О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 512

гр. София, 19.11. 2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1524 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уникредит Лизинг” ЕАД, [населено място], срещу решение №121 от 27.03.2018г. по гр. д. №725/2017г. на Софийски окръжен съд, ГО. С него е потвърдено решение №202/05.10.2017г., постановено по гр. д.№147/2017г. на Костинбродския районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Уникредит Лизинг” ЕАД, [населено място], срещу В. В. В. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 76 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 10225, 88 евро, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по ч. гр. д.№961/2016г. на Видински районен съд на 27.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като погасени по давност.

В касационната жалба се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон, като същото е необосновано и неправилно. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че приложимият давностен срок по отношение вземането на кредитора – лизингодател по договор за финансов лизинг е тригодишен, а не общият давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал. 2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът е постановил очевидно неправилно решение, приемайки, че месечните вноски по договора за лизинг са периодични плащания и вземанията по...