Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 2126 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Директорът на Териториална дирекция (ТД) М. В. чрез пълномощника си юрк. Д. обжалва Решение №257/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 101/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което по жалбата на Симо Ко ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, [улица] е отменено негово Решение с рег. №32-29898/28.01.2021 г. към MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г.

С доводи за наличието на касационнo основаниe по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК - неправилно приложение на материалния закон касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Симо Ко ЕООД, а в условие на евентуалност - обезсилване на съдебното решение в частта на допълнително определените за досъбиране задължения за мито, доколкото същите са погасени по давност.

Подробни аргументи излага в жалбата и в депозираното писмено становище и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът по касационната жалба Симо Ко ЕООД гр. Сливен - не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Сливен е законосъобразността на Решение с рег. №32-29898/28.01.2021 г. към MRN 16BG002002H0007982 от 24.01.2016 г. на директора на ТД Северна морска, сега ТД М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, пар. 2, буква б Регламент (ЕС) №952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №952/2013, във вр. с чл. 77, пар. 1, във вр. с чл. 85, пар. 1, във вр. с чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 103, чл. 104 и чл. 124 от Регламент (ЕС) №952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във вр. с чл. 59 от АПК е определена нова митническа стойност на внесената от Симо Ко ЕООД стока под номер 1 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер на 1195,66 лева и ДДС в размер на 1654,12 лева. Определена е дата на възникване на задълженията 24.01.2016 г. Посочено е, че на основание чл. 124, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013, митническото задължение се счита за погасено по давност.

Според фактическите установявания на първостепенния съд на 24.01.2016 г. е представена MRN 16BG002002H0007982 за поставяне под режим допускане за свободно обращение на една стока, 100 колета, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, с обща фактурна стойност 2280,00 USD, при валутен курс 1,79171 лв. за 1 USD, както следва: Стока № 1: Мъжки спортни обувки /маратонки/ с горна част от изкуствени материали и ходила от пластмаси - 800 чифта, код по ТАРИК 6402190000, 720,00 кг нето, цена на стоката 2280,00 USD, митническа стойност 5,11 лв./чифт или 5,67 лв./кг. Към МД са приложени: фактура № CL150227 от 24.11.2015 г. и опаковъчен лист към нея, коносамент № MSCUX7398402 от 20.12.2015 г., фактури за терминално обслужване и изготвяне на митнически документи № 6000000139 от 21.01.2016 г. и № 5000000117 от 21.01.2016 г., декларация, че стоката не е застрахована, пълномощно, преводни нареждания за плащане към бюджета на мито и ДДС.

Според митническите органи декларираната митническа стойност на стоката (5,67 лв./кг.) е по-ниска от справедливата цена (25,80 лв./кг.), валидна за нея в ЕС, поради което възникват съмнения относно декларираната митническа стойност и следва да се приложат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност. Установено е, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 г., е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на МД, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. При изследване на метода по чл. 74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) №952/2013 е направен анализ на данните в митническата информационна система за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време. След направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по цитираната МД са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители на сходни стоки както следва: база за определяне на нова митническа стойност МД №14BG002005H0023625 от 10.07.2014 г. - 13,95 лв./чифт.

По делото е прието заключение на ССчЕ, ценено от съда като обективно и компетентно дадено, според което платената цена от оспорващото дружество за процесните стоки по фактура №CL150227/24.11.2015 г., приложена към MRN 16BG002002H0007982/24.01.2016 г., е в размер на 2 280,00 щатски долари; сумата по доставката е платена изцяло на 09.12.2015 г. с валутен превод с референтен №264146925 в размер на 2 280,00 USD в полза на XIAMEN XINSHENGWEI IMPEXP CO., LTD по сметка № [номер]BIC [номер] с основание за плащането INVOICE NO: [номер], като е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон.

След като е анализирал приложимата правна уредба и цитираната практика на СЕС, съдът е заключил, че липсва надлежно обосноваване на причините за прилагане на метода по чл. 74, 2, буква б от Регламент (ЕС) №952/2013 за сходни стоки. Изложени са мотиви, че възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си.

На второ място съдът е счел, че при прилагане на чл. 74, 2, б. б от МК, от административния орган е извършено позоваване на 1 брой ЕАД MRN: 14BG002005H0023625/ 10.07.2014 г. за извършен внос на стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност на процесната стока, без да е извършен анализ за сходство на стоките съобразно легалната дефиниция за сходни стоки в чл. 1, 2 т. 14 от Регламента за изпълнение.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на оспорването от страна на дружеството на административния акт, съответно, за недопустимост на първоинстанционното решение. Въпросът за допустимостта на оспорването по отношение на погасеното по давност митническо задължение е разрешен с влязло в сила Определение №10025/05.10.2021 г. по адм. дело №8955/2021 г. по описа на Върховния административен съд и не може да бъде пререшаван.

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Напълно липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внесената по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, 2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

За пълнота на изложението е уместно да се посочи, че не са установени и предпоставките за приложението на чл. 74, 2, б. б от Кодекса. Административният орган не е анализирал данните в преписката към МД №14BG002005H0023625 от 10.07.2014 г. и не е обосновал извода си, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Сливен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора право на разноски има само ответникът, но по делото липсват доказателства дружеството да е направило такива. Отговор на касационната жалба от Симо Ко ЕООД не е депозиран.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №257/14.12.2021 г., постановено по адм. дело №101/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА