Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 2130 / 2022 г.
Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив срещу решение № 30/21.01.2022 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 572 по описа за 2021 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002420004008-091-001/12.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда, че доходите на ревизираното лице от продажба на движими вещи не са такива с източник стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон и съответно са необлагаеми на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ. Възсъздава съжденията си от постановеното при оспорването по административен ред решение за значението на броя на продажбите, общата им стойност и отсъствието на информационни източници за времето и начина на придобиване на продадените вещи. Настоява да е доказано осъществяването от задълженото лице на търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Изразява убеждение, че установените с отменения РА публични задължения съществуват и то в определения с акта размер. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу и на РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация – С. З. отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:
С оспорения пред Адм. съд С. З. ревизионен акт в тежест на С. З. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер 28.46 лева с лихви за забава 4.81 лева, както и за задължения за ЗОВ за отчетен период 2018 г.: за ДОО в размер 830 лева, по сметка на НЗОК в размер 448.80 лева и за ДЗПО-УПФ в размер 255 лева със съответните лихви за забава за вноските. РА е заключителен акт в ревизия, проведена по реда на чл. 122-124а ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 ДОПК. Органите по приходите са отнесли на основание чл. 26, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ към доходите с източник стопански дейност като едноличен търговец получените от РЛ по продажби с наложен платеж на фотографска техника. Недекларираните приходи от продажбите са в общ размер 14 595 лева. При формиране на счетоводния финансов резултат са признати разходи, изчислени чрез редуциране на приходите с норма на търговска надценка 13.5 % по предоставена от трето лице информация за надценките при продажба на стоки втора употреба от същия вид.
Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, който е от трудова дейност като ЕТ, и РЛ като самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО, вноски в УПФ по чл. 127, ал. 1 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК. С първоинстанционното решение е отменен РА.
При липса на спор по фактите първостепенният съд е отрекъл правните изводи на органите по приходите. По установяванията на съда през по-голямата част от ревизирания период жалбоподателят е получавал само доходи от трудово правоотношение, а по обясненията му от ревизионното производство продадените движими вещи не са придобивани с цел продажба.
По решаващите изводи в мотивите на съдебния акт приходната администрация не е доказала РЛ да е осъществявало търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ във формата на продажба на стоки, което водело до необоснованост на съжденията за предпоставките за облагане на доходите на Златев като едноличен търговец по правилото на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. Недоказано било извършените общо 45 броя продажби на фотоапарати и части да е сторено по занятие и с цел печалба от търговска дейност, та да е било дължимо декларирането на тези доходи и облагането им с данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Това изключвало и предпоставките за извършване на ревизията по особения ред и установяването на задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ върху определена по този ред данъчна основа. Дължимо било третирането на доходите от продажба на движимо имущество като необлагаеми по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ. Отсъствието на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ препятствало възникването на данъчното задължение за данъчен период 2018 г. Без да е получил приходи от стопанска дейност като ЕТ жалбоподателят нямал качеството самоосигуряващо се лице и не дължал ЗОВ. Обжалваното решение е правилно.
Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първоинстанционния съд и препраща към мотивите на решението му /арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.
В извънсъдебната фаза на производството не е обосновано надлежно придобиването от РЛ на качеството търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ.
Сделките на РЛ за продажба на фотографско оборудване втора употреба могат да се отнесат към т. нар. абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, чието извършване по занятие определя лицета като търговец. Във връзка с тях, обаче, не е възникнала онази съвкупност от права, задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. В данъчен период 2018 г. С. З. е осъществил 15 разпоредителни сделки. Дейността му не се осъществява по занятие, тъй като е в част от отчетния период и не е източник на регулярни доходи /през по-голямата част от периода доходите са от трудово правоотношение/; не е установено и времето на придобиване да предхожда непосредствено разпореждането с вещите, нито придобиването да е било с цел продажба. По обясненията на РЛ, които са допустимо и относимо писмено доказателствено средство /вж. чл. 56, ал. 1 ДОПК и чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК/ вещитае са придобити далеч преди продажбите и без намерение за продажба. Това обуславя извод, че предметът и обемът на предприятието не изискват делата му да се водят по търговски начин. В този смисъл са и мотивите на ТД № 2/27.12.2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби /на чл. 56, чл. 1, ал. 1 и ал. 3 ТЗ – бел. на настоящия състав/ налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ..
Доходите на Златев от продажба на движими вещи не са с източник стопанска дейност като търговец по търговския закон. За тази категория доходи не е приложимо изключението по чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ от необлагаемостта по ал. 1 – в случая за необлагаемост на доходите от продажба на движимо имущество /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ/.
Съобразен с материалния закон е изводът на съда, че не е получен доход, който по препращането от чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ се облага по реда на чл. 26, ал. 1-6 ЗДДФЛ. Без обект на облагане не съществува задължението за подоходен данък.
Доходът от продажба на движимо имущество, който не е проява на стопанска дейност на едноличен търговец, не представлява доход от трудова дейност и с арг. от чл. 10, ал. 1 КСО не е възникнало задължение за получателя на дохода за осигуряване. РЛ не е самоосигуряващо се лица по чл. 5, ал. 2 КСО от категорията на тези по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.
Установените с РА публични задължения не съществуват и съдебното решение за отмяна на утежняващия административен акт е правилно. Дължимо е оставянето в сила на съдебния акт.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 1 000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/21.01.2022 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 572 по описа за 2021 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на С. З. с [ЕГН] деловодни разноски в размер 1 000 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА