Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Р. А. К. с вх. № 9141 /16.08.2017 г. и следващи уточняващи молби от 04.09, 07.09 и 17.11.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 78 от 14.06.2017 г. по гр. д. № 3765 /2016 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което съдът се е произнесъл по иск за собственост. Молителката сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представя като нови доказателства скици по плановете на [населено място] от 1950 г., 1974 г. и 1987 г. и удостоверения за идентичност на лица с различни имена за С. И. Х., Л. А. Б. и Р. А. К., като твърди, че се е снабдила с тях след постановяване на решението, чиято отмяна иска. Молителката уточнява, че скиците по трите плана, с които се е снабдила, съществено се различавали от тези, приети по делото, че от тези по първия и втория план (от 1950 г. и 1974 г.) е видно, че през процесния имот преминава малка рекичка, отразена като дере, както е твърдяла и молителката, а в скицата от последния план (от 1987 г.) тази част е отбелязана като път. Дере означава рекичка, а съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за водите коритото на река остава държавна собственост. По делото това не е проучено и установено, а е било задължително назначаване на техническа експертиза, защото се касае за правилно приложение на императивни материалноправни норми.

Насрещните страни Ф. М. К. и А. Л. К. в писмен отговор твърдят, че молбата е неясна и неоснователна.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 102 от 23.04.2018 г. по делото.

По съществото на молбата настоящият състав намира следното:

Решението, чиято отмяна се иска, е постановено от Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК. С него ВКС е отменил въззивно решение в една част и вместо него е уважил иск на Ф. М. К. и А. Л. К. срещу молителката Р. А. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признал за установено по отношение на Р. К., че К. са собственици на основание придобивна давност и наследство на реална част от недвижим имот с четириъгълна форма и площ от 24 кв. м, част от ПИ с пл. н. 812, кв. 120, по плана на [населено място], която попада в УПИ ХХХ-811, кв. 120, по ПУП на [населено място].

В мотивите си ВКС е приел, че за процесната част от дворното място с предвижданията на улично-регулационния план от 1950 г. е било предвидено, но не е било проведено отчуждаване за прокарване на улица. Улица не е реализирана, частта от имота не е завзета, нито е платено обезщетение, поради което не е настъпило отчуждително действие на плана. Следователно [община] не е придобила правото на собственост върху процесната реална част и не е могла да се разпореди с тази част от имота през 2011 г. в полза на Р. К.. Държавата не е упражнявала фактическа власт върху спорната част, тъй като по делото е установено, че улицата е реализирана на място, различно от първоначалното предвиждане според плана от 1950 г. Поради това доводите на Р. К. за придобиване на процесната част от нейния праводател (общината) по силата на придобивна давност следва да се приемат за неоснователни.

ВКС е приел също, че дворното място, в което се намира процесната реална част, е било придобито по давност от Ф. К., сестрите и и нейната майка, за което те са се снабдили с констативен нотариален акт през 1961 г., имотът е бил поделен между трите сестри и всяка една от тях е била установила фактическа власт върху определената и реална част и Ф. К. е владяла определената и част, в която се включва процесната реална част, по време на брака и с А. К., като двамата са владели до началото на спора с К. и не е установено да са прехвърлили правото си на собственост, нито друг правен субект да е придобил правото им на собственост чрез оригинерен придобивен способ, нито държавата /общината да са придобили това право посредством отчуждаване за държавна или обществена нужда.

Представените от Р. К. три скици по трите плана не са нови доказателства, тъй като скици на процесния имот по трите плана се съдържат и по делото на първоинстанционния Златоградския районен съд (л. 6, л. 9 и л. 11), те са приети като доказателства без да са оспорени, а за тяхната преценка и сравняването на данните в тях чрез специални знания са назначени, изготвени и приети неоспорени основно и допълнително заключения на вещо лице, което е изготвило комбинирани скици, на които са отразени спорните реални части, като вещото лице е описало и отчело и съществуващо дере. Съдът е основал изводите си на заключенията на вещото лице.

Представените удостоверения за идентичност на лица с различни имена не са от значение за спора, защото съдът не е уважил иска срещу Р. К. поради това, че не е доказана идентичността на лица с различни имена.

Също така настоящият състав приема, че молителката е могла да се снабди с доказателствата, които представя по делото и преди това – по време на висящността на спора, ако беше положила дължимата грижа за добро водене на делото.

Поради което и с оглед на установената съдебна практика по приложението на основанието за отмяна, предвидено с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата и за отмяна следва да се приеме за неоснователна.

С оглед изхода от това производство молителката няма право на разноски. Искането на насрещните страни Ф. и А. К. за присъждане на разноски съгласно списък за разноски в размер на 300 лева за процесуално представителство от адвокат е основателно и доказано с представения договор за правна помощ, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. К. с вх. № 9141 /16.08.2017 г. (на Върховния касационен съд) и следващи уточняващи молби от 04.09, 07.09 и 17.11.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 78 от 14.06.2017 г. по гр. д. № 3765 /2016 г. на Върховния касационен съд, I г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Осъжда Р. А. К. да заплати на Ф. М. К. и А. Л. К. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2