№ 393

София, 09 юни 2014 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова

ч. гр. дело №1501 по описа за 2014 год.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ю. С. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу определение от 10.01.2014г. по в. гр. д.№8/2014г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение от 05.12.2013г. по гр. д.№70204/2013г. на Районен съд – Монтана за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК.

Ответникът по частната жалба Областен управител на област с администативен център М., не взема становище по жалбата.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от Ю. С. Ц. срещу Областен управител на област с административен център М., иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, поради това, че не е налице пречка, осуетяваща наказателния процес от посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи въпроси: „установено ли е от Окръжен съд-Монтана правилност на установеното от първата инстанция фактическо положение между страните”, „установено ли е от...