Производство по чл. 288 ГПК.

[фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. К. от АК-С. З. е подало касационна жалба срещу решение № 347 от 02.10.2013 година по гр. д. № 1232/2013 година на Старозагорския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 486 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 621/2012 г. на районен съд С. З. с което са уважени искове на Н. Л. А. от [населено място] срещу касатора за признаване за незаконни и отмяна на заповеди № 15 от 12.12.2011 г. и № 16 от 12.12.2011 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], с които му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, ищецът е възстановен на длъжността „ръководител отдел „Продажби”, а ответникът, сега касатор, е осъден да заплати разноските по делото – искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът Н. Л. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Ц. от АК-С. З. оспорва касационната жалба с писмен отговор. Прилага договор за правна защита и съдействие.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:

В изложението на основанията за касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите: „В чия тежест – на работодателя или на работника/служителя са последиците от неприложената предварителна закрила по чл. 331, ал. 1, т. 4 КТ и отмяната на заповедта за уволнение след подаване на иск пред съда от работника/служителя, тогава когато работникът/служителят не е спазил срока по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ, бр. 36/2010г./ за представяне на болничен лист, с което е поставил работодателят в ситуация да пропусне по обективни причини да изпълни процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ?; „Преклудира ли се правото на работодателя да отмени по свой почин по реда на чл. 344, ал. 2 КТ заповедта за уволнение след предявяването на иск от работника или служителя пред съда за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тогава когато работникът/служителят не е спазил срока по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /обн. ДВ, бр. 36/2010г./ за представяне на болничен лист, с което е поставил работодателя в ситуация да пропусне по обективни причини да изпълни процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ?” Както се посочи, питанията са основани на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като е приложено решение № 1652 от 13.02.2004 г. по гр. д. № 952/2002 г. на ІІІ г. о., ВКС.

Отговорите на поставените въпроси са без значение за изхода на делото. Исковете срещу касатора е уважени, защото към момента на издаване на процесните заповеди за уволнение трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено, а повторно издадените заповеди за уволнение са без правна стойност и са безпредметни. Въпросите, свързани с приложението на чл. 331, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 2 КТ касаят предходния спор между страните за незаконно уволнение, който е завършил с постановяване на окончателно съдебно решение по приложените дела на Старозагорския районен и окръжен съд.

Независимо от това трябва да се посочи, че представеното решение на ВКС се отнася за различна фактическа и правна хипотеза. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ не поставя възможността работодателят да отмени по своя инициатива уволнението от никакво друго условие, освен от изискването работникът или служителят да не е предявил иск пред съда. Разпоредбата е категорична и ясна, прилага се точно от съдилищата и не се нуждае нито от тълкуване, нито от промяна и допълване на установената съдебна практика.

Разноски за касационното производство са направени, но няма искане за присъждането им, видно от съдържанието на приложения отговор.

По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 347 от 02.10.2013 година по гр. д. № 1232/2013 година на Старозагорския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.