Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 2079 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. (ПВ) чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование С. Б., против Решение № 7713/20.12.2021 год., постановено по адм. дело № 4180/2021 год. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на отказ, обективиран в уведомление изх. № 15063/15/29.09.2020 год., издадено от директора на дирекция „Спорове и административнонаказателна дейност“ (ДСАНД) в ПВ, по искане от 22.09.2020 год. на СД „Сани-конс – Тодорови сие“, за отмяна на решение на председателя на ПВ за вписване в Държавния регистър на марките (ДРМ), извършено на 13.11.2014 год. на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марка „Зрънчо“, комбинирана, рег. № 18053, в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД за срок от три години, считано от 24.03.2013 год., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъдено ПВ да плати разноски по делото.

В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост и неправилност на решението поради необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Сочи се, че решението е необосновано, тъй като жалбоподателят СД „Сани-конс – Тодорови сие“ няма правен интерес от обявяване нищожността на решението на председателя на ПВ, с което е извършено вписване на изключителната лицензия по отношение на марка с рег. № 18053 в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД, при наличието на друг способ за защита на правата и законните му интереси. В подкрепа на твърдението си за недопустимост на обжалваното решение, касаторът излага довод, че с жалбата е поискано обявяването нищожността на решение на председателя на ПВ за вписване в Държавния регистър на марките на изключителна лицензия в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД по отношение на марка с рег. № 18053, докато съдът се е произнесъл по отказ, обективиран в уведомлението от 29.09.2020 год. Иска се обезсилване на решението, алтернативно – неговата отмяна. Претендират се разноски за всички инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Ответникът - СД „Сани-конс – Тодорови сие“ чрез процесуалния си представител адв. П. К., в писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък.

Ответниците ЕТ „Ч. П. – Н. П.“ и „Муун лайт Д.Ш.Д.“ ООД не изразяват становище и не се представляват.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде обезсилено като недопустимо.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е посочил в същото, че производството пред него е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) във вр. чл. 145-178 от АПК с предмет оспорване по жалба на СД „Сани-конс – Тодорови и сие“ на отказ, обективиран в уведомление изх.№ 15063/15/29.09.2020 год., издадено от директора на ДСАНД в ПВ, за отмяна на решение на председателя на ПВ за вписване в ДРМ, извършено на 13.11.2014 год., на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марка „Зрънчо“, комбинирана, рег. № 18053, в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД за срок от три години, считано от 24.03.2013 год. до 24.03.2016 год. Приел е, че правният интерес на жалбоподателя от исканата отмяна на вписване се обосновава с обстоятелството, че дружеството е поискало от ПВ отмяна на марката, поради неизползването й, оставено без уважение с Решение № 142/21.04.2020 год. на председателя на ПВ, оспорването на което е висящо по адм. дело № 9117/2020 год. по описа на АССГ. Приел е, че основанието за нищожност на вписването, жалбоподателят намира в това, че по отношение на марката „Зрънчо“, комбинирана, с рег. № 18053, на 02.08.2007 год. е вписан запор в ПВ от ЧСИ във връзка с образувано изпълнително дело, който включва забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя й, поради което и последващите разпореждания за вписване на прехвърлянето на марката и предоставянето на изключителна лицензия върху нея са нищожни, а доколкото жалбоподателят се явява трето лице, за което направените вписвания имат действие, то привидната им валидност засяга неговия законен интерес от получаване на достоверна информация за действителното състояние на правата и правоотношенията, съответно съществуването на фактите, вписани в ДРМ и обявени на третите лица.

Установено е по делото, че комбинираната марка „Зрънчо“, рег. № 18053, е регистрирана на 07.10.1991 год., с дата на заявяване 04.06.1991 год., за стоки от клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (Ницска класификация), с първоначален притежател Мелничен комбинат „Н. Й. В.“. В ДРМ са вписани няколкократни прехвърляния на права, както и предоставена в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД изключителна лицензия за период от три години, считано от 24.03.2013 год., с вписване от 13.12.2014 год., както и за период от три години, считано от 25.03.2016 год., с вписване от 14.12.2016 год. На 02.08.2007 год. е било издадено решение на зам. председателя на ПВ, с което е разпоредено вписване в ДРМ на наложен запор върху марката от ЧСИ, както и оповестяване на вписването, като вписването не е било надлежно отразено в електронната база данни на ПВ и не е била направена публикация в Официалния бюлетин. Установено е, че след решението от 02.08.2007 год. са последвали вписвания на прехвърлянето на марката, както и на предоставените в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД лицензии.

На 22.09.2020 год. жалбоподателят СД „Сани-конс – Тодорови сие“ е поискал отмяна поради нищожността им на всички решения за вписвания, следващи решението за вписване на наложения запор върху марката, сред които и процесното вписване, извършено на 13.12.2014 год., на изключителната лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марка „Зрънчо“, комбинирана, с рег. № 18053, в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД, за срок от три години, считано от 24.03.2013 год. В отговор на така отправеното искане, с писмо изх. № 15036/15/29.09.2020 год. на директора на ДСАНД, дружеството е уведомено, че поради изтичане на тримесечния срок от влизане в сила на съответните актове, не са налице предпоставките на чл. 99 и сл. от АПК и органът не може сам да отмени своите решения за вписвания по отношение на горепосочената марка, като такава компетентност има единствено съдът.

От правна страна съдът е приел, че по отношение на оспореното пред него решение за вписване от 13.12.2014 год. (неточно посочено 13.11.2014 год.) на изключителна лицензия за срок от три години, считано от 24.03.2013 год., в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД, не е изтекъл тримесечният срок от влизане в сила на акта, съгласно чл. 102, ал. 1 от АПК, тъй като несъобразяването от страна на административния орган на вписания запор върху марката, предмет на лицензията, обосновава нищожността на решението за вписването й в ДРМ. При липсата на административен акт не е приложимо ограничението за срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, в който административното производство да бъде възобновено на основание чл. 99, т. 1 от АПК. Наред с това, съдът е приел, че е налице ново обстоятелство от значение за постановяване на акта, а именно – установяването, че не е била изпълнена разпоредителната част на решение от 02.08.2007 год. на зам. председателя на ПВ за вписване на запора в ДРМ и оповестяване на вписването. Доколкото това основание предхожда издаването на решението за вписване от 13.12.2014 год., съдът е посочил, че съгласно чл. 102, ал. 2, изр. 2 от АПК началният срок за възобновяване е влизането на това решение в сила, но тъй като същото е нищожно поради противоречието си с императивна законова забрана за извършване на вписване на лицензията при наличието на запор върху марката, то и не е влязло в сила. Наложеният запор обуславя невалидност на всички извършени след налагането му разпореждания с правата върху марката, от което следва и изначална липса на основание за вписване в ДРМ на лицензията в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД. Според съда, в този случай не е налице законово ограничение за възобновяване на производството и отмяна на извършеното вписване на лицензията от 13.12.2014 год. Съдът е допълнил, че оспореният пред него отказ, обективиран в уведомлението от 29.09.2020 год. е в изискуемата писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила при издаването му, но не е установена компетентността на органа, доколкото не е представена заповед за надлежно овластяване на лицето, подписало уведомлението. Съдът е заключил, че отказът не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така мотивиран, първоинстанционният съд е обявил нищожността на отказ, обективиран в уведомление изх. № 15063/15/29.09.2020 год., издадено от директора на дирекция САНД в ПВ, по искане от 22.09.2020 год. на СД „Сани-конс – Тодорови сие“, за отмяна на решение на председателя на ПВ за вписване в ДРМ, извършено на 13.12.2014 год. (неточно посочено 13.11.2014 год.), на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марка „Зрънчо“, комбинирана, рег. № 18053, в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД за срок от три години, считано от 24.03.2013 год., изпратил е преписката на председателя на ПВ за ново произнасяне в 7-дневен срок и е осъдил ведомството за разноски.

Решението е недопустимо.

Съдът неправилно е определил предмета на спора.

От материалите по делото се установява, че производството пред административния съд е образувано по жалба на СД „Сани-конс – Тодорови сие“, гр. Перник, срещу индивидуален административен акт, описан от жалбоподателя като уведомление изх. № 15063/15/29.09.2020 год. на директора на дирекция „Спорове и административнонаказателна дейност“ в ПВ за мълчалив отказ от разглеждане на искане за обявяване на нищожност на административни актове на ПВ по отношение марка „Зрънчо“, комбинирана, рег. № 18053. В жалбата се твърди, че ведомството е било сезирано с искане вх. № 70153113/22.09.2020 год. за обявяване нищожността на следните решения по отношение на марка „Зрънчо“, с които в ДРМ са вписани:

1. Прехвърляне на правото върху марката от „Зрънчо“ ООД на ЕТ „Ч. П. – Н. П.“ – вписано на 17.06.2013 год.;

2. Изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марката за срок от 3 години, считано от 24.03.2013 год., в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД – вписано на 13.12.2014 год. (неточно посочено в жалбата като 13.04.2014 год., а в съдебното решение – като 13.11.2014 год.);

3. Изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марката за срок от 3 години, считано от 25.03.2016 год. (неточно посочено в жалбата като 24.03.2013 год.), в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД – вписано на 14.12.2016 год.;

4. Прехвърляне на правото върху марката от ЕТ „Ч. П. – Н. П.“ на Х. Б. – вписано на 27.11.2019 год.

Иска се от съда обявяване нищожността на решенията на председателя на ПВ за вписване в ДРМ на горепосочените обстоятелства

С Определение от 20.04.2021 год. по адм. дело № 2071/2021 год. по описа на АССГ, във връзка с молба вх. № 3825/17.12.2020 год. (непредставена по делото) от процесуалния представител на оспорващия, с която е уточнено, че жалбата, инициирала съдебното производство, има за предмет основанието по чл. 149, ал. 5 от АПК, а именно – искане за обявяване на нищожността на горепосочените решения на председателя на ПВ, съдът е разделил производството по делото, като производството по адм. дело № 4180/2021 год., постановеното в резултат на което решение е предмет на настоящата касационна проверка, е образувано по жалбата на СД „Сани-конс – Тодорови сие“ против решение на председателя на ПВ за вписване в ДРМ на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марката за срок от 3 години, считано от 24.03.2013 год., в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД – вписано на 13.12.2014 год. (неточно посочено в решението като 13.11.2014 год.).

Въпреки така направеното уточнение, че се иска обявяване нищожността на решение на председателя на ПВ за вписване в ДРМ на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марката за срок от 3 години, считано от 24.03.2013 год., в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД – вписано на 13.12.2014 год., в Определение от 10.05.2021 год., с което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал страните, съдът е приел, че образуваното пред него производство е по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗМГО във вр. чл. 145-178 от АПК против решение на председателя на ПВ за вписване в ДРМ на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марка „Зрънчо“, комбинирана, рег. № 18053. С молба от 14.06.2021 год. от процесуалния представител на жалбоподателя, с която е поискано спиране на производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по адм. дело № 2071/2021 год. по описа на АССГ, отново е посочено, че предмет на делото е обявяването нищожността на решението за вписване на 13.04.2014 год. (всъщност 13.12.2014 год.) в ДРМ на лицензионен договор за марка „Зрънчо“, рег. № 18053, сключен между ЕТ „Ч. П. – Н. П.“ и „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД, в сила от 25.03.2013 год. (в действителност 24.03.2013 год.). В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 16.06.2021 год., както и чрез представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени бележки, недвусмислено е заявено искането за уважаване на жалбата и обявяване нищожността на решението на председателя на ПВ за вписване в ДРМ на изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марка „Зрънчо“, комбинирана, рег. № 18053, за срок от 3 години, считано от 24.03.2013 год. (неточно посочено 25.03.2013 год.), предоставена от ЕТ „Ч. П. – Н. П.“ в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД, вписана на 13.12.2014 год. (неточно посочено 13.11.2014 год.). Всички направени от жалбоподателя твърдения и изложените в тяхна подкрепа факти са в посока направеното искане за обявяване нищожността на посоченото решение на председателя на ПВ за вписване на 13.12.2014 год. на изключителната лицензия в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД.

Видно от изложеното, съдът като приел, че предмет на оспорване в случая е отказът на председателя на ПВ да отмени свое решение за вписване в ДРМ, извършено на 13.12.2014 год., а не както е посочил съдът – на 13.11.2014 год., на изключителната лицензия в полза на „Муун лайт – Д.Ш.Д.“ ООД, считано от 24.03.2013 год., вместо обявяване нищожността на същото това решение за вписване, е определил неправилно предмета на спора. Той се е произнесъл по законосъобразността на акт, за какъвто е приел уведомление изх. № 15063/15/29.09.2020 год. на директора на ДСАНД в ПВ, вместо по отправеното до него искане за обявяване нищожността на решението за вписване. Допуснатата от съда подмяна на спора прави постановеното от него решение недопустимо.

Жалбоподателят е този, който определя спорния предмет и обема на търсената защита. Само в зададените от жалбата предели се дължи и произнасяне от съда, като това му задължение не влиза в противоречие с дължимата от съда проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Както правилно сочи и касаторът, щом самият жалбоподател, с жалбата с която е инициирано съдебното производство първоначално, е заявил, че иска обявяване нищожността на решенията за вписване, а не на обективирания в уведомлението от 29.09.2020 год. отказ, то за съда не би следвало да е налице неяснота по въпроса. Макар и да не е ограничен от заявеното в жалбата в какво точно се състои незаконосъобразността на акта и да е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери дали оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за законосъобразността му, съгласно чл. 146 от АПК, съдът няма право да изменя волята на жалбоподателя и да определя сам, по своя преценка, предмета на правния спор. Този порок на обжалвания съдебен акт не може да бъде отстранен от настоящата инстанция, независимо дали въз основа на събраните по делото доказателства би могло да се направи извод за нищожността на решението на председателя на ПВ за вписване в ДРМ на изключителната лицензия, в каквато посока са изложени аргументи в мотивите към решението. Това би лишило страните от ефективна защита и гарантираната им от закона възможност предметът на спора да бъде разгледан в двуинстанционно производство. По същата причина, настоящата инстанция не може да се произнесе и по доводите на касатора по отношение наличието на правен интерес за жалбоподателя СД „Сани-конс – Тодорови сие“ от обявяване нищожността на процесното решение на председателя на ПВ, доколкото с обжалвания съдебен акт съдът е извършил тази преценка в контекста на обявения от него за нищожен отказ за отмяна на същото това решение.

По изложените съображения касационната инстанция следва да обезсили обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съобразно неговия изход.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 7713/20.12.2021 год., постановено от Административен съд – София-град по адм. дело № 4180/2021 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА