Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Н. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 2115 / 2022 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция (ГД) "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) към Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу Решение № 6608 от 11.11.2021 г. на Административен съд – София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 3566/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ГД „ПБЗН“ към МВР срещу решение от 19.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда“ (ОПОС) 2014 - 2020 г., с което е намален размера на верифицираните средства и не е одобрено възстановяването на сума в размер на 13 776,34лв. от безвъзмездна финансова помощ.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Касаторът сочи, че съдът не е обсъдил възраженията на бенефициера, използвал е „шаблонен“ принцип в мотивите на обжалваното решение. Поддържа доводи, обосноваващи теза за незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решение от 19.03.2021г. на РУО по ОПОС 2014-2020г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от главен юрисконсулт Д. В. и главен юрисконсулт П. С..

Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020г., в открито съдебно заседание чрез процесуален представител – експерт с юридическо образование С. Т. оспорва касационната жалба и излага становище за неоснователността й. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ГД "ПБЗН" към МВР срещу решение от 19.03.2021 г. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., обективиращ резултата от приключилия процес на верификация по искане за междинно плащане № 20/09.03.2021 г., предявено от ГД "ПБЗН" по ДБФП № BG16M1OP002-4.001-0001-C08, за изпълнението на проект "Центрове за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения", финансиран по Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.". След проверка на приложени разходооправдателни документи и след представени от бенефициера допълнително документи и разяснения на основание чл. 60, ал.1, чл.62, ал.1 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), административният орган е издал оспорения акт. С него е приел, че сумата по направеното искане за плащане е в размер на 152 648,63 лв. и за тази сума са приложени разходооправдателни документи. Общият размер на сумата за верификация преди извършените финансови корекции е 152648,63 лв.

При тези констатации ръководителят на УО е намалил верифицираната сума със 13 776,34 лв., както следва:

- по т. 1 е намален размера на верифицираната сума с 1416,61 лева за сметка на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по договор №198300-6730/10.11.2017г. с изпълнител „Роел-98“ ООД, по дейност №1 „Организиране и управление на проекта“;

- по т. 2 е намален размерът на верифицираната сума с 71,91лв. за сметка на безвъзмездна финансова помощ по договор №198300-7439/14.12.2017г. с изпълнител „Роел-98“ ООД, по дейност №1 „Организиране и управление на проекта“;

- по т. 3 е намален размерът на верифицираната сума с 12 287,82лв. за сметка на безвъзмездна финансова помощ по договор №1983опд-40/22.05.2018г. с изпълнител „Интерхолд“ ЕООД, по дейност 3 "Ремонт и оборудване на 6 регионални обучителни центрове"

Намаляването на верифицираните разходи е постановено на основание чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г).

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел от фактическа страна, че ГД "ПБЗН" към МВР е бенефициер по ДБФП № Д-34-26/20.07.2016г., сключен по проект "Центрове за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения", финансиран по ОПОС 2014 - 2020 г.

На 09.03.2021 г. ГД "ПБЗН" към МВР е подала искане за междинно плащане № 20 от същата дата, с приложени разходооправдателни документи на обща стойност 152648,63 лева.

След преглед на представените документи РУО е намалил размера на верифицираните средства и не е одобрил възстановяването на сума в размер на 13 776,34лв. от БФП.

За да намали размера на верифицираната сума, РУО се е позовал на разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г) и на решение от 20.01.2021 г. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от засегнатите разходи по договор № 198300-6730/10.11.2017 г., с изпълнител "Роел-98" ООД" и по договор № 198300-7439/14.12.2017 г., с изпълнител "Роел-98" ООД" и на решение от 18.01.2021 г. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от засегнатите разходи по договор №1983опд-40/22.05.2018г. с изпълнител „Интерхолд“ ЕООД.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът потвърждава чрез анализ на събраните доказателства, че РУО правилно е установил фактите по случая и приема, че спрямо тях правилно е издирен и приложен материалният закон и е съобразена неговата цел.

Въз основа на горното, съдът извежда извод, че оспорваният административен акт е правилен и законосъобразен, поради което отхвърля жалбата срещу него.

Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 г., съгласно 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.

Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 59 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В изпълнение на законовата делегация е прието Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на МС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 (ПМС № 189/2016 г.), което по аргумент от чл. 2, ал. 1, т. 7 е приложимо и за ОПОС 2014 - 2020. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУСЕФСУ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. По направено искане за плащане разходите се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки.

Във връзка с предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съответният УО и съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕФСУ, има правомощие да верифицира разходите, като извърши дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ.

В конкретната процедура е извършена документална проверка на разходооправдателни документи. Ръководителят на УО не е одобрил възстановяването на сума в размер на 13 776,34лв. от БФП, на посочените в акта основания, от общата поискана сума в размер 152 648,63лв.

Ръководителят на УО е посочил, че намалява размера на верифицираната сума с 13 776,34 лв. и не я одобрява за възстановяване по представената от бенефициера разходооправдателни документи, поради наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор №198300-6730/10.11.2017г. с изпълнител Роел-98“ ООД, финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор №198300-7439/14.12.2017г. с изпълнител Роел-98“ ООД и финансова корекция в размер на 10% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор №1983опд-40/22.05.2018г. с изпълнител Интерхолд“ ЕООД.

Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по Глава трета ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия (ЕК), са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз (ЕС) и българското законодателство. Същността на финансовата корекция се изразява в отмяна на вече предоставена финансова помощ и води до намаляване размера на допустими разходи по определен проект. Това означава, че финансовата корекция води до ефективно намаляване на финансовата помощ, предоставена от ЕСИФ. В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. С оспорения акт, органът е съобразил наложена преди заявеното искане за плащане финансова корекция и я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на решение за финансова корекция. Обстоятелството дали решението за финансова корекция е влязло в сила е ирелевантно, доколкото същото има предварително изпълнение по закон и няма данни да е спряно или да е отменено по съответния ред.

Не само е посочена изрично правната квалификация на упражненото властническо правомощие - чл. 75, ал. 1, във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, но е използван и съответен на цитираните разпоредби текст – "извършвам финансова корекция". В този смисъл няма съмнение, че основанието на акта в тази му част не е това по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ .

Решението, с което се определя финансовата корекция, подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл и доколкото законът придава на това решение последиците на влязъл в сила административен акт, то резултатът от евентуалното негово оспорване не е относим, още по-малко преюдициален факт по отношение предпоставките за издаване на акта по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. При евентуалната отмяна на решението за определяне на финансова корекция, съответната сума може да бъде предявена отново за верифициране със следващо плащане по проекта по аргумент от чл. 64, ал.1 ЗУСЕФСУ.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно Решение от 19.03.2021 на РУО на ОПОС са неоснователни.

По изложените съображения, като е отхвърлил жалба на ГД „ПБЗН“ към МВР срещу решение от 19.03.2021 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е съответно на доказателства и закона и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, което да бъде платено в полза на Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на акта.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6608 от 11.11.2021 год. на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 3566/2021 год.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – Министерство на вътрешните работи, адрес гр. София, ул. „Пиротска“ №171А, да плати на Министерство на околната среда и водите, 100 лв. (сто лева) разноски по делото

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА