Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Х. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. М. Р. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 2125 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Камура ЕООД, със седалище град Плевен, представлявано от управителя Б. М., чрез адв. С. П., против решение № 5/05.01.2022 г. по адм. дело № 493/2021 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-11-78/27.05.2021 г. на кмета на община Плевен.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община Плевен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалбата на Камура ЕООД, срещу заповед № РД-11-78/27.05.2021 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е наредено Камура ЕООД да освободи доброволно терен - частна общинска собственост, находящ се в град Плевен, [жк], до [блок], УПИ IV, кв. 711 по плана на град Плевен, като демонтира преместваемо съоръжение, представляващо павилион с площ от 14,59 кв. м., заемащ без правно основание имота, в 5-дневен срок от датата на получаване на заповедта.

Предвид данните от приложените по делото доказателства е установено, че на 05.01.2015 г между ОП Ж. П. и Камура ЕООД е сключен договор за наем на общински терен, част от имот - частна общинска собственост, представляващ терен, находящ се в град Плевен, [жк] до [блок], УПИ IV, кв. 711, за поставяне на преместваемо съоръжение - павилион с площ 14,59 кв. м., съгласно схема за разполагане от 04.11.2014 г., одобрена от главния архитект на община Плевен. В договора изрично е разписан и определен срокът, за който се предоставя теренът, а имено 5 години, считано от датата на подписването му. По делото е представено предизвестие за прекратяване на договора с изх. № 782/19.11.2019 г., изготвено от директора на ОП Ж. П. изпратено до дружеството наемател, с което последното се уведомява, че с оглед изтичането на срока на договора на 05.01.2020 г. наемните правоотношения няма да бъдат продължени. В тази връзка на 11.05.2021 г. е изготвено и уведомление № ЖФ-26-893-2, издадено от кмета на община Плевен, с което жалбоподателят повторно е уведомен, че срокът на договора вече е изтекъл на 05.01.2020 г., поради което последният следва да се счита за прекратен. В уведомлението е посочено, че имотът се ползва без правно основание и наемателят е поканен в 5-дневен срок от получаване на уведомлението да освободи общинския терен като демонтира преместваемото съоръжение. Предупреден е, че в случай че не освободи доброволно общинския имот, ще бъдат предприети мерки за принудителното освобождаване на терена съгласно чл. 65 от ЗОС. На дружеството е предоставена възможност на основание чл. 34, ал. 3 във вр. чл. 35 от АПК в 3-дневен срок от получаване на уведомлението да представи писмени обяснения или възражения.

Във връзка с връчването на уведомлението, адресът на управление на дружеството е посетен двукратно, но не е открито лице, което да го приеме, поради което е оставена писмена покана. Съставен е протокол, от който е видно, че въпросното уведомление е било обявено на интернет страницата на община Плевен на 17.05.2021 г. По делото, с оглед изричната възможност предоставена от съда, ответникът е представил скица на поземлен имот с идентификатор 56722.655.104 и данни за собствениците от кадастралните регистри за имота, от които се установява, че процесният имот представлява частна общинска собственост. При тези факти, и с оглед липсата на доброволно премахване в предоставения на дружеството 5-дневен срок, с атакуваната заповед, на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС, е наредено Камура ЕООД да освободи доброволно общинския терен, чрез демонтиране на преместваемото съоръжение, тъй като се държи без правно основание. Заповедта е съобщена чрез обявяването й на интернет страницата на община Плевен, поради неуспешните опити да бъде връчена на представител на дружеството при посещенията на посочения адрес, обективирани в докладна записка вх. № 599/09.06.2021 г. и протокол № 75/10.06.2021 г.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, с оглед законосъобразното връчване на съобщенията по реда на чл. 18, ал. 10 АПК, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземване на общински имот. Отчетено е, че имотът е общинска собственост и се ползва от търговеца на отпаднало правно основание, с оглед изтеклия срок на договора за наем, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт.

Решението е правилно.

Следва да се подчертае, че макар в процесната заповед да е наредено доброволното, а не принудителното, освобождаване и демонтирането на преместваемо съоръжение от заеман от жалбоподателя, без правно основание, имот - частна общинска собственост, в същата заповед е наредено и принудителното освобождаване на имота при липса на доброволно изпълнение. По тези съображения и с оглед действителното съдържание на процесната заповед, настоящият състав приема, че същата притежава характеристиките на акт по чл.65, ал.1 от ЗОбС и от нея за Миланов са произтелкил неблагоприятни правни последици.

Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Предвид установеното от фактическа страна, тези изисквания на закона са изпълнени за имота, предмет на заповедта - имотът е общински, като между страните не се спори, че към момента на издаване на заповедта е в държане на дружеството жалбоподател. В действителност Камура ЕООД е имало сключен договор за наем на общински терен, като с изтичане на уговорения в него срок, наемното правоотношение между страните е било прекратено. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като имотът е общинска собственост и същият се ползва от дружеството без правно основание, то налице е хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед, както правилно е приел първоинстанционният съд. Наведеното в касационната жалба оплакване, че ответникът не е установил и доказал, че имотът е частна общинска собственост е в противоречие с представените по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за общинска собственост, обаче, няма правопораждащо действие. Собствеността на общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява с тях, а това става по силата на определени юридически факти и обстоятелства, които не са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. В актовите книги се регистрират само обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на тях. Регистрацията в АОС има единствено декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. В случая касаторът не е противопоставил права, конкуриращи правото на собственост на общината върху спорния обект, още повече, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство, нито от административен орган, нито от съда в административния процес. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково производство. Оттам и от значение в случая е единствено разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. Съобразно константната съдебна практика, правото на едно лице, изградило сграда, като временен строеж, не го лишава от правото да държи постройката върху терена и да я ползва според нейното предназначение, но до момента, в който собственикът на терена, в който сградата е построена не предприеме действия по реализиране на предвижданията на подробния устройствен план. В случая, касаторът не установява право да държи или ползва процесния общински имот, поради което и законосъобразно кметът на община Плевен е разпоредил той да бъде освободен.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване в срок на заинтересованите лица за започналото производство и за издаването на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел в тази връзка, че уведомяването от страна на административния орган е извършено по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, като следва да се добави, че дори и да е допуснато подобно процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като допускането му не възпрепятства възможността на адресата на акта да направи възражение в хода на съдебното производство. В подкрепа на този извод е обстоятелството, което е отчетено и от първоинстанционния съд, че след като заповедта на кмета на община Плевен е съобщена по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК - чрез обявяването й в интернет страницата на общината на 10.06.2021 г., жалбата срещу нея е депозирана едва няколко дни след това на 14.06.2021 г. в законовия срок за оспорване, визиран в чл. 149, ал. 1 АПК. С подаването на жалбата дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено.

Посочените касационни оплаквания са идентични с тези, направени пред първата съдебна инстанция, които съдът е разгледал, обсъдил и мотивирано приел за неоснователни.

По изложените съображения съдът приема, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Плевен сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/05.01.2022 г. по адм. дело № 493/2021 г. на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА Камура ЕООД, [ЕИК] със седалище град Плевен, [адрес], представлявано от управителя Б. М., да заплати на община Плевен сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА