Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото С. Д. Д. срещу решение № 293/21.02.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2238/2017 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред окръжния съд част, първоинстанционно решение № 3318/11.08.2017 г. по гр. дело № 4414/2017 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу [фирма], обективно съединени искове с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане солидарно с [фирма] на: нетно трудово възнаграждение в общ размер 22 842.89 USD за месеците януари и април-юли 2015 г. (посочени помесечно), обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер 1 933.90 USD за 2014 г. (10 дни) и 2015 г. (8 дни) (посочени за всяка година), ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 03.06.2016 г. до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава в общ размер 2 227.44 USD (посочени за всяка главница и период на забава); в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответното [фирма] не е подало отговор на касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора към трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з от КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба; 2) допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от КТК, да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. – допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респ. – пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг; и 3) длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на третия правен въпрос касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 10/01.02.2012 г. по гр. дело № 130/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 341/11.11.2011 г. по гр. дело № 992/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е изложил следните решаващи мотиви: Приел е за установено по делото, че с договор за беърбоут чартър от 06.01.2012 г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“ е предоставил моторен кораб „Батя“ под наем на ответното [фирма] за срок 11.01.2012 г. - 06.01.2017 г., а на 07.05.2013 г. последното е преотдало под наем кораба на „Ш. Л. С.А“ за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г., като на същата дата 07.05.2013 г. последното дружество е сключило с [фирма] договор за корабен мениджмънт на кораба „Батя“; трудовият договор на касатора-ищец е сключен с корабния мениджър [фирма], което при сключването му е действало от свое име. При така приетите за установени обстоятелства, окръжният съд е достигнал до идзвода, че с преотдаването под наем на кораба ответникът [фирма] е придобил качеството на наемодател, а новият наемател „Ш. Л. С.А“ – на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК. Съдът е намерил за недоказано твърдението на жалбоподателя-ищец за наличието на симулация на втория договор за беърбот чартър между [фирма] и „Ш. Л. С.А.“, като е приел, че от ангажираните по делото доказателства е видно, че такъв договор съществува, така както съществува и вторият контрагент по него. Наред с това, въззивният съд е изложил и мотиви, че дори и да се приеме, че този договор за преотдаване под наем на кораба е симулативен и не е породил действие, и че корабопритежател на кораба е ответникът [фирма], то отново няма основание за извод, че последното е солидарно отговорно, наред с [фирма], за процесните задължения за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл. 224 от КТ. В подкрепа на това са изложени съображения, че пасивната солидарност трябва да е предвидена в закона или изрично да е уговорена; че в случая трудовият договор на ищеца е сключен с [фирма], което при сключването му е действало не от името на корабопритежателя, а от свое име, поради което правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера; както и че в тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя. Въззивният съд е намерил за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя-ищец на разпоредбата на чл. 199з от КТК, като е приел, че същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з от КТК. По така изложените съображения окръжният съд е извел и крайния си извод по делото, че липсва договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника [фирма] за заплащане на процесните суми, поради което исковете на касатора срещу него са неоснователни.

Видно от така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, първият формулиран от касатора материалноправен въпрос – по приложението на чл. 199з от КТК – е обуславящ правните изводи на въззивния съд за отхвърлянето на предявените по делото искове, като предвид предмета на същите (трудово възнаграждение, обезщетение за неизползван платен отпуск и обезщетение за забава, но не и обезщетение за други вреди), въпросът се нуждае от уточнение и конкретизация (т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: установената с разпоредбата на чл. 199з от КТК отговорност на беърбоут чартьора към трети лица, обхваща ли отговорност към членовете на екипажа за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по трудов договор за службата им на кораба. Посоченото в решението на първоинстанционния съд по делото, решение № 592/05.12.2008 г. по търг. дело № 306/2008 г. на І-во търг. отд. на ВКС не дава отговор на този въпрос и това решение е напълно неотносимо към настоящия случай. Страните по делото също не сочат и не се установява наличието на съдебна практика по този материалноправен въпрос, предвид което настоящият съдебен състав намира, че създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по този въпрос (т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Въззивният съд не е обсъждал в мотивите си и не е дал разрешение на втория формулиран от жалбоподателя материалноправен въпрос, респ. – последният не е обуславящ правните изводи в обжалваното решение, поради което и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Третият – процесуалноправен въпрос се свързва с множеството оплаквания в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил голяма част от посочените във въззивната жалба оплаквания и доводи на касатора-ищец, както и на събрани по делото доказателства във връзка с тях. Видно и от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е възприел, че такива оплаквания и доводи, основаващи се на разпоредбите на чл. 39а, чл. 199г, чл. 199ж, ал. 1, чл. 88б от КТК и НТНСТОЧОПКК, са направени с въззивната жалба, но не ги е обсъдил. По този начин въззивният съд е разрешил този процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установената практика на ВКС, израз на която са и решенията, посочени в изложението на касатора, съгласно които, при разглеждане на спора, съдът по съществото на същия следва да обсъди всички допустими и релевантни доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните по делото. С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне и по този въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В заключение – касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по материалноправния въпрос: установената с разпоредбата на чл. 199з от КТК отговорност на беърбоут чартьора към трети лица, обхваща ли отговорност към членовете на екипажа за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по трудов договор за службата им на кораба; както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните.

Жалбоподателят-ищец не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 293/21.02.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2238/2017 г. на Варненския окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: