътрешнопротиворечиви и взаимно изключващи се фактически и правни твърдения, респ. дали несъответствието на част от констатациите в акта с обективната истина представлява самостоятелно основание за отмяната му, както и по същество - дали с поставянето на изискване за висше образование спрямо преводачите с английски и румънски език е ограничена необосновано конкуренцията, с нарушаване на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП, респ. дали така установените нарушения попадат в хипотезата за нередност по т. 11, б. б от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности и дали посоченият подзаконов нормативен акт съдържа приложимата към случая нормативна регламентация.
Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката в случай, че бъде избран за изпълнител. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи изискванията към потенциалните участници, като при спазване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, респ. чл. 59, ал. 2 с. з., е необходимо същите да не ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. При определянето на изискванията спрямо участниците е необходимо да се спазват принципите на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП), свободна конкуренция (т. 2) пропорционалност (т. 3), публичност и прозрачност (т. 4). В този смисъл преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ е обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на изискванията и критериите за допустимост е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, чието предписание е преповторено и с цитираната в атакувания административен акт разпоредба на чл. 59, ал. 2 с. з. и принципите, заложени в чл. 2, ал. 1 от закона.
Внимателният прочит на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт показва, че същият се състои от няколко части, а именно – т. 1 Описание на нарушението, състояща се от три подточки, както следва: подт. 1.1. По данни от уведомлението за съмнение за нередност, в която са изложени твърденията, с които подателят на сигнала е инициирал производството по определяне на финансова корекция; подт. 1.2. Възражение на бенефициера, обективираща защитата на бенефициера по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, и подт. 1.3. Становище на Националния орган на Програмата, в което са изложени обстоятелствата, мотивирали административния орган да формулира извод за наличие на нарушение, обуславящо определянето на финансова корекция, и т. II Анализ на нарушението от правна страна, съдържащо четири на брой подточки, а именно – подт. 3. Данни за нарушена разпоредба на ЕС, подт. 4. Данни за нарушена национална разпоредба, подт. 5. Класификация на нередността и подт. 6. Определяне на размер на финансовата корекция.
Следователно, при това съдържание на атакуваното волеизявление, фактическите основания за постановяването му се съдържат в т. 1, подт. 1.3. Становище на Националния орган на Програмата. Предвид очертаните по-горе в изложението спорни въпроси, от съществено значение за крайния изход по делото е именно подробното и прецизно проследяване на скрепената в тази част на административния акт правна воля на издателя.
В описаната част от постановения акт органът е възпроизвел правилно съдържанието на поставеното в обявлението и в раздел II, б. Б, т. 2.2. Критерии за подбор от Техническата спецификация, изискване спрямо екипа на участника от квалифицирани преводачи. Коректно е цитиран текстът му, предвиждащ всяко от лицата (минимум един преводач за румънски език и минимум един преводач за английски език) да има завършено висше образование, да притежава необходимата езикова квалификация за съответния език, преводачески опит най-малко 5 години, както и да владее специфичната терминология, свързана с осъществяваната от възложителя дейност.
Въз основа на извършения анализ обаче са формулирани неправилни фактически, а оттам и правни констатации, които са послужили като основание за упражняване на обективираната в оспореното решение на НО разпоредителна власт:
Непосредствено след цитата на анализирания критерий за подбор, на стр. 3 от 10 от акта (л. 16, лице от първоинстанционното дело), органът е достигнал до извода, че изискването към кандидатите да осигурят за изпълнение на поръчката минимум един преводач от румънски език и минимум един преводач за английски език, притежаващи висше образование с ОКС магистър е твърде завишено и не съответства на спецификата и сложността на поръчката, поради което е и непропорционално на предвидените отговорности на съответните лица. В съдържанието на следващия, а и на третия абзац от следващата страница на издадения акт, органът е посочил, че освен изискването за ОКС магистър, е предвидено и условието за преводачески опит с продължителност минимум пет години, което в достатъчна степен гарантира квалификацията на предложените лица в екипа на изпълнителя. На няколко места в акта (стр. 4 от 10, л. 16, гръб, както и на стр. 5, лист. 17, лице от делото) е мотивиран извод, че завършилите висше образование лица с ОКС бакалавър, както и тези, притежаващи средно образование, могат да изпълнят предвидените дейности със същото качество, т. к. притежават достатъчно знания и умения за това, а спецификата на поръчката не обуславя необходимостта от извършването й непременно от лица с ОКС магистър.
Очевидна е волята на административния орган по отношение фактическата страна на вменените нарушения. Същият третира като несъответно на законовите изисквания поставянето на критерий за подбор, който предвижда диплом за висше образование с ОКС магистър по отношение на лица, ангажирани с преводаческа дейност. Ограничението според НО е засегнало правото на участие в процедурата на лица с ОКС бакалавър и на такива, завършили средно образование, т. к. същите биха могли да изпълнят възлаганата дейност с аналогично качество.
Подобно изискване обаче не поставяно. Условието към преводачите е да притежават висше образование, като никъде в документацията за участие или в обявлението не е конкретизирана степента му съгласно чл. 42 от Закона за висшето образование (ЗВО). Дали изискването в този му вариант противоречи на визираните в акта разпоредби на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП, респ. дали се явява ограничително съгласно т. 11, б. б от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, не е предмет на съдебна проверка в случая, поради което съображенията на първостепенния съд в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Това е така, т. к. обхватът на съдебния контрол по АПК е очертан предварително от съдържащите се в акта, предмет на оспорване, фактически и правни твърдения, сред които в конкретния случай не фигурират такива, свързани с ограничителността на изискването за висше образование без посочена ОКС. Задълженията на съда се изчерпват с преценка досежно правилността на изложената в административния акт обосновка и не предполагат по-нататъшен анализ. Противното би било приравнимо на недопустимо дописване мотивите на органа, граничещо в случая и с тяхното изменение (превратно тълкуване) чрез съответния резултат от съдебното оспорване. Последното е вярно, т. к. очевидно изискването за висше образование, ОКС бакалавър е третирано от административния орган като съответно на изискванията, съдържащи се в ЗОП. Т.е. съдът, обвързан от твърденията на органа, не може да изложи съображенията си за ограничителност на това изискване (респ. на изискването за висше образование, без посочена ОКС, каквото на практика е процесното), доколкото волята на органа е ясна и не предполага подобно тълкуване. Споделянето на аргументите на първоинстанционния съд, мотивиращи незаконосъобразност на изискването за висше образование (без посочена ОКС) на практика означава да се отрече становището на органа в обратния смисъл, което е в противовес с правната логика и обхват на съдебния контрол по АПК.
След като органът е изложил твърдения за ограничителност на несъществуващо в текста на документацията за участие изискване, а същевременно не третира и действително поставеното такова като ограничително, то изводът на съда за нарушение на визираните в акта разпоредби на ЗОП е неправилен.
Обратен извод не следва и от анализа на втората мислено обособена група фактически твърдения, а именно – че не е посочена научна област, в която да е придобито съответното образование. Доколкото спецификата на процесната дейност, предмет на възлагане, не предполага придобити познания в някоя област на науката, а изисква единствено познания по чужд език, установимо чрез съответните документи за това, възложителят правилно не е ограничил кръга от потенциални икономически оператори-участници в процедурата, стеснявайки го до такива, придобили образованието си в конкретна научна област. Дори подобно нарушение да бъде установено обаче, същото безспорно би създало непълнота, а не ограничение в конкуренцията, което предполага и друга квалификация по Наредбата за нередностите, различна от тази по т. 11, б. б от Приложение № 1 към същата. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния административен съд. (Виж: Решение № 9267 от 24.08.2021 г., постановено по адм. дело № 4955/2021 г., VII о. на Върховния административен съд).
Изложеното налага извод за неправилност на констатациите в атакувания административен акт за нарушения на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 ЗОП. По тази причина се явява безпредметно обсъждането на правната им квалификация по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. С оглед извода за липса на вменените на бенефициера нарушения, не следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на нередността, състоящ се в нанасянето или възможността от нанасяне на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Ирелевантен за крайния изход по делото е следователно и въпросът относно приложимата редакция на Наредбата за посочване на нередностите, каквито възражения се съдържат в касационната жалба.
При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че като е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, решаващата инстанция е постановила несъответно на материалния закон съдебно решение. Същото е неправилно и предвид установеността на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, следва да бъде отменено, с отмяна на атакувания административен акт. Последният не отговаря на изискването за законосъобразност, визирано в чл. 146, т. 4 АПК, т. к. твърденията, изложени в мотивната му част, не обосновават вменените нарушения на ЗОП, респ. не водят до извод за наличие на основание за определяне на финансова корекция поради наличие на нередност по т. 11, б. б от Приложение № 1 към Наредбата.
При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като МРРБ бъде осъдено да заплати на община Павликени сумата от 200,00 (двеста) лева съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10 от 02.02.2022 г., постановено по адм. дело № 627/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-842/30.09.2021 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014 - 2020 г., по Договор № 1/19.06.2019 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник – А. Л. К. ООД, на стойност 27 026, 40 лева с ДДС, 26 485, 61 лева от които допустими по посочения договор разходи, след приспадане на собствения принос на бенефициера в размер на 2%.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със седалище в гр. София, район Оборище, ул. Св. Кирил и Методий № 17-19, да заплати на община Павликени, със седалище в гр. Павликени, бул. Руски № 4, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Х. п/ Полина Богданова