разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 1463/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Т. И. Д.,чрез процесуален представител Ц. Ч. срещу решение от 21.12.2013 г. по гр. д.№ 6538/ 2012 г. на Софийски градски съд ІІ-д състав.

Ответникът по касационната жалба Върховен касационен съд в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт М. Н. я оспорва.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 20.01.2012 г. по гр. д.№ 22255/ 2011 г. на Софийски районен съд, 74 състав в частта, с която е уважен предявеният от касатора иск по чл. 225 ал. 1 ЗСВ и вместо това е постановил отхвърлянето на същия за сумата 8798 лв. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 96 ал. 1 ЗЗД за сумата 1 286 лв. за периода 01.01.2010 г.-25.05.2011 г. е потвърдено и е влязло в сила.За да постанови този съдебен акт въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 225 ал. 1 ЗСВ за възникване правото на обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател включва стаж като такъв в органите на съдебната власт с продължителност повече от десет години.Направил е извод, че стажът в органите на съдебната власт не включва работа изобщо в правораздавателен орган, че разпоредбата на § 11 от ПЗР ЗСВ е неприложима и не може да бъде зачетен стажът на касатора като арбитър в периода 06.07.1987 г.-19.12.1991г. Счел е, че не е налице и запазване на трудовото правоотношение в хипотезите...