Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 2152 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител срещу решение № 4 от 21.01.2022 г. по административно дело № 214/2021 г. Административен съд – Видин, с което е отменено решение № 686/20.09.2021 г. поставено по преписка № 106/2020 г. на Комисията за защита от дискриминацията. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – „Гранд 777-2019“ ЕООД - чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма – постановяване на писмен акт, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд (АС) - Видин е било решение № 686/20.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №106/2020 г. с което е установено нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като с поставена метална рампа дружеството не е осигурило архитектурна достъпна среда, до обект кафене „Блейз“ в гр. Видин, за лица с увреждания или намалена подвижност и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. е дадено задължително предписание на дружеството да изгради по-полегата рампа в съответствие на изискванията разписани в Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.

Противно на твърденията в касационната жалба съдът е изяснил в пълнота релевантните за спора факти, а направените изводи са изцяло базирани на анализ на доказателствата.

Правилно АС е приел за обективно и компетентно изготвена, назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е изготвило заключение – неоспорено от страните. Съгласно заключението при ширина на тротоара - 270 см. и височина на преодоляване – 80 см., не е налице техническа възможност за осигуряване на рампа, която да отговаря на изискванията на чл. 19 от Наредбата. Вещото лице е посочило, че адаптирането на сградата която е построена в началото на 20 век, към Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., е технически невъзможно. Именно тази техническа невъзможност води до това, че всички други обществени обекти, разположени в този участък на града да не са подсигурени с рампи за преодоляване на нива. Вещото лице е отбелязало, че кафене „Блейз“ осигурява места за ползване извън сградата, които са достъпни в по-голяма част от годината.

Касационната инстанция споделя извода на АС - Видин, че ответника осигурява места за ползване извън сградата, които са достъпни за всички граждани, а достъпа до сградата е решен посредством преместваема метална рампа и поставен на входа стикер за обслужване на хора с увреждания с указан телефонен номер за известяване на персонала при необходимост за съдействие.

Правилно първоинстанционния съд е извел извод предвид установената техническа невъзможност за адаптиране на сградата към изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 26. 01. 2021 г., чл. 2, ал. 3, че приложима се явява разпоредба на чл. 57, ал. 2 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), в която е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не могат да се спазят в цялост изискванията за достъпност на Наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява непропорционално околните, достъпността се осигурява, чрез прилагане на технически или организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се прилага.

Обоснован е изводът на АС-Видин, че дружеството е предприело всички възможни действия по обезпечаване достъпа на хора с увреждане до ползвания от него търговски обект. Намира предприетите от дружеството технически и организационни мерки, а именно поставяне на рампа, като най-подходящ от посочените в чл. 17 на Наредбата елементи за преодоляване на височини, както и поставяне на стикер на входа за обслужване на хора с увреждания с посочен телефонен номер за подаване на сигнал към персонала за съдействие.

Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че в процесния случай е налице предвидената от закона алтернатива за осигуряване на достъп на лица с увреждания, чрез организационни и технически мерки по чл. 57, ал. 2 ЗХУ, което не е съобразено от административния орган.

Недоказани остават твърденията на касационния жалбоподател, че предприетите технически мерки от дружеството, като поставяне на рампа и поставяне на стикер с номер на персонала при необходимост от съдействие и помощ, не са най-подходящи от посочените в чл. 17 от Наредбата елементи за преодоляване на височини.

Доказан и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че дружеството не е нарушило разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 53 от ЗХУ и е предприело всички необходими и подходящи спрямо обстоятелствата технически и организационни мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до ползвания от него обект. От което правилно АС-Видин е намерил решение № 686/20.09.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №106/2020 г. за поставено в нарушение на ЗЗДискр.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 21.01.2022 г. по административно дело № 214/2021 г. Административен съд – Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА