ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 882

София, 15. ноември 2018 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3116 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 3251/23.05.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 14282/2017, с което е потвърдено решение № 204097/30.08.2017 на Софийския районен съд по гр. д. № 7212/2015, с което са отхвърлени предявените искове за заплащане на сумата в размер на 232.890 лв. (незаплатен остатък от нетния размер на договорен годишен целеви бонус за 2013 г.) по чл. 128, т. 2 КТ, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Недоволна от решението е касаторката Л. Д. Р., представлявана от адв. В. К. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: освобождава ли се от отговорност спрямо служителите си българско дружество, когато волята на работодателя за определяне на допълнително възнаграждение е заместена от такава на друг външен орган, както и подлежи ли на съдебен контрол решението на работодателя за определяне на размера на допълнително възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата за постигнати резултати, когато може да се осъществи обективна съпоставка между: предварително съществуваща двустранна уговорка за определена горна и долна граница на дължимия размер при наличие на изпълнение и осъществено процентно изпълнение на обективно оценими договорени условия, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание...